Йохан Лудвиг (Лайнинген-Дагсбург)

Йохан Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург (на немски: Johann Ludwig von Leiningen-Dagsburg-Falkenburg; * 26 февруари 1643 в Хайдесхайм; † 2 март 1687) е граф на Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург в Гунтерсблум.

Той е вторият син на граф Емих XIII фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург-Хайдесхайм (1612 – 1657) и втората му съпруга графиня Доротея фон Валдек-Вилдунген (1617 – пр. 1669), дъщеря на граф Кристиан фон Валдек-Вилдунген (1585 – 1637) и графиня Елизабет фон Насау-Зиген (1584 – 1661). По-големият му брат е Емих Христиан (1642 – 1702), граф на Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург. По-големият му полубрат е Георг Вилхелм (1632 –1672), граф на Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург.

Йохан Лудвиг умира на 2 март 1687 г. на 44 години.

Йохан Лудвиг се жени на 22 август 1664 г. за графиня Амалия Сибилия фон Даун-Фалкенщайн (* 27 юни 1639; † ?), дъщеря на Вилхелм Вирих фон Даун-Фалкенщайн (1613 – 1682), граф фон Фалкенщайн и Лимбург (1613 – 1682) и първата му съпруга графиня Елизабет фон Валдек-Вилдунген (1610 – 1647). Те имат две деца:

Йохан Лудвиг се жени втори път през 1678 г. за графиня София Сибила фон Лайнинген-Вестербург-Оберброн (* 14 юли 1656 в дворец Оберброн; † 13 април 1724 в дворец Оберброн), втората дъщеря на граф Йохан Лудвиг фон Лайнинген-Вестербург (1625 – 1665) и съпругата му Сибила Христина фон Вид (1631 – 1707).[1] През 1665 г. София Сибила наследява от баща си 2/3 от господството Оберброн в Елзас. Те имат децата:[2][3][4]

  • Карл Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург (1679 – 1709), женен на 21 март 1702 г. за Анна Сабина фон Нозтиц (1671 – 1719)
  • Карл (1683 – 1684)
  • Емих Леополд (1685 – 1719), граф на Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург, женен на 21 март 1702 г. за Шарлотта Амалия фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург (1682 – 1729), дъщеря на граф Емих Христиан фон Лейнинген-Дагсбург-Фалкенбург (1642 – 1702) и Христина Луиза фон Даун, Фалкенщайн и Лимбург (1640 – 1702)

Вдовицата му София Сибила се омъжва втори път на 15 ноември 1691 г. в Хомбург за ландграф Фридрих II фон Хесен-Хомбург (1633 – 1708).

Литература

редактиране
  • Johann Georg Lehmann: Urkundliche Geschichte der Burgen und Bergschlösser in den ehemaligen Gauen, Grafschaften und Herrschaften der bayerischen Pfalz, Band 3, S. 189 – 217, Kaiserslautern, 1863
  • Michael Frey: Versuch einer geographisch-historisch-statistischen Beschreibung des königl. Bayer. Rheinkreises. Band 2 (Gerichts-Bezirk von Frankenthal), Speyer 1838, S. 484, (Digitalscan)
  • Heinrich Conrad: Leiningen, Geschichte eines Grafenhauses, Landkreis Bad Dürkheim, 2000, S. 51 – 56, ISBN 3-00-006579-2
  • Brinckmeier, Genealogische Geschichte des Hauses Leiningen, Brunswick, 1890 – 1891
  • Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982. ISBN 3-7995-7017-9
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 28.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 93. Vol. XVII, Tafel 123., Vol. XXIX, Tafel 72.

Източници

редактиране
  1. Runkel 2, genealogy.euweb.cz
  2. Leiningen 4, genealogy.euweb.cz
  3. Johann Ludwig, Graf von Leiningen-Dachsburg-Falkenburg, geneall.net
  4. Johann Ludwig, Graf zu Leiningen-Guntersblum, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки

редактиране