Йордан Пеев (поет)

български поет
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Йордан Пеев.

Йордан Димитров Пеев е български поет и писател.[1]

Йордан Пеев
Роден 1968 г. (52 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1990 –
Жанр поезия, детска литература
Деца Алек, Йоан-Симеон
Уебсайт yordanpeev.com

Биография и творчествоРедактиране

Роден е през 1968 г. в Стара Загора. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Заедно с Пламен Дойнов, Георги Господинов и Бойко Пенчев създават литературен клуб.[2] През 1990 г., в съавторство с Пламен Дойнов, публикува поетичния сборник „Сълзите на гнева“, в който неговите стихове са обединени в раздела „Каруцата на ветровете“.

Известно време като журналист в радио „Веселина“, а след това и в Радио Стара Загора.[3]

През 2014 г. е издаден сборникът му „Когато смъртта ми прогледне“, а през 2016 г. сборникът „Стъклена кожа“.

През 2015 г. са публикувани книгите му „Пощальонът“ и „Последният Адам“.

Удостоен е с награди от различни конкурси – втора награда от конкурса „Веселин Ханчев[4], награда от СБП на Четвърти Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“ 2014 г.[5], награда от поетичния конкурс „Срещу вятъра“[6], единодушен носител на приза както на публиката, така и според оценката на авторитетното жури на наградата за поезия на четвъртото издание на националния конкурс „Усин Керим“ (2016)[7][8]. През юни 2017 г. поделя с Иван Тенев и Александър Петров втора награда в конкурса Славейкова награда (първа награда не се присъжда)[9][10]. Носител на литературни награди от национални конкурси на името на Никола Вапцаров, Добромир Тонев и редица други.

Член е на Съюза на българските писатели.

Йордан Пеев живее в Стара Загора.

БиблиографияРедактиране

Самостоятелни романиРедактиране

  • Пощальонът (2015)
  • Последният Адам (2015)
  • театрални пиеси : Криле за таралежи - комедия (2018), Костилки от ягоди (2019) и моноспектакъла Посрещането на Поета (2019)

СборнициРедактиране

  • Сълзите на гнева (1990) – поезия, с Пламен Дойнов
  • Когато смъртта ми прогледне (2014) – поезия
  • Стъклена кожа (2016) – поезия
  • Любовни вертикали (2017) – поезия
  • Детонатор за глухарчета (2017) – поезия
  • Филантропията на един варварин (2019) - поезия

ИзточнициРедактиране

  1. Биография и поезия на Йордан Пеев в „Литературен свят“.
  2. Вълк, дърво и една мръсница, стихове от Йордан Пеев, Биография и стихове, „Факел“, 18 декември 2013 г.
  3. „Живописец номинира романист за литературната награда на Стара Загора“, kmeta.bg, 20 януари 2016 г.
  4. Биография в официалния сайт
  5. „Йордан Пеев с поредно поетично отличие в Пловдив“, nbp.bg, 21 октомври 2014 г.
  6. „Старозагорски поет спечели поетичен конкурс“, chambersz.com, 28 юли 2015 г.
  7. Петя Гайдарова, „Йордан Пеев е носителят на наградата „Усин Керим“, marica.bg, 10 октомври 2016 г.
  8. „Йордан Пеев спечели наградата на националния конкурс „Усин Керим“, bta.bg, 16 октомври 2016 г.
  9. „Две втори и две трети награди присъди журито на националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“, bta.bg, 11 юни 2017 г.
  10. „Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение: Награди“, сайт на община Трявна, 11 юни 2017 г.

Външни препраткиРедактиране