Тази статия е за прилепското село. За скопското вижте Кадино. За воденското вижте Кадиново.

Кадино село или Кадино[1] (на македонска литературна норма: Кадино Село) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Кадино село
Кадино Село
— село —
41.3067° с. ш. 21.4597° и. д.
Кадино село
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина592 m
Население269 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Кадино село в Общомедия
Мъже от Кадино село в началото на XX век

География

редактиране

Селото е разположено в областта Пелагония.

В XIX век Кадино село е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1862 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кадиново село (Kadinovo-Sélo) е посочено като село с 39 домакинства със 187 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кадино село има 340 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кадино е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кадино село има 264 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

След анексията на Босна от Австро-Унгария в 1908 година в селото са заселени 150 бошняшки и пет български семейства.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 269 жители, всички македонци.[8]

Личности

редактиране
Родени в Кадино село
  •   Георги (? - 1913), български свещеник, убит в Прилеп от сърби[9]
  •   Илия Савев Тръпков (1878 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
Починали в Кадино село
  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 10.
  2. Црква „Пресвета Богородица“, Кадино Село // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-12. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  7. Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007 
  9. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.