Йохан Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург

Йохан Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург (на немски: Johann Ludwig von Leiningen-Dagsburg-Falkenburg; * 29 юли 1673; † сл. 1699) е граф на Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург в Гунтерсблум.

Йохан Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург
граф на Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург в Гунтерсблум
Роден
Семейство
Баща Йохан Лудвиг
Деца Йохан Франц фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург

Произход и наследствоРедактиране

Той е син на граф Йохан Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург в Гунтерсблум (1643 – 1687) и първата му съпруга Амалия Сибилия фон Даун-Фалкенщайн (* 27 юни 1639; † ?), дъщеря на граф Вилхелм Вирих фон Даун-Фалкенщайн (1613 – 1682) и графиня Елизабет фон Валдек-Вилдунген (1610 – 1647). Родителите му се развеждат през 1674 г. Баща му се жени втори път през 1678 г. за графиня София Сибила фон Лайнинген-Вестербург (1656 – 1724).

По-голям полубрат е на Карл Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург (1679 – 1709) и Емих Леополд фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург (1685 – 1719).

Графската линия Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург е разделена през 1658 г. на линиите Лайнинген-Дагсбург († 1706), Лайнинген-Хайдесхайм; († 1766) и Лайнинген-Гунтерсблум (до 1774).

Йохан Лудвиг умира сл. 1699 г. Графството Дагсбург попада през 1774 г. на линията Лайнинген-Дагсбург-Харденбург.

ФамилияРедактиране

Йохан Лудвиг се жени 1694 г. за графиня Анна Ернестина фон Фелен-Меген (* 12 април 1650; † 23 февруари 1729), дъщеря на Фердинанд Готфрид фон Велен-Меген († 1685) и графиня София Елизабет фон Лимбург-Бронкхорст († 1685). Те има децата:[1]

  • Изабела Шарлота Амалия (* 1 януари 1695), монахиня
  • Йохан Франц (1698 – ок. 1750), граф на Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург, женен на 6 юли 1736 г. за графиня Шарлота фон Валдероде (1703 – 1745)
  • две деца

ЛитератураРедактиране

  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Heinrich Conrad: Leiningen, Geschichte eines Grafenhauses, Landkreis Bad Dürkheim, 2000, S. 51 – 56, ISBN 3-00-006579-2
  • Brinckmeier, Genealogische Geschichte des Hauses Leiningen, Brunswick, 1890 – 1891
  • Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982. ISBN 3-7995-7017-9
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 123.

ИзточнициРедактиране

  1. leiningen 4, genealogy.euweb.cz

Външни препраткиРедактиране