Кале чифлик
- Вижте пояснителната страница за други значения на Неа Перамос.
Кале чифлик (на гръцки: Νέα Πέραμος, Неа Перамос, до 1925 Καλιά Τσιφλίκ, Каля чифлик[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 2468 жители.
| Кале чифлик Νέα Πέραμος | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Кале чифлик  Кале чифлик  Кале чифлик | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 5 m |
| Население | 3514 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 190 06 |
| Кале чифлик в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на брега на Бяло море, на западния бряг на Кавалския залив.
ИсторияРедактиране
Южно от селото на хълма Кале Тоф са разположени руините на средновековния град Елевтерополис, заради което и то се казва Кале чифлик.
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век селището е чифлик на турски бег, който служи като малко пристанище за товарене и разтоварване на стока за околията.[2]
Към 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) пише за Кале чифлик:
| „ | Кале Чифликъ е пристанище на Левтера и къмъ него се числи малочисленото му население. Той принадлежи на единъ турски бегь и е поставенъ на мѣстото на стария градъ Елевторополъ.[3] | “ |
В ГърцияРедактиране
Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1913 година има 153 жители, което говори за заселване на бежанци. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от Перамос.[2] В 1928 година Кале чифлик е изцяло бежанско с 216 семейства с 886 души.[4] Българска статистика от 1941 година показва 1081 жители.[2]
В края на 60-те години североизточно от Кале чифлик се формира селището Агии Константинос ке Елени (1 жител в в 1971 година), което през 70-те е слято с Кале чифлик.[5]
Населението отглежда тютюн, като е развито и овощарството, лозарството и краварството. Част от жителите се занимават със занаяти, търговия и риболов, а някои работят като пристанищни работници, тъй като от Кале чифлик се пренася лигнитът от Кушница. В края на XX век се развива и туризмът.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Орта тепе[6] | Ὀρτὰ Τεπέ | Месолофос | Μεσόλοφος[7] | възвишение Ю от Неа Перамос[6] |
| Кале Тоф | Καλέ Τοφ | Фрурион | Φρούριον[7] | крепост Ю от Неа Прамос |
| Кайнак[6] | Καϊνάκ | Термопиги | Θερμοπηγὴ[7] | местност Ю от Неа Перамос[6] |
| Калдъръм | Καλντερίμ | Ликодромос | Λυκόδρομος[7] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 153[2] | 85[2] | 971[2] | 1093[2] | 1269[2] | 1244[2] | 1206[2] | 1673[2] | 2032[2] | 2468 | 3514 |
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 227. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 221. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)