Йордан Андреев
Йордан Киров Андреев е български професор, историк, медиевист.[1]
Йордан Андреев | |
български историк | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 февруари 2008 г.
|
Националност | българин |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | медиевистика |
Работил в | Великотърновски университет |
Титла | професор |
Биография
редактиранеРоден е на 12 април 1939 г. в Добрич, тогава в Румъния. През 1964 г. завършва история в Софийския университет. От 1966 до 1979 г. е редовен асистент по средновековна българска история във Великотърновския университет. През 1973 г. защитава докторска дисертация и става кандидат на историческите науки. През 1987 г. защитава докторска дисертация на тема „България през втората четвърт на XIV век“, с която става доктор на историческите науки. Доцент е от 1979 г. и професор от 1990 г. Ръководител е на катедрата по средновековна история от 1980 г. През 1987 – 1991 г. е заместник-декан на Историческия факултет на Великотърновския университет.[1][2] Умира на 22 февруари 2008 г. във Велико Търново.[3]
Библиография
редактиране- Няколко въпроса около θρξπτός άνθρωηος в Първата българска държава ″ − ВПИ „Братя Кирил и Методий“, т. ІV, кн. 2, 1968/1969 г.
- Идеята за обществено примирение в средновековна България. – ТрВТУКМ, т. 8. 1971, № 2, 19 – 62
- Държава и църква в средновековна България. ТрВТУКМ, 1973, № 2, 371 – 395
- Титулът „багрянороден“ на българските престолонаследници през Втората българска държава. – В: Славистични проучвания, 1974, 305 – 312
- Идеята за приемствеността на българската държава през Средновековието (XI-XIV в.). – ТрВТУКМ, т. 12.1976, № 3,17 – 37
- Отношенията между България и Неаполитанското кралство през втората половина на XIV в. – ИП, 1978, № 4, 59 – 74
- Някои хронологически бележки за царуването на Иван Асен II. – ТрВТУ, т. 15, 1979, 7 – 67
- Селската война в България начело с Ивайло – изследване и проблеми. – В: 1300 години България. 1980, 88 – 115
- Изследвания по българска история, (съветник) 1982, 283 с.
- Цар Иван Асен IV (преди 1331 – 1350 г.). – ТрВТУ, т. 21, 1984, № 3, 41 – 90339. Семинариум по средновековна България. 2 изд. 1885, 173 с.
- Третият поход на император Исак II Ангел през 1190 г. – ВИС, 1985, № 5, 26 – 41
- Асимилаторската политика на османските завоеватели в Лудогорието. – В: Сб. материали за миналото на Разградския край. Т. 1. 1985, 3 – 118
- Иван Александър и неговите синове от последната миниатюра на Манасиевата хроника. – Et. Bal., 1985, 39 – 47
- Търново – държавен и църковен център на България през XII-XIV в. – В: История на В.Търново. Т. 1. 1986, 69 – 81
- Българските ханове и царе VII-XIV в. Исторически хронол. справочник. 1988, 216 с.
- Всекидневието на българите през XII-XIV в. 1992, 226 с.
- Асимилаторската политика на османските завоеватели във Великотърновския край. (съветник) 1987, 155 с.
- Царствуващият град Търнов. (съветник) 1985, 255 с.
- България през втората четвърт на XIV в. (Цар Иван Асен IV, синът на цар Ив. Александър). (Автореферат) 1987, 27 с.
- Една неизвестна влашка принцеса в двора на цар Ив. Александър. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Т. 6. България през Средновековието. 1987, 638 – 650
- Смъртта на цар Иван Шишман според историческите извори и народната традиция. – Et. Bal., 1987, № 4, 56 – 72
- Две бележки около личността на цар Иван Срацимир. – ГСУ-НЦИвД, т. 1. 1990, 115 – 121
- Ранни турски нашествия в българските земи и смъртта на цар Иван Асен IV. – ТрВТУ, т. 25, № 3, 1992, 7 – 75
- България през втората четвърт на XIV в. Цар Иван Асен IV – синът на Ив. Александър. 1993, 327 с.
- Още веднъж за т. нар. „хранени хора“ в първобългарските надписи. – В: St. Protobulgarica, в чест на проф. В. Бешевлиев, 1993, 168 – 174
- Средновековна Парория и манастирът на Григорий Синаит. – Епохи, 1993, № 2, 18 – 32
- Кой е бил „багренородният“ цар Михаил от скалния манастир при с. Рояк, Провадийско? – В: Търновска книжовна школа, т. 5. 1994, 441 – 453
- Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник, (съветник) 1994, 400 с.
- Курс лекции по история на Второто българско царство. 1994, 246 с.
- Парория в средновековната епоха и манастирът на Григорий Синаит. – Увертюри, 1995, № 1, 17 – 23
- Българските ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III. Исторически справочник, (съветник) 1996, 392 с. (2 изд. 2001)
- История. Книга за учителя за XI кл. (съветник) 1996, 280 с.
- История на Второто бълг. царство. Лекции. 1996, 240 с.
- Пропадането на българското царство и завладяването на Търново от турците. – ТрВТУ, т. 32, 1996, № 3, 11 -26
- България и световната история. (състав.) 1998, 270 с.
- Българските ханове и царе VII-XIV в. Историко-хронологичен справочник. 1998, 220 с.
- Великите князе, царете и императорите на Русия, (съветник) 2001, 315 с.
- Личности от Българското средновековие. 2001, 272 с.
- Лятото на 1388 г. и тежкият жребий на цар Иван Шишман. – В: България, българите и техните съседи през вековете. 2001, 208 – 223.
Източници
редактиране- ↑ а б Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 19 – 20.
- ↑ Андреев, Йордан Киров, История на България.
- ↑ Почина проф. Йордан Андреев, dariknews.bg, 22 февруари 2008 г.