Кале (Велес)

Кале или Велешкото кале или Велешката твърдина (на македонска литературна норма: Кале) е антична и средновековна крепост, разположена над град Велес, Северна Македония.

Кале Кале
41.70049, 21.788678 Местоположение във Велес
Информация
Страна	Северна Македония
Местоположение	Велес
Основаване	Късна античност
Собственик	държавна

Местоположение

Кале се намира на 2 km южно от Велес, южно от устието на Тополка във Вардар. Калето е продълговато плато, отгоре напълно равно и със стръмни склонове, 50-60 m над реките. По-малко седло в южната част я отделя от по-високите планини. От Калето се контролират два важни пътя, минаващи в подножието му - Вардарската магистрала и старият път Велес — Прилеп, който върви по Тополка.

История

Античност

В южната част на платото се издига малка могила, върху която в късноримско време е построена малка крайпътна стража. През V и VI век тя е преустроена в много силен акропол, подсилен от няколко кули и бастиони. Платото северно от него с размери 350 х 80 m е оградено със стена, за настаняване на населението.

Средновековие

Стратегическото значение на крепостта се осъзнава и през Средновековието. Славянското селище на това място е кръстено Велес. Старият акропол е преустроен и Велес става църковен и регионален център през X век. В историческите събития от XIII век нараства ролята на Велес като географска връзка между Средното и Горно Повардарие, Пелагония и Брегалница. Сега около кастрона е изградена нова стена, чиято дължина достига цели 470 m. Новата стена е разположена извън по-старите останки, но върви успоредно на тях и е подсилена от множество кули и масивни бастиони от северната и южната страна. Части от източната градска стена са запазени и днес на височина до 8,5 m, почти до първоначалния венец. Стената е широка само 1,3-1,6 m. Главната порта е изградена в североизточната част. Акрополът получава нови стени и поне 5 кули.

От един слаб извор южно от Калето е довеждана вода през керамични тръби до крепостта. На склона североизточно от крепостта, в тясната зона до Вардар и устието на Тополка, се оформя малко гражданско предградие. През XIV век тук са изградени църквите „Света Неделя“, „Свети Димитър“ и „Свети Никола“. В северния край са погребвали мъртвите - тук са открити гробове с накит от XIII - XIV век.

В писмени документи Велес се споменава няколко пъти. В грамотата на Василий II Българоубиец от 1019 година Велес е посочен като енорийско седалище под юрисдикцията на епископа на Пелагония. През целия XIII век Велес няколко пъти сменя господарите си; първо е под Стрез от Просек, после под Епир, България, Никейската империя. Запазено е подробно описание как никейският император Теодор II Ласкарис в 1255 година връща Велес под своя власт, принуждавайки гарнизона от 500 българи да му се предаде.

В 1272 година е отбеляан военният управител архонт Теодор Калабак. В 1330 година, след битката при Велбъжд, сърбите превземат от Византия граничните крепости Велес, Чрешче и Просек. С изместването на границата далеч на юг, Велес губи предишното си стратегическо значение. В рамките на стените продължава да съществува цивилното градче Велес с площ от 3,5 ha. Според Франц Бабингер османците превземат Велес вероятно в 1385 година.

При пресичането на реката на два километра северно от християнския град турците основали ново селище - село Кюприли, а в Калето оставили малък военен гарнизон. Само предградието останало живо и през XIX век там все още имало една къща. Днес там действат само трите споменати църкви.