Отваря главното меню

Йото Танчев е български лекар и учен – интернист и нефролог, доцент, откривател на „Балканска ендемична нефропатия“.

Йото Стоянов Танчев
български интернист и нефролог
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Медицина
Област медицина
Образование Софийски университет

БиографияРедактиране

Йото Стоянов Танчев е роден на 30 юли 1917 г. в с. Боденец, Врачанска област. Баща му, Стоян Танчев Велчев, е чиновник, дългогодишен секретар на общината в гр. Мездра, Врачанска област. Майка му, Донка Иванова Танчева, е домакиня. Дядо му, Танчо Велчев, е бил известен народен лечител.

Йото Танчев завършва Врачанска мъжка гимназия „Цар Борис III” през 1936 г. Същата година  започва следването си по медицина в Медицинския факултет в гр. Клуж, Румъния, където остава до 1940 г., след което се прехвърля в Медицинския факултет на Софийския университет в София.  Дипломира се през 1942 г.,   като защитава успешно докторска теза върху промените на левкоцитите при някои хронични заболявания, под ръководството на проф. Константин Чилов, проф. Владимир Алексиев и проф. Тошо Гоцев.

Йото Танчев започва трудовата си дейност като участъков лекар в с. Бов, Софийска област, а след това работи в с. Горна Кремена и с. Крушовица, Врачанска област. Междувременно е мобилизиран и участва във Втората световна война в периода 1944-1945 г. като младши лекар на санитарен влак в Югославия. Постъпва на работа в Първостепенна окръжна болница в град Враца през 1947 г., където остава без прекъсване до пенсионирането си през 1982 г. Отначало  е младши, а по-късно старши лекар във Вътрешното отделение на болницата. През 1951 г. специализира вътрешни болести в ИСУЛ под ръководството на проф. Васил Цончев, проф. Ташо Ташев и проф. Иван Пенчев.  От 1951 г. е хоноруван преподавател по вътрешни болести в Медицински колеж – Враца. През 1962 г. става основател и началник на първото в България специализирано отделение по нефрология, което по-късно прераства в клиника по нефрология и хемодиализа.  През 1970 г.  Йото Танчев се хабилитира като доцент към Катедрата по терапия, Медицински факултет на Медицинска академия – София на база Първостепенна окръжна болница Враца. Доцент Танчев е дългогодишен методичен ръководител и репуликански консултант по нефрология във Видин, Монтана и Габрово. Член е на Съюза на учените в България, член-основател на Българското нефрологично дружество, на катедрени и научни съвети в Медицинска академияСофия.

Има признати специалности по вътрешни болести и по нефрология.

С научна дейност доц. Йото Танчев се занимава от 1950 г. Той е автор и съавтор на повече от 250 научни статии и доклади в България и в чужбина. 

Доцент Йото Танчев умира на 19 септември 2000 г. в гр.Враца [2,3,4,5].

Професионални постиженияРедактиране

Основните научни трудове на доцент Йото Танчев са в областта на нефрологията. Особено място тук заема Балканската ендемична нефропатия (БЕН). На  този важен медицински и социален проблем той посвещава целия си живот на лекар и учен.

Още като млад участъков лекар във врачанските села Горна Кремена, Цаконица и Кален, д-р Йото Танчев започва своите проучвания върху атипичния нефрит. През 1956 г. заедно със своите колеги от Врачанската окръжна болница Цветан Евстатиев, Димитър Доросиев, Жулиета Пенчева и Георги Цветков описват за първи път в света в сп. “Съвременна медицина” основните клинични и лабораторни симптоми на това своеобразно заболяване, срещащо се само в ендемични райони на България, Румъния и бивша Югославия [1,5,8]. Публикацията предизвиква голям интерес в България и в чужбина. Този приоритетен труд и няколкото наскоро след него публикувани основополагащи статии и доклади на доц. Йото Танчев са причината за последвалата лавина от многостранни научни изследвания не само на Балканите, но и в целия свят [6, 7, 8, 9,10,11,12,13].

Първите проучвания на Йото Танчев и съавт. се базира на широко скринингово изследване на жители на селата около град Враца, България. Техният принос се състои на първо място в точното описание на клиничната картина и лабораторните показатели на това особено заболяване на бъбреците, които не са типични за известните дотогава хронични нефрити. Заболяването се среща само у възрастни (деца не са засегнати), липсва хипертония, характерни са още ксантохромията на дланите и стъпалата (симптом на Танчев), ранна хипохромна анемия, липсата на протеинурия, бавно прогресиране на хронична бъбречна недостатъчност. Важна особеност на заболяването е неговата ендемичност, т.е. локализиране на откритите случаи само в определени населени места, предимно села. Й. Танчев и съавт. определят  заболяването като „sui generis“.  Те правят и първата хипотеза за етиологията му, а именно – хронично отравяне с тежки метали, тъй като засегнатите селища се снабдяват с питейна вода от кладенци и извори, идващи от близо разположения Врачански балкан, който представлява типична карстова планина.

Новоописаното заболяване отначало е наречено „Врачански нефрит”, а по-късно става известно като „Балканска ендемична нефропатия”(Balkan endemic nephropathy), a така също и като „Дунавска ендемична фамилна нефропатия“ (Danubian endemic familial nephropathy), тъй като впоследствие са описани заболели жители на определени райони в бивша Югославия и Румъния.

Многобройни са научните конференции и симпозиуми посветени на БЕН. Над 30 дисертации имат за проблематика нейното цялостно проучване. Десетки са публикациите на известни български и чуждестранни автори в най-престижните нефрологични списания (Kidney International, Nephron, Am. J. Nephrology, Clin. Nephrology и много други). През 1964 г. СЗО организира голям конгрес по проблемите на БЕН в гр. Дубровник, Хърватия, в който участват най-авторитетни нефролози от целия свят. На този форум е прието, че новоописаната от доцент Йото Танчев и съавт. от България ендемична нефропатия представлява нова нозологична единица в хуманната медицина. През 1988 г. Патентното ведомство на Република България (тогава ИНРА) издава заслужено на доцент Танчев и колектив диплома за откритие № 8, наименувано „Явление при нефропатиите” и ги включва в Златната книга на откривателите [1].

Най-престижните нефрологични учебници и книги като “Oxford Textbook of Clinical Nephrology” под редакцията на С. Камерън и др.[12], многотомното издание на Харвард и Калифорнийски университет “The Kidney”  под редакцията на Б. Бренер и Ф. Ректър [9] и др. започват неизменно главите за Балканската ендемична нефропатия с името на откривателя на заболяването доцент Йото Танчев и отбелязват приоритета му при описването на основните му симптоми.

Научните постижения на доцент Йото Танчев са оценени от световната нефрологична общност и представляват голямо международно признание за българската медицина.  

Приоритетната публикация от 1956 г. е отпечатана в сп. Съвременна медицина:

  • Танчев, Й., Цв. Евстатиев, Д. Доросиев, Ж. Пенчева, Г. Цветков: Проучвания на нефритите във Врачанска околия, Съвременна медицина, 7, 9,1956, 14-29  

Доцент Йото Танчев има над 250 публикации в научни списания, сборници от конгреси и симпозиуми,  научни ръководства.

Награди и отличияРедактиране

  • Почетен гражданин на град Враца
  • Орден на труда – златен
  • Орден Кирил и Методий – I степен
  • Носител на почетен знак на Министерството на здравеопазването

Личен животРедактиране

Съпругата на доцент Йото Танчев, Лиляна Панайотова Савова (1923-2012) от гр. Враца, е била дългогодишна статистичка на Първостепенна окръжна болница в гр. Враца. Имат двама сина, които по примера на баща си са поели пътя на лекарската и преподавателска професия. Доцент д-р Стоян Танчев (1945) – дългогодишен Ръководител на Катедрата по акушерство и гинекология, Медицински университет –  Плевен и професор д-р Панайот Танчев (1948) – Университетска болница по ортопедия и травматология – Горна баня, София.  

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Откритие № 8. Явление при нефропатиите. Йото Стоянов Танчев, Цветан Евстатиев Евстатиев, Димитър Луков Доросиев, Жулиета Пенчева-Томова, Георги Начев Цветков. Държавен регистър на откритията на Република България, 15.12.1988 (с приоритет от 27.12.1956)
  2. Ненчовски, Т. Осмото откритие на България. Световен интерес към клиниката на доцент Йото Танчев във Враца. Септемврийско дело, 1989, 1-2
  3. Николов, Б. Доц. Йото Танчев на 80 години. Виден представител на българската нефрология. Зов, 1997.
  4. Б. Банков. In memoriam Доцент Йото Танчев. Надгробно слово, 20 септември 2000
  5. Момчилов, К. Българските открития, София, 2002, Интервю прес, 137-146,  ISBN 954-666-041-8
  6. Джераси, Р. Писмо до доц. П. Танчев, 11.07. 2005. Личен архив
  7. Буева, А. Кога започват първите симптоми на балканската ендемична нефропатия. Health.bg, 2014, 12, 5, 42-44  
  8. Tanchev, Y., Z. Evstatiev, D. Dorosiev, Z. Pencheva, G. Tsvetkov. Studies on nephritis in the region of Vratza. Savr. Med., 7, 9, 1956, 14-29 (in Bulgarian)
  9. Brenner, B.M., Rector, F.C. (eds)  Balkan Nephropathy In: The Kidney, 3rd Edition, W.B. Saunders Co., Philadelphia, London, Toronto, Mexico city, Rio de Janeiro, Sydney, Tokyo, 1986, 1164 – 1173
  10. Cukuranovic, R., M. Ignjatovic, V. Stefanovic. Urinary Tract Tumors and Balkan Nephropathy in the . Kidney International, 40, Suppl., 34, 1991, 80-84  
  11. Tanchev Y, Dorossiev D (1991). „The first clinical description of Balkan endemic nephropathy (1956) and its validity 35 years later“. IARC Sci. Publ. (115): 21–8. PMID 1820335.
  12. Polenakovic, M.H., V. Stefanovic. Balkan Nephropathy. In: Cameron, S., A.M. Davison, J-P. Gruenfeld, D. Kerr, E. Ritz (eds), Oxford Textbook of Clinical Nephrology, Oxford University Press, Oxford, New York, Tokyo, 1992, 857 
  13. Георгиев, М., В. Митев. История на медицинските науки в България, София, 2013, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 307-322, ISBN 978-954-322-561-3