Шьонборни

Шьонборн (на немски: Schönborn; Grafen von Schönborn; на чешки: Schönbornové) е благородническа фамилия от род Шьонборн от Рейнгау от Шьонборн, близо до Лимбург на Лан.

През 1275 г. Хайнрих фон Шьонборн († пр. 1284) е споменат като Х. фон Сконенбурне.^[1]^[2]^[3] Фамилията на графовете фон Шьонборн още днес е значим благороднически род. Фамилията произлиза от Рейнгау и Таунус и дава множество църковни дейци на Свещената Римска империя. Църковните князе от фамилията фон Шьонборн са значими строители през времето на барока в Южна Германия.

Фамилията Шьонборн живее до средата на 17 век в първоначалната си територия. Фамилията се издига с Йохан Филип фон Шьонборн († 1673), който е офицер, курфюрст и архиепископ на Майнц (от 1647), княжески епископ на Вюрцбург (от 1642) и епископ на Вормс (от 1663). Брат му Филип Ервайн фон Шьонборн († 1668) купува 1661 г. и получава на 30 август 1661 г. от император Леополд I господството Хойзенщам в Хесен и строи от 1663 до 1668 г. дворец Шьонборн. Неговият син Лотар Франц фон Шьонборн († 1729) е княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1695 – 1729).

От 1661 г. фамилията притежава господството Хойзенщам в Южен Хесен и от 1671 г. Райхелсберг в Ауб в Долна Франкония. От 1701 г. те управляват господството Визентхайд в Долна Франкония и така се издигат във висшето благородническо общество. Те наследяват господства в Щирия и в Каринтия и скоро след това купуват собствености в Долна Австрия, от 1726 г. също в Унгария и към края на 18 век в Бохемия.

Литература редактиране

Genealogisches Handbuch des Adels: Adelslexikon Band XIII, Band 128 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2002, ISSN – 2408 0435 – 2408
Sylvia Schraut: Das Haus Schönborn – eine Familienbibliographie. Katholischer Reichsadel 1640 – 1840. Schöningh, Paderborn 2004, ISBN 978-3-506-71742-9.
Andreas Flurschütz da Cruz: Das Ende einer Familienkarriere. Die verhinderte Würzburger Koadjutorwahl von 1716 und ihre Folgen für das Haus Schönborn. In: Jahrbuch für Regionalgeschichte 31 (2013), S. 17 – 43, In: Jahrbuch für Regionalgeschichte 31 (2013), S. 17 – 43, ISSN 1860 – 8248
Philipp Thull: Die Dynastie der Schönborn – die glänzendsten Repräsentanten der Reichskirche. In: Mainfränkisches Jahrbuch für Geschichte und Kunst 65 (2013), 131 – 144.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 138.

Източници редактиране

↑ Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. C.H. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-54986-1, S. 637.
↑ Schönborn family, genealogy.euweb.cz
↑ Heinrich von Schönborn, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки редактиране

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Шьонборни.

Координати: 49° с. ш. 7° и. д. / 49.9572° с. ш. 7.474° и. д.

49.9572, 7.474

[1] Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. C.H. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-54986-1, S. 637.

[2] Schönborn family, genealogy.euweb.cz

[3] Heinrich von Schönborn, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

[1]

[2]

[3]