Кадино село
Кадино село или Кадино[1] (на македонска литературна норма: Кадино Село) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
Кадино село Кадино Село | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Прилеп |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 592 m |
Население | 269 души (2002) |
Пощенски код | 7500 |
МПС код | PP |
Кадино село в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Пелагония.
История
редактиранеВ XIX век Кадино село е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1862 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кадиново село (Kadinovo-Sélo) е посочено като село с 39 домакинства със 187 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кадино село има 340 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кадино е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кадино село има 264 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
След анексията на Босна от Австро-Унгария в 1908 година в селото са заселени 150 бошняшки и пет български семейства.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 269 жители, всички македонци.[8]
Личности
редактиране- Родени в Кадино село
- Георги (? - 1913), български свещеник, убит в Прилеп от сърби[9]
- Илия Савев Тръпков (1878 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
- Починали в Кадино село
- Арсо Цветков (1879 – 1902), български революционер
- Методи Патчев (1875 – 1902), български революционер
Бележки
редактиране- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 10.
- ↑ Црква „Пресвета Богородица“, Кадино Село // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-12. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.