Йордан Андреев

български историк

Йордан Киров Андреев е български професор, историк, медиевист.[1]

Йордан Андреев
български историк
Роден
Починал
Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областмедиевистика
Работил вВеликотърновски университет
Титлапрофесор

Биография редактиране

Роден е на 12 април 1939 г. в Добрич, тогава в Румъния. През 1964 г. завършва история в Софийския университет. От 1966 до 1979 г. е редовен асистент по средновековна българска история във Великотърновския университет. През 1973 г. защитава докторска дисертация и става кандидат на историческите науки. През 1987 г. защитава докторска дисертация на тема „България през втората четвърт на XIV век“, с която става доктор на историческите науки. Доцент е от 1979 г. и професор от 1990 г. Ръководител е на катедрата по средновековна история от 1980 г. През 1987 – 1991 г. е заместник-декан на Историческия факултет на Великотърновския университет.[1][2] Умира на 22 февруари 2008 г. във Велико Търново.[3]

Библиография редактиране

  • Няколко въпроса около θρξπτός άνθρωηος в Първата българска държава ″ − ВПИ „Братя Кирил и Методий“, т. ІV, кн. 2, 1968/1969 г.
  • Идеята за обществено примирение в средновековна България. – ТрВТУКМ, т. 8. 1971, № 2, 19 – 62
  • Държава и църква в средновековна България. ТрВТУКМ, 1973, № 2, 371 – 395
  • Титулът „багрянороден“ на българските престолонаслед­ници през Втората българска държава. – В: Славистични проучвания, 1974, 305 – 312
  • Идеята за приемствеността на българската държава през Средновековието (XI-XIV в.). – ТрВТУКМ, т. 12.1976, № 3,17 – 37
  • Отношенията между България и Неаполитанското кралство през втората половина на XIV в. – ИП, 1978, № 4, 59 – 74
  • Някои хроно­логически бележки за царуването на Иван Асен II. – ТрВТУ, т. 15, 1979, 7 – 67
  • Селската война в България начело с Ивайло – изследване и проблеми. – В: 1300 години България. 1980, 88 – 115
  • Изследвания по българска история, (съветник) 1982, 283 с.
  • Цар Иван Асен IV (преди 1331 – 1350 г.). – ТрВТУ, т. 21, 1984, № 3, 41 – 90339. Семинариум по средновековна България. 2 изд. 1885, 173 с.
  • Третият поход на император Исак II Ангел през 1190 г. – ВИС, 1985, № 5, 26 – 41
  • Асимилаторската политика на османските завоеватели в Лудогорието. – В: Сб. материали за миналото на Разградския край. Т. 1. 1985, 3 – 118
  • Иван Александър и неговите синове от после­дната миниатюра на Манасиевата хроника. – Et. Bal., 1985, 39 – 47
  • Търново – държавен и църковен център на България през XII-XIV в. – В: История на В.Търново. Т. 1. 1986, 69 – 81
  • Българските ханове и царе VII-XIV в. Исторически хронол. справочник. 1988, 216 с.
  • Всекидневието на българите през XII-XIV в. 1992, 226 с.
  • Асимилаторската политика на османските завоеватели във Великотърновския край. (съветник) 1987, 155 с.
  • Царствуващият град Търнов. (съветник) 1985, 255 с.
  • България през втората четвърт на XIV в. (Цар Иван Асен IV, синът на цар Ив. Алек­сандър). (Автореферат) 1987, 27 с.
  • Една неизвестна влашка принцеса в двора на цар Ив. Александър. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Т. 6. България през Средновековието. 1987, 638 – 650
  • Смъртта на цар Иван Шишман според историчес­ките извори и народната традиция. – Et. Bal., 1987, № 4, 56 – 72
  • Две бележки около личността на цар Иван Срацимир. – ГСУ-НЦИвД, т. 1. 1990, 115 – 121
  • Ранни турски нашествия в българските земи и смъртта на цар Иван Асен IV. – ТрВТУ, т. 25, № 3, 1992, 7 – 75
  • България през втората четвърт на XIV в. Цар Иван Асен IV – синът на Ив. Александър. 1993, 327 с.
  • Още веднъж за т. нар. „хранени хора“ в първобългарските надписи. – В: St. Protobulgarica, в чест на проф. В. Бешевлиев, 1993, 168 – 174
  • Сред­новековна Парория и манастирът на Григорий Синаит. – Епохи, 1993, № 2, 18 – 32
  • Кой е бил „багренородният“ цар Михаил от скалния манастир при с. Рояк, Провадийс­ко? – В: Търновска книжовна школа, т. 5. 1994, 441 – 453
  • Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник, (съветник) 1994, 400 с.
  • Курс лекции по история на Вто­рото българско царство. 1994, 246 с.
  • Парория в средновековната епоха и манастирът на Григорий Синаит. – Увертюри, 1995, № 1, 17 – 23
  • Българските ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III. Исторически справочник, (съветник) 1996, 392 с. (2 изд. 2001)
  • Исто­рия. Книга за учителя за XI кл. (съветник) 1996, 280 с.
  • История на Второто бълг. царство. Лекции. 1996, 240 с.
  • Пропадането на българското царство и завладяването на Търново от турците. – ТрВТУ, т. 32, 1996, № 3, 11 -26
  • България и световната исто­рия. (състав.) 1998, 270 с.
  • Българските ханове и царе VII-XIV в. Историко-хронологичен справочник. 1998, 220 с.
  • Великите князе, царете и императорите на Русия, (съветник) 2001, 315 с.
  • Личности от Българското средновековие. 2001, 272 с.
  • Лятото на 1388 г. и тежкият жребий на цар Иван Шишман. – В: България, българите и техните съседи през вековете. 2001, 208 – 223.

Източници редактиране

  1. а б Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 19 – 20.
  2. Андреев, Йордан Киров, История на България.
  3. Почина проф. Йордан Андреев, dariknews.bg, 22 февруари 2008 г.