Йохан Датски

Ханс Датски (на датски: Hans af Danmark; на норвежки: Hans) или Йохан (на шведски: Johan), е крал на Дания и Норвегия (1481 – 1513) и крал на Швеция (1497 – 1501), както и херцог на Шлезвиг и Холщайн.

Йохан Датски Hans af Danmark
крал на Дания, Норвегия и Швеция
Роден	2 февруари 1455 г. Олбор, Дания
Починал	20 февруари 1513 г. Олбор, Дания
Погребан	Дания
Религия	Католическа църква
Награди	Орден на слона
Управление
Период	1481 – 1513 (Дания и Норвегия) 1497 – 1501 (Швеция)
Предшественик	Кристиан I (Норвегия) Карл I (Швеция)
Наследник	Кристиан II (Норвегия и Швеция)
Други титли	херцог на Шлезвиг и Холщайн
Семейство
Род	Дом Олденбург
Баща	Кристиан I
Майка	Доротея Бранденбургска
Братя/сестри	Маргарет Датска Фредерик I
Съпруга	Кристина Саксонска (1461–1521) (6 септември 1478 – 20 февруари 1513)
Деца	Кристиан II Елизабет Датска (1485–1555)
Йохан Датски в Общомедия

Биография

Йохан е син на датския крал Кристиан I и Доротея Бранденбургска. Той е посочен от баща си и от Държавния съвет за крал на Норвегия, а едва в 1467 е провъзгласен за наследник и на датския престол. Това налага срещата на Държавните съвети на Дания, Норвегия и Швеция, които на 13 януари 1483 в Халмстад, след гарантиране на някои прерогативи за Норвегия, избират Йохан за крал и на трите държави.

Като крал Йохан си поставя три главни политически цели: възстановяване на Калмарската уния, борба против монополите на Ханзата и стабилизиране на кралската власт в Дания. В духа на тези доктрини той установява политически отношения с Русия, провокира позициите на шведския регент Стен Стуре Старши и насърчава датското каперство срещу ханзейската търговия, което през 1495 води до избуването на война в района на Балтийско море. Това обуславя строителството на постоянен датски флот и обучението на екипажи за него, което е в духа на пробуржоазната политика на Йохан. Съгласно нея той дава повече права и независимост на градската средна класа от търговци занаятчии, което бележи следващите години в развитието на датското общество.

През 1500 Йохан опитва да завладее Дитмаршен – фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на националния флаг при Хемингщет заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Норвежците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта през 1506. Войната с Ханзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон.

Литература

• Die Fürsten des Landes. Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg, Carsten Porskrog Rasmussen u. a.(Hg.) im Auftrag der Gesellschaft für Schleswig-Holsteinische Geschichte, Neumünster: Wachholtz, 2008, ISBN 978-3-529-02606-5.
• Kai Fuhrmann: Die Ritterschaft als politische Korporation in den Herzogtümern Schleswig und Holstein von 1460 bis 1721. Hrsg. von der Fortwährenden Deputation der Schleswig-Holsteinischen Prälaten und Ritterschaft. Ludwig, Kiel 2002. ISBN 3-933598-39-7.
• J. Greve: Geographie und Geschichte der Herzogthümer Schleswig und Holstein. Schwers´sche Buchhandlung, Kiel 1844.