Карл Александер фон Вюртемберг

Карл I Александер (на немски: Karl Alexander, Carl Alexander, * 24 януари 1684 в Щутгарт, † 12 март 1737 в Лудвигсбург) от Дом Вюртемберг (линия Винентал) е 1733 от до 1737 г. 11. херцог на Вюртемберг, императорски и имперски генерал-фелдмаршал.

Карл Александер фон Вюртемберг
херцог на Вюртемберг
1684 Carl Alexander.jpg
Чезаре Батисти (1915)
Наследил Фридрих Карл фон Вюртемберг-Винентал
Наследник Карл Евгений
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Дом Вюртемберг
Баща Фридрих Карл фон Вюртемберг-Винентал
Майка Елеонора Юлиана фон Бранденбург-Ансбах
Брак Мария Августа фон Турн и Таксис
Потомци Карл Евгений, Евгений Лудвиг, Лудвиг Евгений, Фридрих Евгений II, Александер, Августа Елизабет
Карл Александер фон Вюртемберг в Общомедия

Той е най-възрастният син на херцог Фридрих Карл фон Вюртемберг-Винентал (1652 – 1698) и на Елеонора Юлиана фон Бранденбург-Ансбах (1663 – 1724), дъщеря на маркграф Албрехт II фон Бранденбург-Ансбах.[1] Фридрих Карл е от 1677 до 1693 г. опекун на племенника му херцог Еберхард Лудвиг фон Вюртемберг и така регент на Вюртемберг.

Карл Александер има военни успехи на страната на принц Евгений Савойски в испанската наследствена война и в походите против турците през 1717/1718 г. От 1719 г. той е генерал-губернатор на Белград и на тогавашна Сърбия.

След смъртта на Еберхард Лудвиг през 1733 г. вюртембергският трон отива на братовчед му Карл Александер. Той мести резиденцията от Лудвигсбург отново в Щутгарт. Като херцог той участва в Полската война за трона и става през януари 1734 г. имперски генерал-фелдмаршал на Швабския имперски окръг и през май императорски генерал-фелдмаршал.

Негов финансов съветник е Йозеф Зюс Опенхаймер.

Карл Александер умира внезапно на 12 март 1737 г. от белодробна емболия.

Негов наследник става 16-годишният му син Карл Евгений, който преждевременно е обявен за пълнолетен.

ДецаРедактиране

Карл Александер се жени на 1 май 1727 г. за Мария Августа фон Турн и Таксис (1706 – 1756), дъщеря на княз Анселм Франц фон Турн и Таксис. Двамата имат децата:[2]

ГалерияРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Joachim Brüser: Herzog Karl Alexander von Württemberg und die Landschaft (1733 bis 1737). Katholische Konfession, Kaisertreue und Absolutismus. Kohlhammer, Stuttgart 2010, ISBN 978-3-17-021272-5.
  • Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: Das Haus Württemberg – Ein Biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4.
  • Paul Sauer: Ein kaiserlicher General auf dem württembergischen Herzogsthron. Herzog Carl Alexander von Württemberg 1684 – 1737. Markstein-Verlag, Filderstadt 2006, ISBN 3-935129-25-4.
  • Paul Stälin: Karl Alexander. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 366 – 372.
  • Bernd Wunder: Karl Alexander. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 266 f. (Digitalisat).
  • Constantin von Wurzbach: Württemberg, Karl Alexander Herzog. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 58. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1889, S. 241 – 243 (Digitalisat).

ИзточнициРедактиране