Капибара

вид бозайник

Капибарата (Hydrochoerus hydrochaeris) е най-големият съществуващ гризач в света. Най-близките му родственици са агутите, чинчилите, морските свинчета и бобрите. Названието „капибара“ произхожда от kapiÿva на езика гуарани и означава „който яде тънка трева“, докато научното му наименование, „hydrochoerus“, идва от гръцки ὕδρω (eedro = вода) + χοίρος (heeros = прасе, свиня).[2]

Капибара
♂ Капибара
Капибара
♀ Капибара
Капибара
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Свинчета (Caviidae)
род:Водни свинчета (Hydrochoerus)
вид:Капибара (H. hydrochaeris)
Научно наименование
(Linnaeus, 1766)
Разпространение
Капибара в Общомедия
[ редактиране ]

Описание редактиране

Капибарите имат тежки, бъчвообразни тела и къси глави, и имат червеникаво-кафява козина върху горната част на тялото си, която преминава в жълтеникаво-кафява отдолу. Възрастните капибари достигат до 130 cm на дължина и до тегло от 65 kg. Има сведения за екземпляр с тегло 105,4 kg. Капибарите имат леко ципести крака, нямат опашка и имат 20 зъба. Задните им крака са малко по-дълги от предните. Муцуните им са подравнени с очите, ноздрите и ушите на върха на главата си. Женските са малко по-леки от мъжките екземпляри. Женските тежат средно от 34 до 61 kg, докато мъжките обикновено тежат от 36 до 66 kg.

Разпространение редактиране

Капибарата се среща по бреговете на различни водоеми в тропическите и умерени части на Централна и Южна Америка, на изток от Андите – от Панама до Уругвай и до североизточните части на Аржентина (до 38°17' ю. ш., провинция Буенос Айрес).

Източници редактиране

  1. Hydrochoerus hydrochaeris (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Queirolo, D., Vieira, E. & Reid, F. Hydrochoerus hydrochaeris // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 юни 2011. (на английски)

Външни препратки редактиране