Йосиф Киров
Йосиф Киров Танаров, известен като Йосето[1] или Йосиф Героят, е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[2]
Йосиф Киров | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Йосиф Киров в Общомедия |
Биография
редактиранеЙосиф Киров е роден на 12 август 1901 година в кукушкото село Врагитурци[3] (днес Сотируда, Гърция) в българско семейство с революционни традиции – баща му и чичо му са близки съратници на Гоце Делчев. Оженва се за Мария Димитрова Нурджиева, братовчедка на Гоце Делчев; имат две деца – Кирил и Милка Йосифови.[4][5]
След като по-голямата част от Македония отново остава под чужда окупация след края на Първата световна война Йосиф Киров минава в нелегалност в 1922 година и става войвода на чета в Струмишко. Води чета от 18 четници.[5]
На 17 (или 13) юни 1929 година четата на Йосиф Киров е открита от сръбска жандармерия при Висока чука над Дойранското езеро. Деветимата обсадени четници оказват няколкочасова съпротива, след което пробиват блокадата. Загиват Йосиф Киров заедно с двама четници. Сръбската жандармерия дава 13 убити, начело с началника капитан Желкович.[6][7][8]
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
- ↑ Йосифъ Кировъ - Танаровъ (Йосето) // Илюстрация Илиндень 8 (18). Илинденска организация, Юлий 1929. с. 4.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 456.
- ↑ Бъчварова, Димитрина. Семейства от Гоце-Делчевия род в гр. Петрич // Македонски преглед XXVI (3). София, Македонски научен институт, 2003. с. 113–114.
- ↑ а б Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 168.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.197.
- ↑ Националосвободителната борба в Македония 1919 - 1941 г., МНИ в "Освободителните борби на Македония", част 4