Отваря главното меню

Йохан Фридрих Вилхелм Йерусалем (на немски: Johann Friedrich Wilhelm Jerusalem, „Abt Jerusalem“, * 22 ноември 1709 в Оснабрюк, † 2 септември 1789 в Брауншвайг), наричан също „абат Йерусалем“, е немски протестантски теолог.

Йохан Фридрих Вилхелм Йерусалем
германски теолог

Роден
Починал
Погребан Брауншвайг, Германия

Религия Лутеранство
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVIII век
Интереси Теология
Йохан Фридрих Вилхелм Йерусалем в Общомедия
Абат Йерусалем(1790).
Бюст на горба му в манастирската църква Ридагсхаузен.
Абат-Йерусалем-монумент в дворцовата градина Фехелде.

Той е син на евангелийски пастор М. Теодор Вилхелм фон Йерусалем (1668–1726) в Оснабрюк и на Катарина Мария (1684–1769). След смъртта на баща му през 1726 г. той следва теология в Лайпциг и Витенберг, завършва през 1731 г. като магистър. Две години той е в Холандия и през 1734 г. се връща в Германия, където до след 1737 г. има служба като дворцов майстер в Гьотинген. Няколко години е в Англия и става домашен учител в Хановер. През 1742 г. е извикан в Брауншвайгския двор. Там той е дворцов проповедник и възпитател на наследствения принц Карл Вилхелм Фердинанд. През 1752 г. той е номиниран за абат на манастир Ридагсхаузен.

Йерусалем е инициатор съосновател на основания през 1745 г. Collegium Carolinum, днешния Технически университет Брауншвайг. Той е най-важният съветник на херцог Карл I.

Йерусалем се жени през 1742 г. в Ерфурт за Марта Христина († 1778), род. Пфайфер, вдовица на професора по анатомия, хирургия и ботаника Йохан Вилхелм Албрехт (1703–1736). Те имат пет деца, от които син му юристът Карл Вилхелм (1747–1772) става тъжна знаменитост. След неговото самоубийство през 1772 г. той служи на Гьоте като мотив за романа „Страданията на младия Вертер“ („Die Leiden des jungen Werthers“).

Йерусалем е погребан в манастирската църква Ридагсхаузен при Брауншвайг.

ПроизведенияРедактиране

  • (Главно произведение, незавършено): Betrachtungen über die vornehmsten Wahrheiten der Religion, 1768–1779.

Ново, коментирано издание:

  • Andreas Urs Sommer: Johann Friedrich Wilhelm Jerusalem: Schriften. Mit einer Einleitung. (Historia Scientiarum). ISSN 1430-8320
    • Band 1: Briefe über die Mosaischen Schriften und Philosophie. Betrachtungen über die vornehmsten Wahrheiten der Religion. Erster Theil. Olms-Weidmann, Hildesheim / Zürich / New York 2007, ISBN 978-3-487-13220-4.
    • Band 2: Betrachtungen über die vornehmsten Wahrheiten der Religion. Zweyter Theil. Olms-Weidmann, Hildesheim/ Zürich/ New York 2007, ISBN 978-3-487-13221-1.
    • Band 3: Betrachtungen über die vornehmsten Wahrheiten der Religion. Zweyten Theils zweyter Band oder viertes Stück. Olms-Weidmann, Hildesheim/ Zürich/ New York 2007, ISBN 978-3-487-13222-8.
    • Band 4: Nachgelassene Schriften. Erster Theil: Fortgesetzte Betrachtungen über die vornehmsten Wahrheiten der Religion. Hinterlaßne Fragmente. Olms-Weidmann, Hildesheim/ Zürich/ New York 2007, ISBN 978-3-487-13223-5.
    • Band 5: Nachgelassene Schriften. Zweyter und letzter Theil. Olms-Weidmann, Hildesheim/ Zürich/ New York 2007, ISBN 978-3-487-13224-2.

ИзточнициРедактиране

  • Friedrich Th. Koldewey: Jerusalem, Johann Friedrich Wilhelm. In: Encyklopädisches Handbuch der Pädagogik. 2. Auflage. Beyer & Mann, Langensalza 1906, S. 660–663.
  • Fritz Meyen: Jerusalem, Johann Friedrich Wilhelm. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 415 f. (Digitalisat).
  • Fritz Meyen: Johann Friedrich Wilhelm Jerusalem, Abt von Riddagshausen (1709–1789). Braunschweigisches Jahrbuch Band 53, 1972, S. 159–182. (mit Bibliografie)
  • Wolfgang Erich Müller: Johann Friedrich Wilhelm Jerusalem: eine Untersuchung zur Theologie der „Betrachtung über die vornehmsten Wahrheiten der Religion“. (Theologische Bibliothek Töpelmann, Band 43). de Gruyter, Berlin/ New York 1984, ISBN 3-11-009680-3.
  • Klaus Erich Pollmann: Abt Johann Friedrich Wilhelm Jerusalem (1709–1789). Beiträge zu einem Colloquium anläßlich seines 200. Todestages. (Braunschweiger Werkstücke, Band 32/81). Braunschweig 1991, OCLC 311485810.
  • Eberhard Rohse: Abt Jerusalem als literarische Figur. Darstellung und Bild J.F.W.Jerusalems in historischen Romanen Hermann Klenckes und Wilhelm Raabes. In: Pollmann: Abt Johann Friedrich Wilhelm Jerusalem. 1991, S. 127–171.
  • Isa Schikorsky: Gelehrsamkeit und Geselligkeit. Abt Johann Friedrich Wilhelm Jerusalem (1709–1789) in seiner Zeit. Ausstellungskatalog. Braunschweig 1989, OCLC 311566618.
  • Andreas Urs Sommer: Neologische Geschichtsphilosophie. Johann Friedrich Wilhelm Jerusalems Betrachtungen über die vornehmsten Wahrheiten der Religion. In: Zeitschrift für neuere Theologiegeschichte. Band 9, 2002, S. 169–217.
  • Christopher Spehr: Aufklärung und Ökumene. Reunionsversuche zwischen Katholiken und Protestanten im deutschsprachigen Raum des späteren 18. Jahrhunderts. (Beiträge zur historischen Theologie 132). Mohr Siebeck, Tübingen 2005, ISBN 3-16-148576-9, S. 53–84.
  • Julius August Wagenmann: Jerusalem, Johann Friedrich Wilhelm. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 13, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 779–783
  • Horst Weigelt: Die Beziehungen Lavaters zu Abt Jerusalem und zu anderen Mitgliedern des Collegium Carolinum. In: Pietismus und Neuzeit. Ein Jahrbuch zur Geschichte des neueren Protestantismus. Band 20, 1994, S. 173–190.
  • Wolfdietrich von Kloeden: JERUSALEM, Johann Friedrich Wilhelm. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 62–67.

Външни препраткиРедактиране