Кантанагар, известен също като Кантаджи или Кантаджу (на бенгалски: কান্তজীর মন্দির) е хиндуистки храм в Динаджпур, Бангладеш от XVIII век.[1] Посветен е на бог Кришна и съпругата му Рукмини, което го прави популярен най-вече сред поклонниците на култа Радха-Кришна (събрание на запомнящата се любов) в Бенгалия.

Кантанагар
Карта Местоположение
СтранаБангладеш
Кантанагар в Общомедия
Южен изглед на храма Кантоджиу през 1871 г., показващ деветте кули, които впоследствие са били разрушени при земетресение

През 1704 г. Махараджа Пран Натх започва строителството на храма, което завършва при управлението на неговия син Раджа Рамнат през 1722 г.[2][3] Кантанагар е пример за теракотена архитектура в Бангладеш.

Първоначално храмът има девет кули, но всички са унищожени при земетресение през 1897 г.[4]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Ghosh, P. Temple To Love: Architecture And Devotion In Seventeenth-Century Bengal. Indiana University Press, 2005. ISBN 978-0-253-34487-8. с. 46.
  2. Architecture: A History Through the Ages. Т. 2. Asiatic Society of Bangladesh. OCLC 298612818. с. 243. Kantaji temple at Kantanagar in Dinajpur, the construction work of which was begun in 1704 by Raja Prannath and completed by his son Raja Ramnath in 1722 ...
  3. Ahmed, Nazimuddin. Kantanagar Temple // Banglapedia: National Encyclopedia of Bangladesh. Second. Asiatic Society of Bangladesh, 2012.
  4. Journey plus - Dinajpur Архив на оригинала от 2009-08-23 в Wayback Machine..
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kantajew Temple в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​