Йохан Датски
Ханс Датски (на датски: Hans af Danmark; на норвежки: Hans) или Йохан (на шведски: Johan), е крал на Дания и Норвегия (1481 – 1513) и крал на Швеция (1497 – 1501), както и херцог на Шлезвиг и Холщайн.
| Йохан Датски Hans af Danmark | |
|---|---|
| крал на Дания, Норвегия и Швеция | |
 | |
| Роден |
2 февруари 1455 година
|
| Починал | 20 февруари 1513 година
|
| Погребан | Дания |
| Религия | Католическа църква |
| Награди | Орден на слона |
| Управление | |
| Период | 1481 – 1513 (Дания и Норвегия) 1497 – 1501 (Швеция) |
| Предшественик | Кристиан I (Норвегия) Карл I (Швеция) |
| Наследник | Кристиан II (Норвегия и Швеция) |
| Други титли | херцог на Шлезвиг и Холщайн |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Олденбург |
| Баща | Кристиан I |
| Майка | Доротея Бранденбургска |
| Братя/сестри | Маргарет Датска Фредерик I |
| Съпруга | Кристина Саксонска (1461–1521) (6 септември 1478 – 20 февруари 1513) |
| Деца | Кристиан II Елизабет Датска (1485–1555) |
| Йохан Датски в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Йохан е син на датския крал Кристиан I и Доротея Бранденбургска.[1] Той е посочен от баща си и от Държавния съвет за крал на Норвегия, а едва в 1467 е провъзгласен за наследник и на датския престол. Това налага срещата на Държавните съвети на Дания, Норвегия и Швеция, които на 13 януари 1483 в Халмстад, след гарантиране на някои прерогативи за Норвегия, избират Йохан за крал и на трите държави.
Като крал Йохан си поставя три главни политически цели: възстановяване на Калмарската уния, борба против монополите на Ханзата и стабилизиране на кралската власт в Дания. В духа на тези доктрини той установява политически отношения с Русия, провокира позициите на шведския регент Стен Стуре Старши и насърчава датското каперство срещу ханзейската търговия, което през 1495 води до избуването на война в района на Балтийско море. Това обуславя строителството на постоянен датски флот и обучението на екипажи за него, което е в духа на пробуржоазната политика на Йохан. Съгласно нея той дава повече права и независимост на градската средна класа от търговци занаятчии, което бележи следващите години в развитието на датското общество.
През 1500 Йохан опитва да завладее Дитмаршен – фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на националния флаг при Хемингщет заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Норвежците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта през 1506. Войната с Ханзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон.
ЛитератураРедактиране
- Die Fürsten des Landes. Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg, Carsten Porskrog Rasmussen u. a.(Hg.) im Auftrag der Gesellschaft für Schleswig-Holsteinische Geschichte, Neumünster: Wachholtz, 2008, ISBN 978-3-529-02606-5.
- Kai Fuhrmann: Die Ritterschaft als politische Korporation in den Herzogtümern Schleswig und Holstein von 1460 bis 1721. Hrsg. von der Fortwährenden Deputation der Schleswig-Holsteinischen Prälaten und Ritterschaft. Ludwig, Kiel 2002. ISBN 3-933598-39-7.
- J. Greve: Geographie und Geschichte der Herzogthümer Schleswig und Holstein. Schwers´sche Buchhandlung, Kiel 1844.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Oldenburg 2, genealogy.euweb.cz
