Йордан Захариев
Йордан Захариев Харизанов е български учител, географ, етнограф, фолклорист и историк, който е сред най-добрите изследователи и познавачи на Кюстендилския регион. Член-кореспондент на БАН (1937).[1]
Йордан Захариев | |
български учител, географ, етнограф, фолклорист и историк | |
Роден | Йордан Захариев Харизанов
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет Гимназия „Неофит Рилски“, Кюстендил |
Научна дейност | |
Област | Етнография, история, география |
Учил при | проф. Анастас Иширков |
Публикации | „Кюстендилското краище“ (1918) |
Семейство | |
Съпруга | Евгения Димитрова Кюркчиева |
Деца | Недка Захариева-Григорова Боян Захариев Асен Захариев |
Биография
редактиранеРоден е на 3 март 1877 г. в Босилеград. Учи до първи прогимназиален клас в Босилеград, след което завършва Кюстендилското педагогическо училище (1895). Учителства две години в родния си град. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. Учи география при проф. Анастас Иширков и възприема принципите и методологията на повлияната от западни учени Българска географска школа. Завършва с отличие специалностите география и педагогика (1901). През 1904 г. се жени за Евгения Димитрова Кюркчиева. Двамата имат 3 деца: Недка, Боян и Асен.
От 1901 до 1908 г. е прогимназиален учител в Босилеград. Дългогодишен директор на непълната девическа гимназия (1909 – 1922) и на смесената гимназия в Кюстендил (1922 – 1934).
В продължение на повече от половин век провежда цикъл от проучвания на Кюстендилския край, обхващащи 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите изследвания е в областта на антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Превес на проучванията му са битът и езикът на населението, тъй като устното народно творчество все повече се забравя, а народният говор бързо губи характерните си местни особености. Книгата му „Кюстендилското краище“ е първото поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: „Упътване за антропогеографски изучавания в България“ (1928), „Село Слокощица“ (1935), „Пиянец“ (1938), „Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове“ (1938), „Кюстендилска котловина“ (1963), множество статии и други.
Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на читалище „Братство“ (1928) и актьор–любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество „Осоговец“; председател на културно-стопанското дружество „Кюстендил“ (1928).
Йордан Захариев е сред личностите, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Организацията на Западните покрайнини.
Завършва земния си път на 8 май 1965 г. в Кюстендил. След неговата смърт наследниците му: Боян и Асен Захариеви – синове, и дъщеря му – Недка Захариева, даряват на Историческия музей в Кюстендил трудовете му, ръкописи, богата библиотека, награди, лични вещи и др.
През 1998 г. Йордан Захариев е удостоен със званието „почетен гражданин на град Кюстендил“. Сред правнуците му е Анжела Димчева - журналист и писател, автор на 11 книги.
Библиография
редактиране- Кюстендилското краище. 1918, 653 с. (СбНУ, 32);
- Упътване за антропогеографски изучавания в България. 1928, 80 с.;
- Село Слокощица. Антропо-географско изучаване. 1929, 64 с.;
- Каменица. Географско-етнографско изучаване. 1935, 458 с.;
- Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове. 1938, 106 с.;
- Чипровци. Поселищно-географски проучвания с исторически бележки. 1938, 300 с.;
- Още нещо за шопите. – ИБИД, 19 – 20, 1944, 142 – 160;
- Пиянец. Земя и население. 1949, 423 с.(СбНУ, 45);
- Кюстендилската котловина. Географско-етнографско изследване. 1963, 446 с.
Литература за Йордан Захариев
редактиране- Арнаудов, Михаил, „Йордан Захариев“, в ЛБАН, 20, 1940, № 2, 39 – 42.
- Сборник в чест на член-кореспондент Йордан Захариев по случай неговата 75-годишнина. 1964, 187 с.;
- Динчев, Костадин, „Локално-регионалните фолклорни наблюдения на Йордан Захариев в общоетнически контекст“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993.
- Гиндева, Динка „Жената в източнобългарския песенен фолклор – съпоставка с проучванията на Йордан Захариев“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993.
- Русинов, Русин, „Един малко известен речник на чл. кор. Йордан Захариев“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993.
- Попов, Жеко, „Йордан Захариев в политическия живот на Босилеградския край /1901 – 1912 г./“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993.
- Димитров, Тодор, „Йордан Захариев Харизанов – учител и училищен директор“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993.
Външни препратки
редактиране- Благой Ранов, „Йордан Захариев – ярък изследовател на родния край“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., електронен бюлетин „Културни новини“
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 237.