Интравенозна канюла

Канюлата (на латински: cannula – букв. малка тръстика) е вид куха тръбичка (игла), направена от пластмаса или метал, използвана в медицината. Канюлата се вкарва в телесна кухина или вена чрез т.нар. троакар (водач).[1] Поставянето на канюла се нарича канюлиране.

АбокатРедактиране

Абокатът[2] е траен венозен източник от стерилна и апирогенна пластмаса за еднократно канюлиране само на периферен венозен съд, затова се нарича и периферна канюла. Препоръчително време на престой в тялото – 24 часа (максимум 72 часа). Съхранява се на стайна температура. Абокатите са с различни размери, указани от техния цвят и номерация – от 32 до 60.

Поставя се във вена в долната част на ръката, като се избягват подвижните части около ставите, заедно с метална игла, която се изважда, а канюлата остава във вената, осигурявайки път за вливане на разтвори и медикаменти чрез инфузионна система.

БътерфлайРедактиране

Бътерфлай е венозна канюла само от игличка без водач, използвана при деца и бебета.[2]

ВенокатРедактиране

Венокатът[2] е апирогенен, рентгеноконтрастен полиетиленов катетър, с който може да се канюлира и периферна, и централна вена за срок от 72 часа.

Трахеостомна канюлаРедактиране

 
Схема на трахеостомия

Трахеостомната канюла се използва главно при пациенти, които се нуждаят от анестезия, изкуствена вентилация или друго спомагателно дишане. Има различни размери на отвора от 6 до 10 mm. Поставя се временно или оперативно (когато е перманентно при т.нар. трахеостомия).

Назална канюлаРедактиране

 
Назална канюла

Назалната канюла предатавлява мека тръбичка с два къси отворени края за вкарване в ноздрите (назално-оралната има край и за устата). Обикновено се закача за ушите и се ползва за доставяне в белите дробове на кислород или някаква газова смес, както и за следене на вдишваните и издишвани газове.

ИзточнициРедактиране