Йосиф Арабаджийски
Йосиф Арабаджийски е мирски свещеник, възпитаник на Римската конгрегация.
Йосиф Арабаджийски | |
български духовник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | Католическа църква |
Биография
редактиранеЙосиф Арабаджийски е роден на 28 януари 1808 година в село Калъчлии, тогава в Османската империя, днес квартал на град Раковски, България. На 13-годишна възраст заминава за Рим, където завършва обучението си. Ръкоположен е за свещеник през 1832 г. Той е един от първите българи възпитаници на Римската конгрегация.
Завръщайки се в българските земи през 1832 година той е назначен за енорист в енорията „Свети Архангел Михаил“ в село Балтаджии. През 1838 година, е изпратен в енорията „Успение Богородично“ в Хамбарлии. След две години отново се завръща в Балтаджии. Тази енория управлява общо 28 години.[1] Има големи заслуги към книжовното развитие на Софийско-пловдивската епархия и създаване на новата енория „Свети Франциск Асизки“ в село Герена. Носел е свещенически дрехи само по време на служба.[2]
Почива в Пловдив на 30 януари 1862 година. Тленните му останки са пренесени и погребани в родното му село.
Бележки
редактиране- ↑ Официалният уебсайт на църква „Пресвето Сърце Исусово“, архив на оригинала от 13 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161013131512/http://catholic-rk.com/?page_id=8, посетен на 6 ноември 2016
- ↑ АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИАТ