Интравенозна инфузия

Интравенозната инфузия (на латински: infusio; на английски: infusion) представлява вливане (въвеждане) във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.

Цели на инфузионното вливане

Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори в кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.

за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности
за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)
за корекция на киселинно-алкалния обмен
за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система
за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергетични, градивни вещества, витамини и др.

Показания

при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити:
при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани;
в предоперативно, периоперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции;
при остри нарушение в състава и обема на телесните течности;
остри хемодинамични разстройства;
шок
обилни повръщания и диарии;
при болни с голяма загуба на кръв – различни кръвоизливи, травми, изгаряния;
при тежки отравяния;
при тежки инфекции;
при силно понижение на кръвното налягане от различно естество, шок: травматичен, алергичен, септичен.

Противопоказания

Противопоказания абсолютни не съществуват, но относителни такива са:

напреднала атеросклероза;
тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност;
хипертония;
хеморагична диатеза (предразположеност към кървене);
оток на мозъка;
декомпенсация.

Изисквания към инфузионните разтвори

да са стерилни;
да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода;
да са със стайна температура;
да се употребяват веднага след отваряне, еднократно;
да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване);
да са в срок на годност и без утайка.

Видове инфузионни разтвори

Според осмоларитета:

Изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта.
Хипотонични – осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта.
Хипертонични – осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта.

Според състава:

Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори.
Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са:
- въглехидратни – глюкоза, левулоза
- белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин
- аминокиселинни – аминостерил 10 %
- мастни емулсии – липофлондин
- специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %

Видове инфузии

Видове инфузии според мястото на приложение:

Интравенозни инфузии – най-често използваният, най-удобният и най-ефективният. Извършва се по капковия метод. Местата за извършване са същите както при венозната инжекция – обикновено на лакътните вени.
Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците или при операция на артериалните съдове.
Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд.
Ректални инфузии – използват се под формата на медикаментозни клизми.

Необходими принадлежности

Табличка
Бъбрековидно легенче
Лигнин
Памучни тампони
Спирт
Стерилни марли
Банка / Сак с инфузионен разтвор
Абокат
Лейкопласт
Система за еднократна употреба
Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 %
Ръкавици
Есмарх
Статив
Картонче

Начин на извършване

Приготвят се всички необходими пособия
Болният заема легнало положение
Отваря се системата
Затваря са дозатора
Със спирт се почиства банката
Поставя се система в банката и иглата за въздух
Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето
Над бъбрековидното легенче се освобождава нагоре кранчето и се обезвъздушава
Затваря се кранчето
Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише имаето на болния и номера на стаята и леглото
Банката се поставя на статива
Отново се проверява дали е изгонен въздуха
Ако пациента има абокат системата се свързва към него, ако не:
Пристягаме ръката с есмарх
Почистваме кожата със спирт
Фиксираме добре вената
Иглата се въвежда 2/3 от нея
Освобождаваме есмарха
Пускаме системата да тече
Фиксираме иглата с левкопласт
Ако има мехурче, трябва да отиде до гумената струя, спира се кранчето, изгонва се въздуха и се съединява отново
Когато махаме системата, държим с палеца на лявата ръка абоката или иглата и се притиска с памук

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Интравенозна инфузия.