Уикипедия

Йохан Лудвиг (Насау-Саарбрюкен)

Йохан Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен (на немски: Johann Ludwig von Nassau-Saarbrücken; * 20 октомври 1472; † 18 юни 1545) е от 1490 до 1545 г. граф на Насау-Саарбрюкен.

Йохан Лудвиг
Johann Ludwig von Nassau-Saarbrücken
граф на Насау-Саарбрюкен
Роден
Починал
4 юни 1545 г. (72 г.)
ПогребанСаарбрюкен, Федерална република Германия
Учил вХайделбергски университет
Тюбингенски университет
Управление
Период1490 – 1545
Герб
Семейство
БащаЙохан II (Насау-Саарбрюкен)
Братя/сестриЕлизабет фон Насау-Саарбрюкен
Йохана фон Насау-Саарбрюкен
ДецаАдолф (Насау-Саарбрюкен)
Йохан IV (Насау-Саарбрюкен)
Филип II (Насау-Саарбрюкен)
Йохан Лудвиг в Общомедия

Живот

редактиране

Той е единственият син на граф Йохан II фон Насау-Саарбрюкен (1423 – 1472) и втората му съпруга Елизабет от Вюртемберг-Урах (1447 – 1505), дъщеря на граф Лудвиг I от Вюртемберг-Урах. Ражда се три месеца след смъртта на баща му. Майка му Елизабет е негов опекун до омъжването ѝ през 1474 г. за Хайнрих Стари, граф цу Щолберг-Вернигероде (1436 – 1511). След това негови опекуни са Филип II фон Насау-Вайлбург и Еберхард I фон Вюртемберг.

 
Манастирската църква Св. Арнуал в Саарбрюкен

Йохан Лудвиг живее до 14-ата си годишнина във Вайлбург. През 1483 г. се записва да следва в Хайделберг и 1485 г. в Тюбинген. След това за малко е в двора на херцог Рене II от Лотарингия, и след това следва в Париж.

През 1490 г. той поема сам управлението. След 1491 г. се бие при Максимилиан I при Мец против Шарл VIII от Франция.

През 1495 г. Йохан Лудвиг придружава своя зет пфалцграф Александер фон Пфалц-Цвайбрюкен и неговия братовчед епископ Антоан дьо Крой в поклонение в Светите земи. През 1495 г. в Гробната църква в Йерусалим става рицар на Светия гроб Господен.[1][2]

От 1496 г. той е камерхер и съветник на Ренé II от Лотарингия. През 1498 г. е член на държавния съвет на Максимилиан I. Той го придружава в Италия и през 1499 г. участва в боевете против швейцарците. Той помага финансово на Максимилиан.

През 1499 г. Йохан Лудвиг е сърегент на братовчед си Лудвиг фон Насау-Вайлбург. През 1503 г. Максимилиан I посещава Саарбрюкен.

Той остава верен на императора и е на разположение като съветник и на Карл V, който през 1544 г. е в Саарбрюкен.

През последните години Йохан Лудвиг много се интересува от алхимия. През 1544 г. разделя собствеността си между синовете си Филип, Йохан и Адолф, като запазва обаче една четвърт от доходите.

Погребан е в манастирската църква Св. Арнуал в Саарбрюкен.

Фамилия

редактиране

Първи брак: през 1492 г. с пфалцграфиня Елизабет фон Пфалц-Цвайбрюкен (1469 – 1500), дъщеря на пфалцграф и херцог Лудвиг I фон Пфалц-Цвайбрюкен, която умира през 1500 г. Двамата имат децата:

  • Отилия (1492 – 1554), омъжена 1516 г. за Йохан V фон Сайн (1493 – 1529)
  • Анна (1492 – 1565), монахиня в Розентал
  • Елизабет (1495 – 1559), монахиня
  • Йохана (1496 – 1566), абатеса на Хербицхайм
  • Маргарета (* 1497), умира неомъжена
  • Фелицитас (* 1499), монахиня

Втори брак: през 1506/14 февруари 1507 г. с графиня Катарина фон Моерс-Сарверден (* 1485/1491; † 16 септември 1547), дъщеря на граф Йохан III (II) фон Мьорс-Сарверден († 1507) и графиня Анна фон Берг'с Херенберг († 1553). Двамата имат децата:[3][4]

  • Анна (1508 – 1582)
  • Филип II (1509 – 1554), женен 1535 г. за Катарина Аполония фон Лайнинген-Хартенбург
  • Йохан IV (1511 – 1574)
  • Маргарета (1513 – 1562)
  • Елизабет (1515 – 1590)
  • Катарина (1517 – 1553), омъжена 1537 г. за Емих IX фон Лайнинген-Дагсберг (1498 – 1541)
  • Агнес (* 1519)
  • Йохан Лудвиг (1524 – 1542)
  • Адолф (1526 – 1559), женен 1553 г. за Анастасия фон Изенбург-Гренцау

Литература

редактиране
  • Wolfgang Behringer, Gabriele Clemens: Geschichte des Saarlandes. München, 2009 S.30f
  • Ernst Joachim: Johann Ludwig von Nassau-Saarbrücken. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 263 f.
  • Friederich Köllner: Geschichte des vormaligen Nassau-Saarbrück'schen Landes und seiner Regenten. Teil 1. Saarbrücken 1841, S. 224 – 257, Digitalisat
  • Genealogie van het Vorstenhuis Nassau, Zaltbommel, 1970, Dek, Dr. A. W. E. 62
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.1:63

Източници

редактиране
  1. ↑ Halm: Deutsche Reiseberichte, Nr. 108
  2. ↑ Jakob Hermens: Der Orden vom heil. Grabe, Schaub, 1867, S. 40
  3. ↑ Johann Ludwig, Graf von Nassau-Sarrebrücken, geneall.net
  4. ↑ Johann Ludwig Graf v.Nassau-Saarbrücken, ww-person.com

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йохан_Лудвиг_(Насау-Саарбрюкен)&oldid=12190479“.