Казенник е задната (казенна) част на артилерийския (минометния) ствол, в която е разположен затвора. Произходът на названието е свързано с това, че на задната част на ствола се поставя държавното (казенно, от на руски: казна) клеймо. В стрелковото оръжие аналогичния по предназначение детайл се нарича цевна кутия или затворна кутия, и, като правило, е направен конструктивно отделно от ствола[1].

Казенник със затвор бутален тип на 122-мм гаубица образец 1910/30 година
Казенник на 85-мм танково оръдие обр. 1944 г. без клина на затвора

Следва да се прави разлика между казенника и камората, в която се разполагат барутния заряд със снаряда или унитарния изстрел, – а в стрелковото оръжия аналогична по функционалното си предназначение част на ствола се именува патронник.

Чрез затвора казенника възприема налягането на барутните газове при изстрела. Заедно със затвора и гилзата казенникът надеждно затваря канала на ствола. В казенната част на ствола става възпламеняването на заряда. Казенникът служи, също така, за съединяването на ствола с противооткатните устройства, а при някои оръдия от морската и бреговата артилерии и за уравновесяването на техните люлеещи се части. При минометите казенникът се явява дъното на ствола.

При съвременните оръдия казенникът представлява, като правило, отделен детайл. В зависимост от способа на съединяването му със ствола се различават въвинтвани и навинтвани казенници. Навинтваните казенници се навинтват върху тръбата или кожуха на ствола, или се съединяват към хего с помощта на муфа (гайка). Навинтваните казенници с междинна муфа получават най-широко разпространение в наземната артилерия. Въвинтваните казенници имат по-малки габарити и се използват обичайно в голямокалибрените оръдия с бутални затвори. В оръдията малък калибър казенниците могат да са вградени, като едно цяло, със ствола[1].

Казенник също се нарича и винтът, предназначен за образуването на дъното на канала на ствола в старинното ръчно оръжие[1].

Източници редактиране

  1. а б в Казённик//«К-22» – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – С. 36. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4)

Литература редактиране

  • Казённик//«К-22» – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – С. 36. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Казённик“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​