Йохан Филип фон Шьонборн
Йохан Филип фон Шьонборн (на немски: Johann Philipp von Schönborn; * 6 август 1605, замък Ешбах, Лаубузешбах, днес във Вайлмюнстер; † 12 февруари 1673, Вюрцбург) от благородническата фамилия Шьонборн, е курфюрст и архиепископ на Майнц (от 1647), княжески епископ на Вюрцбург (от 1642) и епископ на Вормс (от 1663) и един от идеолозите на Вестфалския мирен договор от 1648 г.
Йохан Филип фон Шьонборн | |
курфюрст и архиепископ на Майнц | |
Роден | |
---|---|
Починал | 12 февруари 1673 г.
|
Погребан | Майнц, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква[1] |
Управление | |
Период | 1647 – 1673 |
Други титли | княжески епископ на Вюрцбург; епископ на Вормс |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Георг Фридрих фон Шьонборн |
Братя/сестри | Филип Ервайн фон Шьонборн |
Йохан Филип фон Шьонборн в Общомедия |
Живот
редактиранеТой е големият син на фрайхер Георг Фридрих фон Шьонборн (1574 – 1613), амтман в Курфюрство Майнц, и съпругата му фрайин Мария Барбара фон дер Лайен (1582 – 1631), дъщеря на Филип Ервайн фон дер Лайен († 1593) и Анна дон Хепенхайм/фон Заал († сл. 1572).[2] Потомък е на Хайнрих фон Шьонборн († пр. 1284) и Гизела фон Тифенбах († сл. 1286). Брат му фрайхер Филип Ервайн фон Шьонборн (1607 – 1668) е баща на Лотар Франц фон Шьонборн (1655 – 1729), княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1695 – 1729).
Йохан Филип учи във Вайлбург, Майнц (Йезуитския колег), Орлеан и в Сиена също право. Той става през 1621 г. катедрален Domicellarius/Domherr във Вюрцбург, 1625 г. в Майнц. Ръкоположен е на 12 май 1626 г. в Майнц. През 1629 г. става член на катедралния капител във Вюрцбург. През 1631 г. той бяга от нахлуващите шведи в Кьолн.
На 8 септември 1642 г. Йохан Филип става императорски офицер на кавалерията.[3] През 1642 г. е номиниран за княжески епископ на Вюрцбург и участва в мирните преговори през Тридесетгодишната война (Вестфалски мирен договор). На 8 септември 1645 г. той е помазан за вай-епископ на Майнц от Хайнрих Волтер фон Щреверсдорф. Опитният като офицер във войната Йохан Филип започва да окрепява замъка и град Вюрцбург.[4]
На 19 ноември 1647 г. метрополитският капител на Майнц го избира за архиепископ.[5] Палиумът получава от папата едва на 13 септември 1649 г. Политиката на курфюрста първо е ориентирана към императора, но от 1655 г. се доближава до Франция. През 1658 г. той забавя избора на Леополд I за император, след като също Луи XIV, „Слънчевият крал“, посяга към короната.
През 1662 г. Йохан Филип основава библиотеката „Мартинус“ в Майнц. През 1642 г. архиепископът нарежда истинското изгонване на евреите от Вюрцбург. Това решение важи до 1803 г.[6]
По времето на Йохан Филип град Майнц е построен като крепост.
Йохан Филип фон Шьонборн умира на 12 февруари 1673 г. във Вюрцбург, прочут като Германския Саломон, Баща на Отечеството и Мирен княз. Той е погребан във Вюрцбург, сърцето му обаче е пренесено в Майнц, където е погребано в катедралата на Майнц. Тамошният му гробен паметник го нарича един истински велик (einen wahrhaft Großen).
Литература
редактиране- Karl Georg Bockenheimer: Johann Philipp (Erzbischof und Kurfürst von Mainz). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 32, Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 274 – 276.
- Friedhelm Jürgensmeier: Johann Philipp von Schönborn (1605 – 1673) Erzbischof – Kurfürst – Erzkanzler des Reiches. PDF.
- Friedhelm Jürgensmeier: Johann Philipp von Schönborn (1605 – 1673) und die Römische Kurie. Ein Beitrag zur Kirchengeschichte des 17. Jahrhunderts (= Quellen und Abhandlungen zur mittelrheinischen Kirchengeschichte. Bd. 28. Gesellschaft für Mittelrheinische Kirchengeschichte, Mainz 1977, (Zugleich: Mainz, Universität, theol. Habilitations-Schrift, 1973.
- Friedhelm Jürgensmeier: Das Bistum Mainz. Von der Römerzeit bis zum II. Vatikanischen Konzil (= Beiträge zur Mainzer Kirchengeschichte. 2). Knecht, Frankfurt am Main, 1989, ISBN 3-7820-0570-8.
- Winfried Romberg: Die Würzburger Bischöfe von 1617 bis 1684 (= Germania Sacra. Folge 3, 4: Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Das Bistum Würzburg. 7). de Gruyter, Berlin u. a. 2011, ISBN 978-3-11-025183-8
- Alfred Wendehorst: Johann Philipp von Schönborn. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 497 – 499.
- Constantin von Wurzbach: Schönborn, Johann Philipp von. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ). 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 136 f.
- Constantin von Wurzbach: Schönborn, die Herren und Grafen, Genealogie. In: BLKÖ, Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 131 – 136.
Източници
редактиране- ↑ schojp // Посетен на 15 октомври 2020 г.
- ↑ Schönborn family, genealogy.euweb.cz
- ↑ Dieter Schäfer: Geschichte Würzburgs: Von den Anfängen bis zur Gegenwart. Beck, München 2003, S. 96.
- ↑ Wilhelm Engel in: Willy Schmitt-Lieb, Wilhelm Engel: Würzburg im Bild. Mit einem Geleitwort von Oberbürgermeister Franz Stadelmayer. Wisli-Mappe, Würzburg 1956, S. 13 f.
- ↑ Mainz, die kurfürstliche Residenzstadt (1648 – 1792), in: Ludwig Falck, Anton Philipp Brück: Geschichte der Stadt Mainz, Band 6.
- ↑ Zeittafel: Geschichte der Juden in Würzburg // Архивиран от оригинала на 2019-02-24. Посетен на 2019-02-16.
Външни препратки
редактиране- Count of Schönborn, schoenborn.de
- Herbermann, Charles, ed. (1913): "Johann Philipp von Schönborn" * Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company.
- David Cheney: Archbishop Johann Philipp von Schönborn †, Catholic-Hierarchy.org.