Капибара

вид бозайник

Капибара (Hydrochoerus hydrochaeris) е най-големият съществуващ гризач в света. Най-близките му родственици са агутите, чинчилите, морските свинчета и бобрите. Названието „капибара“ произхожда от kapiÿva на езика гуарани и означава „който яде тънка трева“, докато научното му наименование, „hydrochoerus“, идва от гръцки ὕδρω (eedro = вода) + χοίρος (heeros = прасе, свиня).[2]

Капибара
Bristol.zoo.capybara.arp.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Свинчета (Caviidae)
род:Водни свинчета (Hydrochoerus)
вид:Капибара (H. hydrochaeris)
Научно наименование
(Linnaeus, 1766 г.)
Разпространение
Hydrochoerus hydrochaeris range.png
Капибара в Общомедия
[ редактиране ]

ОписаниеРедактиране

Капибарите имат тежки, бъчвообразни тела и къси глави, и имат червеникаво-кафява козина върху горната част на тялото си, която преминава в жълтеникаво-кафява отдолу. Възрастните капибари достигат до 130 cm на дължина и до тегло от 65 kg. Има сведения за екземпляр с тегло 105,4 kg. Капибарите имат леко ципести крака, нямат опашка и имат 20 зъба. Задните им крака са малко по-дълги от предните. Муцуните им са подравнени с очите, ноздрите и ушите на върха на главата си. Женските са малко по-леки от мъжките екземпляри. Женските тежат средно от 34 до 61 kg, докато мъжките обикновено тежат от 36 до 66 kg.

РазпространениеРедактиране

Капибарата се среща по бреговете на различни водоеми в тропическите и умерени части на Централна и Южна Америка, на изток от Андите – от Панама до Уругвай и до североизточните части на Аржентина (до 38°17' ю. ш., провинция Буенос Айрес).

ИзточнициРедактиране

  1. Hydrochoerus hydrochaeris (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Queirolo, D., Vieira, E. & Reid, F.. Hydrochoerus hydrochaeris. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 юни 2011. (на английски)

Външни препраткиРедактиране