Кайкавско наречие
Кайкавското наречие (на хърватски: kajkavsko narječje) е диалектна група в сърбохърватския език, разпространена в северозападните части на Хърватия.
| Кайкавско наречие kajkavščina | |
| Страна |  Хърватия |
|---|---|
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски СлавянскиЮжнославянскиЗападни южнославянскиСърбохърватски Кайкавски | |
| Кодове | |
| ISO 639-3 | kjv |
 | |
| Кайкавско наречие в Общомедия | |
То е една от трите основни диалектни групи в сърбохърватския – наред с чакавската и щокавската, – които имат ограничена взаимна разбираемост и понякога са определяни като три самостоятелни езика. Трите форми дължат наименованията си на произношението на думата „какво“ (съответно като „кай“, „ча“ и „що“), но се различават и по много други характеристики. Кайкавското наречие заема преходно положение между сърбохърватския и словенския език, като в много отношения е по-близко до словенския, отколкото до щокавските диалекти.[1]
Традиционно кайкавските диалекти се говорят в по-голямата част от Централна Хърватия, включително в столицата Загреб. В миналото те диалекти имат собствена книжовна норма, която е основна за хърватите през XVIII и началото на XIX век, но след това е заменена от съвременния щокавски стандартен сърбохърватски и хърватски език.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б Алекзандър, Ронел. Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 350 – 352.