Кансиньорио дела Скала

господар на Верона през 14 век
(пренасочване от Кансинорио делла Скала)

Кансиньорио дела Скала (на италиански: Cansignorio della Scala, * 5 март 1340, † 19 октомври 1375 във Верона) от род Скалиджери е кондотиер и от 1359 до 1375 г. господар на Верона задно с брат си Паоло Албоино.

Кансиньорио дела Скала
господар на Верона
Управление13591375
НаследилМастино II дела Скала
НаследникАнтонио I дела Скала
Лични данни
Роден
Починал
19 октомври 1375 г. (35 г.)
Погребан вАрките на Скалиджери във Верона
Семейство
ДинастияСкалиджери
БащаМастино II дела Скала
МайкаТадеа да Карара
БракАгнес д'Анжу-Дурацо
ПотомциТарсия дела Скала
Извънбрачни:
Антонио I дела Скала
Бартоломео II дела Скала
Лучия дела Скала
Герб
Кансиньорио дела Скала в Общомедия
Конна статуя на Кансиньорио дела Скала.

Произход

редактиране

Той е третият син на Мастино II дела Скала († 1351), господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), господар на Падуа (1328 – 38), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347), и на съпругата му Тадеа да Карара († 1375), дъщеря на Якопо I, господар на Падуа и на Елизабета Градениго – патриция на Венеция.

Има трима братя и четири сестри:[1]

Има и пет полубратя от извънбрачни връзки на баща си.

Биография

редактиране

Става господар на Верона заедно с братята си Кангранде II и Паоло Албоино след смъртта на баща им Мастино II. Кангранде II обаче има ефективната власт. Кансиньорио прави комплот срещу тираничното му управление и го убива в засада на 14 декември 1359 г. Така той поема управлението на Верона заедно с брат си Паоло Албоино, който се отказва от управлението през 1365 г.

Кансиньорио строи в града палати, мостове и акведукти. Управлява Верона с умереност и я обогатява с множество сгради, включително с моста Нави на река Адидже и с първата часовникова кула в Италия: Torre del Gardello.

На смъртния си одър през 1375 г. поръчва убийството на брат си Паоло Албоино (който на практика е в затвора от 1365 г.), за да гарантира наследяване на синовете си Бартоломео II и Антонио.

Гробницата му е една от известните арки на Скалиджери в центъра на Верона.

Брак и потомство

редактиране

∞ 6 юни 1363 за Аниезе (* 1345, † 15 юли 1388), дъщеря на Карло ди Гравина (Карло от Драч) и на Мария Калабрийска. Имат една дъщеря:

  • Тарсия дела Скала.
 
Арките на Скалиджери във Верона.

Има и три извънбрачни деца:

Вдовицата му се омъжва на 16 септември 1382 г. за Жак дьо Бо (* ок. 1354, † 1383) – княз на Таранто, титулуван крал на Константинопол и претендент към трона на Латинската империя от 1374 г.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Библиография

редактиране
  • A. Menniti Ippolito: Della Scala, Familie, 3. D. C., Lexikon des Mittelalters. Band 3: Codex Wintoniensis – Erziehungs- und Bildungswesen. Studienausgabe. Metzler, Stuttgart u. a. 1999, ISBN 3-476-01742-7, Sp. 680.
  • M. Carrara, Gli Scaligeri, Dell'Oglio, Varese, 1966
  • A. Castagnetti e G. M. Varanini, Il veneto nel medioevo: Dai Comuni cittadini al predominio scaligero nella Marca, Banca Popolare di Verona, 1991
  • A. Castagnetti e G. M. Varanini, Il Veneto nel medioevo: Le signorie trecentesche, Banca Popolare di Verona, 1995
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Scaligeri di Verona, Torino, 1835
  • G. M. Varanini, Della Scala, Cansignorio, in Dizionario biografico degli Italiani vol. 37, Roma, Treccani, 1987.
  • G. M. Varanini, Gli Scaligeri 1277-1387, Arnoldo Mondadori Editore, Milano, 1988
  1. Alboino I // genealogy.euweb.cz. Посетен на 7 март 2021.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cansignorio della Scala в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​