Отваря главното меню

Хаджи Йордан Кисьов е известен като предателя на Велчовата завера.

БиографияРедактиране

Роден е в град Елена. Син е на хаджи Иван Кисьов, уважаван еленски първенец, участник в Гръцката завера от 1821 година, отровен от търновския воевода турчин и превърнал се в най-скъпата жертва, която град Елена дава в това събитие. Родът на Кисьови е сред най-богатите и известни родове в Елена, наред с Разсуканови, Робовски, Горбанови, Михайловски, Кършовски. Кум на семейството е друга историческа личност от Елена – хаджи Йордан Брадата, съорганизатор на Велчовата завера. Изиграва важна роля за приобщаване на Хаджи Йордан Кисьов към заверата, наред с Велчо Атанасов – Джамджията, Колю Гайтанджията, Георги Кисимов (баща на Пандели Кисимов) и други смели търновци.

Чорбаджията Йордан Кисьов, влязъл също в Заверата с претенции на довереник, всъщност е човекът, който предава Велчовата завера.

През следващите години животът на х. Йордан Кисьов в Елена продължава в познатото русло – той е несменяем чорбаджия, епитроп на църквата, винаги демонстрира султанското благоволение с подарения „биниш” и „жълтите чехли”. Но ненавистта на околните постепенно започва да набира скорост и да търси възмездие. В спомените си Юрдан Ненов възстановява конкретни случки, свързани както с неговото поведение, така и с отношението към него на мнозинството хора от Еленския край.

ПРез 1839 г., в резултат от народно искане с обвинения в злоупотреби с общите пари на града х. Йордан Кисьов е арестуван и отведен в Цариград. Там според мемоариста престоява близо година, за да издейства оправдаването си. Завърнал се в Елена, няма предишната власт. Животът на целия род клони към пълен упадък. През 1848 г. се обесва брат му х. Милан х. Кисьов, дъщерята и зетят на самия х. Йордан го ограбват и лишават от най-сигурната му опора – парите, синовете му според Н. Обретенов се пропиват...

Едва тогава у него изглежда проговаря чувството за някаква вина и гузна съвест, за да остави в книга от личната си библиотека така много коментираното самопризнание: „Бог да ми прости греха за монастирската завера, сене 1835.” Умира в Русе през 1865 година.

ИзточнициРедактиране

  • акад. Радев, Иван, „Из Българското въстание от 1835 г. Велчовата завера – материали и документи“
  • Бобчев, С. „Един еленски летопис за размирното турско време“. – В: „Българска сбирка“, 1899, № 13-14
  • Дичев, М. „Градиво за историята на град Елена“. – В: „Еленски сборник“. Кн. 2. С., 1931
  • Личности от град Елена
  • Велчовата завера
  • История на Елена