Уикипедия

Карл Андерсън

Тази статия е за кечистът. За американския физик вижте Карл Дейвид Андерсън.

Чад Алегра (роден на 20 януари 1980)[3] е американски кечист (професионален борец), по-добре познат под сценичното име Карл Андерсън.

Карл Андерсън
Снимка на Карл Андерсън
Андерсън през февруари 2016
РоденЧад Алегра[1][2]
20 януари 1980 г. (44 г.)
Живее вСинсинати, Охайо, Съединени щати[2]
Деца4
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена		Чад Ту Бад[4]
Чад Алегра[4]
Карл Андерсън[1][2]
Килшот[2][5]
Височина1,84 м[3]
Тегло98 кг[3]
Обявява се отПайпстоун, Минесота[1]
Треньор(и)Лес Тачър[2]
Роджър Ръфън[1][2]
Дебют10 май 2002 г.[1]
Карл Андерсън в Общомедия

Работи с WWE, където е бивш Отборен шампион на Първична сила, заедно с Люк Галоус. Андерсън е най-добре познат като отборен кечист, участвал в японски компании като Pro Wrestling Noah и New Japan Pro Wrestling, където е четирикратен Отборен шампион на IWGP. Държи рекорда за най-дълъг носителски период, постигнал в първия си период с бившия му съотборник Гиганта Бернард. Андерсън и Бернард са също и Отборни шампиони на GHC в Pro Wrestling Noah. Андерсън е трикратен победител на главния отборен турнир на NJPW, G1/Световната отборна лига, спечелил я през 2009 с Бернард, през 2012 с Хируки Гото и през 2013 с Док Галоус. Той също се е бил за Южно-Калифорнийската независима компания Pro Wrestling Guerrilla (PWG) между 2007 и 2009. Той се присъедини към WWE през 2016.

Ранен живот редактиране

Алегра е растял в Ашвил, Северна Каролина с по-малкия си брат и майка си. Той получи бейзболна стипендия да учи в Mars Hill College в родния си щат, преди да го остави, за да преследва кеч кариера. Преди да се премести в Синсинати, Охайо той започна да тренира в Main Event Pro Wrestling Camp на Лес Тачър, училището, свързано с Heartland Wrestling Association.[6]

Професионална кеч кариера редактиране

Ранна кариера (2000 – 2005) редактиране

Кратко след като започна да тренира с Лес Тачър през 2000, той получи сътресение в ръцете на колегата му стажант Дерик Нейкирк, което не позволяваше на Алегра да се бие за повече от година. Когато най-накрая почувства, че вече може да се върне, той се свърза с Кърк Шепард, който работи в Northern Wrestling Federation в Синсинати, който го представи на Роджър Ръфън, главния треньор на BoneKrushers (кеч училището на NWF).[1] Алегра тренира за няколко месеца, преди да дебютира по истинското си име в първия си професионален кеч мач на 20 май 2002, кайто загуби от Зодиака.[1] Неговият втори мач беше срещу Принц Джъстис, който сега е по-добре познат като Абис от TNA. Той също имаше мачове с Човекът Буги Ууги Джими Валиънт, Крис Харис, Шарк Бой и Джери Лоулър в ранните си сцени от кариерата си.[1] В NWF, Алегра започна като част от Млади Лъвове, група от четирима, включваща новобранци, които са започнали в компанията близо по едно и също време. Първият, напуснал групата беше Мат Паркс. Алегра евентуално се присъедини към Паркс като злодей и започнаха да враждуват с Райън Стоун и Джей Доналдсън.[1] През лятото на 2005, NWF и HWA започнаха меджу-корпоративна вражда. Завърши в мач един на едни, титла срещу титла между Алегра, шампиона на NWF, и Коуди Хоук, шампиона на HWA.[1]

National Wrestling Alliance (2005 – 2008) редактиране

През октомври 2005, Алегра имаше възможността да се бие на ежегодната конвенция на National Wrestling Alliance, където беше изпратен от Дейв Маркюз от Лос Анджелиското доджо на New Japan Pro Wrestling.[2] Алегра беше поканен да тренира в дожото, след като загуби титлата на NWF от Райън Стоун на 1 януари 2006, Алегра започна да живее и да се бие в Западното крайбрежие.[2] Там, Алегра беше известен като „Картечницата“ Карл Андерсън, започвайки като сюжетен член на семейство Андерсън и усвои ключовия ход на семейството, spinebuster като негов финален ход.[1] През годините, съдружието със семейство постепенно беше приключило.[7] Скоро, той спечели Титлата на Британската общност на NWA, преди да я загуби от Алекс Козлов. Андерсън направи няколко появи в Средния Изток, вземайки малки роли на NWF на Ръфън, когато можеше и е настоящия шампион на Хартланд щатите на NWA за компанията NWA Midwest на Ед Чуман.[1]

През 2007, той започна отбор с Джоуи Райън, в събитията на NWA, представени от Дейвид Маркюз. Той се появяваше седмично по MavTV, малка мрежа, предавана по ограничени станции. Техния пръв мач за титли беше срещу Йънг Бъкс (Мат и Ник Джаксън) и загубиха, в опит да спечелят Отборните титли на AWS.[8] През април, Андерсън спечели Американската титла на EWF от Човешкото Турнадо.[9] На 8 юли 2007, той и Рейън спечелиха троен отборен мач за свободните Световни отборни титли на NWA.[1] Андерсън загуби своята Американска титла на EWF от Майкъл Никълс на 7 септември 2007, в 30-минутен мач Железният човек, който също включваше Райън Тейлър.[10] Андерсън и Райън, отидоха до Истинските американски герои, успешно защитавайки техните титли в няколко различни места, но евентуално ги загубиха от Лос Лучас (Финикс Стар и Зокре) на 10 февруари 2008.[11]

Pro Wrestling Guerilla (2007 – 2009) редактиране

В началото на 2007, Андерсън дебютира в Pro Wrestling Guerrilla (PWG), печелейки над доказали се кечисти като Франки Казариян и Колт Кабана.[1] Рой продължи да се появява в PWG за повече от година, понякога заедно с формацията Династията на Джоуи Райън.[12][13][14] На 4 февруари 2008, той участва в турнир за Световната титла на PWG, побеждавайки Казариян в мач от първия кръг.[15] По-късно на същия ден, той беше победен от Човешкото Торнадо във финала на турнира, който също включваше Родерик Стронг.[15] След 11-месечна почивка от PWG, Андерсън се завърна на 21 февруари 2009, още веднъж в отбор с Династията.[16] На 28 август, той и Джоуи Райън неуспешно предизвикаха Йънг Бъкс за Световните отборни титли на PWG.[17] Андерсън направи последната си поява в PWG на 4 септември 2009, когато беше победен от Родерик Стронг.[18] През 2013, гледайки назад в неговото време в Калифорнийски независими компании, Алегра каза „Всъщност мразех цялото ми време в Ел Ей. Винаги имаше и добри мигове, но сега поглеждам назад и изобщо не бях щастлив там. Просто не се наслаждавах на себе си“.[2] Той обаче отбеляза, че той не мрази PWG, казвайки, че са се държали добре с него и са му давали възможности, когато никой друг не би.[7]

Ring of Honor (2007, 2013) редактиране

На 19 октомври 2007, Андерсън направи дебюта си в Ring of Honor (ROH), губейки от Крис Хироу в квалифициращ мач за Естествения подбор.[19] Два дни по-късно, Андерсън беше победен от Адам Пиърс в индивидуален мач.[20] След като не се е появявал в ROH от пет години, Андерсън се завърна на 5 април 2013, на Събитието на честта 7, побеждавайки Родерик Стронг.[21] На следващия ден за записи на Ring of Honor Wrestling, Андерсън направи друга победа на Майкъл Елджин.[22] Андерсън се върна в компанията на 27 юли, за да участва в турнир за Световната титла на ROH, побеждавайки Ей Си Ейч в мач от първия кръг.[23] На 17 август, Андерсън е елиминиран от турнира в четвъртфиналите от Майкъл Елджин.[24]

New Japan Pro Wrestling редактиране

Лоши намерения (2008 – 2012) редактиране

Като част от новото споразумение за обмен на таланти между NWA и New Japan Pro Wrestling, Андерсън замени Юджи Нагата на 23 март 2008 в годишния турнир за Купата на New Japan. Неговия опонент в първия кръг беше звездата в полутежката категория на New Japan Коджи Канемото. Андерсън lost that match due to submission.[25] Заради неговото представяне, Андерсън веднага подписа едногодишен договор с New Japan.[2] Тогава Андерсън се присъедини към главната зла група на New Japan Великите бойни злодей (GBH) и прекара останалото от годината в започващите мачове на събитията на NJPW.[26] След преместване от GBH към Хаос, Андерсън сформира отбор с Гиганта Бернард и на 20 юни получиха шанс за Отборните титли на IWGP, но не успяха да победят шампионите Отбор 3D (Брат Рей и Брат Дивон).[26] Андерсън и Бернард участваха в G1 Отборната лига за 2009 и успяват да победят Аполо 55 (Принц Девит и Рюсуке Тагучи) във финалите, печелейки турнира и друг шанс срещу Отбор 3D.[26][27] На 8 ноември на Унищожение '09, вторият мач между Лоши намерения и Отбор 3D, приключи с двойно отбряване.[28] На 4 април 2010, членовете на Хаос, Тору Яно и Такаши Иизука обърнаха гръб на Андерсън и го изритаха от формацията с помощта на Тецуя Найто и Юджиро Такахаши, които се присъединиха в групата.[29] Гиганта Бернард, който не се беше показал на шоуто, остави Хаос заедно със съотборника си.[30] На 19 юни 2010 на Властване 6.19, Андерсън и Бернард победиха отбора Сиджигън (Юши Нагата и Уатару Иноуе) и Без граница (Тецуя Найто и Юджиро Такахаши) в троен елиминационен отборен мач и спечелиха Отборните титли на IWGP.[31]

Лоши намерения направиха своята първа успешна защита на Отборните титли на IWGP на 19 юли, когато победиха Сиджигън и Без граница в троен „кучешки бой“.[32] В края на октомври Лоши намерения участваха в G1 Отборната лига за 2010, където след три победи и две загуби, завършиха техния блок и стигнаха до полуфиналите, където на 7 ноември те бяха победени от евентуалните победители на турнира, Юджи Нагата и Уатару Иноуе.[33][34] На 4 януари 2011 на Кеч Кралство 5 в Tokyo Dome, Лоши намерения успешно защитиха Отборните титли на IWGP в троен мач срещу Пари за бира (Джеймс Сторм и Робърт Рууд) и Мускулния оркестър (Манабу Наканиши и Силния).[35][36] На 3 май, Лоши намерения победиха Без граница, защитавайки Отборните титли на IWGP за седми успешен път, изравнявайки рекорда за най-много успешни защити, направен от Хиройоши Тензан и Масахиро Чоно.[37] Лоши намерения счупиха този рекорд с осем успешни защити на Отборните титли на IWGP, на 18 юни на Властване 6.18 срещу Такума Сано и Йошихиро Такаяма от Pro Wrestling Noah, ставайки също новите Отборни шампиони на GHC.[38][39]

Деветата спешна защита на Отборните титли на IWGP стана на 3 юли, когато победиха Хируки Гото и шампиона в тежка категория на IWGP Хироши Танахаши.[40] На 24 юли, Лоши намерения направиха поява в Pro Wrestling Noah, правайки тяхната първа успешна защита на Отборните титли на GHC срещу отбора на Такеши Моришима и Ютака Йошие.[41] На 9 септември, Лоши намерения станаха най-дългократните Отборни шампиони на IWGP в историята, чупейки стария рекорд от 446 дни, направен от Хиройоши Тензан и Масахиро Чоно през 2003. Лоши намерения направиха втората си успешна зашита на Отборните титли на GHC на 31 октомври, побеждавайки Го Шиозаки и Шуней Танигучи на събитие на Pro Wrestling Noah.[42] По време на G1 Отборната лига за 2011 на New Japan, Лоши намерения направиха първата си отборна загуба за годината, когато бяха победени от Пълните играчи (Масато Танака и Юджиро Такахаши),[43] но успяха да спечелят останалите мачове и преминаха напред към полуфиналите на турнира.[44] На 6 ноември, след като победиха Милиардните Сили (Хируки Гото и Хироши Танахаши) в полуфиналите, бяха победени от във финалите на G1 Climax от Сузуки-гън (Минору Сузуки и Ланс Арчър).[45] На 12 ноември на Борба за власт, Лоши намерения направиха тяхната десета успешна защита на Отборните титли на IWGP срещу Арчър и Сузуки.[46] На 4 януари 2012, на Кеч Кралство 6 в Tokyo Dome, Лоши намерения загубиха Отборите титли на IWGP от Тенкози (Хиройоши Тензан и Сатоши Коджима), прекратявайки рекордния им носителен период от 564 дни.[47] На 22 януари, Лоши намерения загубиха Отборните титли на GHC от Акитоши Сайто и Джун Акияма.[48] През март, Лоши намерения беше разделени, след като Бернард остави New Japan, за да се завъре в WWE.[49]

Клуб Куршум (2012 – 2016) редактиране

Започвайки своята индивидуална кариера в New Japan, Андерсън участва в турнира за Купата на New Japan на 2012 на 1 април. След победи над Хиройоши Тензан и многократния шампион в тежка категория на IWGP Шинске Накамура, може би най-голямата победа в кариерата си, той е елиминиран от турнира в полуфиналите от Хироши Танахаши.[50][51][52] На 3 май на Кеч Донтаку 2012, Накамура победи Андерсън в реванш.[53] През август, Андерсън участва в турнира G1 Climax за 2012, където спечелели четири от своите седем мача, преди да победи шампиона в тежка категория на IWGP Хироши Танахаши на 12 август, последния ден на турнира, печелейки блока в си и стигайки до финалите.[54] Във финалите, които се проведоха след победата на Андерсън над Танахаши, Андерсън беше победен от Козучика Окада.[54] По време на следващите месеци, Андерсън продължи враждата си с Окада, водейки до неуспешно предизвикване за договора с шанса за титлата на Кеч Кралство 7 в Tokyo Dome на 8 октомври на Крал на кеча.[55][56] На 11 ноември на Борба за власт, Андерсън неуспешно предизвика Шинске Накамура за Интерконтиненталната титла на IWGP.[57][58] На 15 ноември, Андерсън участва в турнира за определяне на първия шампион в свободна категория на NEVER. След победи над Юджиро Таканаши,[59] Шиори Асахи и Кенго Машимо, Андерсън беше победен във финалите на турнира на 19 ноември на Масато Таната.[60] От 20 ноември до 1 декември, Андерсън участва в състезателната част на Световната отборна лига за 2012, срещу Хируки Гото под името „Меч и оръжия“.[61] Отбора завърши с резултат от четири победи и две загуби, завършвайки втори в техния блок и стигайки до полуфиналите на турнира.[62][63] На 2 декември, Меч и оръжия побеждавайки Тенкози, стигайки до финалите на турнира, където по-късно същия ден те победиха тогавашните Отборните титли на IWGP, Кей И Ес (Дейви Бой Смит младши и Ланс Арчър), печелейки турнира.[64] Меч и оръжие използваха техния шанс за Отборните титли на IWGP на 4 януари 2013, на Кеч Кралство 7 в Tokyo Dome, на бяха победени в реванша от Кей И Ес[65][66] След победата му на август 2012 над Хироши Танахаши, Андерсън получи първия си шанс за Титлата в тежка категория на IWGP на 10 февруари 2013, на Ново начало, но беше победен от Танахаши в реванша.[67] В опит да получи друг шанс срещу Танахаши, Андерсън Участва в турнира за Купата на New Japan за 2013 на 11 март, побеждавайки Хиройоши Танахаши в мача от първия кръг.[68][69] Шест дни по-късно, Андерсън е елиминиран от турнира във втория кръг от Казучика Окада.[70]

 
Андерсън с Клуб Куршум през септември 2013

На 3 май на Кеч Донтаку 2013, Андерсън се би с Хироши Танахаши в друг високо-оценен мач, но отново беше победен. След мача, Андерсън стана злодей, присъединявайки се към Принц Девит, Бед Лък Фейл и Тама Тонга, атакувайки Танахаши.[71] Новата група беше наречена „Клуб Куршум“.[72][73] От 1 до 11 август, Андерсън участва в G1 Climax за 2013,[74] където завърши с резултат от пет победи и четири загуби, със загуба срещу Тецуя Найто на последния ден, коствайки му място във финалите на турнира.[75][76] През октомври, Андерсън се насочи върху Титлата в тежка категория на IWGP, държана от Казучика Окада, за да си отмъсти за загубата си във финалите на G1 Climax за 2012.[77] Мача за титлата се проведе на 9 ноември на Борба за власт, в който Окада запази титлата си.[78] От 24 ноември до 8 декември, Андерсън и най-новия член на Клуб Куршум, Док Галоус, участваха в Световната отборна лига за 2013.[79] След побеждавайки в техния блок с четири победи и две загуби,[80] Андерсън и Галоус първо победиха Джи Би Ейч (Тоджи Макабе и Томоаки Хонма) в полуфиналите и Тенкози във финалите, печелейки турнира, давайки на Андерсън своята трета победа в G1/Световната отборна лига и втората подред.[81][82] Андерсън и Галоус използваха техния шанс за титлите на 4 януари 2013 на Кеч Кралство 8 в Tokyo Dome, където те победиха Кей И Ес и станаха новите Отборни шампиони на IWGP.[83][84] Андерсън и Галоус направиха тяхната първа успешна защита на титлите на 9 февруари на Ново начало в Хирошима, побеждавайки Кей И Ес в реванша.[85][86] Тяхната втора защита се проведе на 6 април на Нашествена атака, където победиха Хируки Гото и Кацуйори Шибата.[87][88]

 
Андерсън с Отборната титла на IWGP, като лидер на Клуб Куршум през май 2014.

След събитието, Девит остави New Japan, оставайки Андерсън като новия лидер на Клуб Куршум.[89] Трета защита на титлите на Андерсън и Галоус се проведе само седем дни по-късно, по време на пътя по Тайван на New Japan, където победиха Гото и Капитан Тайван.[90] На 17 май, Андерсън и Галоус направиха четвъртата си успешна защита срещу Братята Бриско (Джей и марк) на съ-продуцираното от NJPW и Ring of Honor (ROH) събитие, Война на светове, в Ню Йорк Сити.[91] На 21 юни на Властване 6.21, Андерсън и Галоус направи пета защита срещу Асо до Крал (Хироши Танахаши и Тоджи Макабе)[92][93] от 21 юли до 8 август, Андерсън участва в G1 Climax за 2014, където той завърши трети в неговия блок с рекорд от пет победи и пет загуби.[94][95] На 21 септември на Унищожение в Кобе, Андерсън и Галоус направиха шеста защита срещу Йоши-Хаши.[96][97] Два дни по-късно на Разрошение в Окаяма, Андерсън неуспешно предизвика Окада за неговия претендентски договор за Титлата в тежка категория на IWGP.[98] През декември, Андерсън и Галоус стигнаха до финалите на Световната отборна лига за 2014, след кат спечелиха техния блок от пет победи и две загуби.[99] На 7 декември, Андерсън и Галоус бяха победени във финала на турнира от Хируки Гото и Кацуйори Шибата.[100] Едногодишния период на Андерсън и Галоус като Отборни шампиони на IWGP приключи на 4 януари 2015, на Кеч Кралство 9 в Tokyo Dome, където бяха победени от Гото и Шибата.[101][102]

Андерсън и Галоус получиха титлите обратно на 11 февруари на Ново начало в Осака.[103][104] Загубиха титлите от Кралството (Мат Тейвън и Майкъл Бенет) на 5 пети април на Нешествена атака 2015.[105][106] Те спечелиха титлите отново от Кралството на 5 юли на Властване 7.5 в Осака-джо Хол.[107][108] От 23 юли до 15 август, Андерсън участва в G1 Climax за 2015.[109] Участва в полседния ден с шанс за спечелване на неговия блок, но е елиминиран след като загуби от Сатоши Коджима, давайки му резултат от шест побди и три загуби.[110] По време на турнира, Андерсън победи Шинске Накамура,[111] което доведе до неуспешно предизвикване на неговата Интерконтинентална титла на IWGP на 7 ноември на Борба за власт.[112] На 4 януари 2016, Кеч Кралство 10 в Tokyo Dome, Андерсън и Галоус загубиха Отборните титли на IWGP от Тоджи Макабе и Томоаки Хонма.[113] Часове след събитието, беше съобщено, че Андерсън и Галоус са дали предизвестие на NJPW на сутринта на 4 януари, обявявайки, че напускат компанията за WWE.[114][115] Андерсън остана под договора с NJPW и беше очаквано да завърши своите уредени дати с компанията преди да напусне.[116][117] На 14 февруари на Ново начало в Ниигала, Андерсън и Галоус получиха шанс за Отборните титли на IWGP, но отново бяха победени от Макабе and Хонма.[118] На 19 февруари, Андерсън потвърди в интервю с Tokyo Sports, че напуска NJPW след шоуто на следващия ден Честта се покачва: Япония 2016.[119] В последнияя си NJPW мач, където те бяха съотборници на другите членове т Клуб Кутшум Бед Лък Фейл и Тама Тонга, губейки от Боби Фиш, Хируки Гото, Кацуйори Шибата и Кайл О'Райли в отборен мач между осем души.[120]

Global Force Wrestling (2015) редактиране

На 6 май 2015, Global Force Wrestling (GFW) обяви, че Андерсън като част от техния състав.[121] Андерсън и Док Галоус оглавиха първото шоу на GFW на 12 юни, побеждавайки Новите небесни тела (Дъстин и Джъстин) в отборен мач.[122]

WWE (от 2016 г.) редактиране

  Основна статия: Клубът

Андерсън и Галоус бяха зад кулисите на 4 април в епизод на Първична сила.[123] На следващата седмица на Първична сила, Андерсън и Галоус (който се завърна с предишното си име Люк Галоус) направиха своя дебют, атакувайки Братя Усо след победата им над Отхвърлени от Обществото, преди да бъдат изведени от няколко съдии. На 18 април на Първична сила, Андерсън и Галоус атакуваха Роуман Рейнс, след като говореше с Ей Джей Стайлс. На следващата седмица на Първична сила, Андерсън и Галоус направиха своя дебют на ринга, побеждавайки Усо. По време на това, Андерсън и Галоус помагаха на Стайлс с враждата си с Рейнс, което Стайлс отначало отказвайки тяхната помощ, до 2 май на Първична сила, когато Стайлс беше съотборник на Андерсън и Галоус, където те започнаха да се наричат Клубът, побеждавайки Рейнс и Усо.

Личен живот редактиране

Алегра е жене и има три сина.[124] Семейството живее в Синсинати, Охайо.[2] Алегра е близък приятел на Фъргъл Девит и Шинске Накамура, които е срещнал за пръв път в доджото на New Japan Pro Wrestling в Лос Анджелис.[2]

В кеча редактиране

 
Андерсън прави Шеметно оръжие на Шинске Накамура
 
Андерсън прави Бостън рак на Франки Казариян
 
Андерсън и Док Галоус правят Убиецът на магии на Тоджи Макабе
  • Финални ходове
    • Като Карл Андерсън
      • Gun Stun (Stunner – 2008[125] или jumping cutter – 2009 – )[3][31]
      • Spinning spinebuster[1][3] – 2006 – 2008; използвано като ключов ход оттогава
      • Swivel Gun Stun (Fireman's carry cutter)[126]
    • Като Чад Ту Бад
      • Baddest Kick in the World (Running big boot)[4]
      • Too Badd (Diving neckbreaker)[4]
  • Ключови ходове
  • С Док/Люк Галоус
    • Отборни финални ходове
      • Magic Killer (Aided snap swinging neckbreaker)
  • С Гиганта Бернард
    • Отборни финални ходове
      • Giant Gun Stun (Flapjack (Бернард) / Gun Stun (Андерсън) комбинация)[46]
      • Magic Killer (Aided snap swinging neckbreaker)[41]
  • Прякори
    • „Лошия“[4]
    • „Машинното оръжие“[3]
  • Входни песни
    • „The Machine Gun“ на Yonosuke Kitamura[133]
    • „Devil's Dance“ на Metallica[3][134] (NJPW / PWG / ROH)
    • „The Machine Gun Ver. 2“ на Yonosuke Kitamura[135]
    • „Solace“ на Triphon[134] (ROH)
    • „Last Chance Saloon“ на Deviant and Naive Ted[136] (NJPW; използвана като част от Клуб Куршум)
    • „Shot'Em“ на [Q]Brick[137] (NJPW; използвана като част от Клуб Куршум)
    • „Machingun (Bullet Club Mix)“ на Yonosuke Kitamura[138] (NJPW)
    • „Omen in the Sky“ на CFO$[139] (WWE; от 25 април 2016 г.) (използвана, докато е в отбор с Люк Галоус)

Шампионски титли и отличия редактиране

 
Андерсън като един от Отборните шампиони на IWGP през март 2015
  • Empire Wrestling Federation
    • Американски шампион на EWF (1 път)[140]
  • National Wrestling Alliance
    • Световен отборен шампион на NWA (1 път) – с Джоуи Райън[1][141]
  • NWA Midwest
    • Шампион в тежка категория на Хартланд щатите на NWA (1 път)[1][142]
  • NWA United Kingdom
    • Шампион в тежка категория на Британската общност на NWA (1 път)[143]
  • New Japan Pro Wrestling
  • Northern Wrestling Federation
    • Шампион в тежка категория на NWF (2 пъти)[1]
  • Pro Wrestling Illustrated
    • PWI го класира като №64 от топ 500 индивидуални кечисти в PWI 500 през 2012[145]
  • Pro Wrestling Noah
    • Отборен шампион в тежка категория на GHC (1 път) – с Гиганта Бернард[38]
  • Stampede Wrestling
    • Шампион в тежка категория на Британската общност на Stampede (1 път)[146]
  • Wrestling Observer Newsletter
    • Отбор на годината (2011)[147] – с Гиганта Бернард
  • WWE

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Wrestler Profile: Karl „Machine Gun“ Anderson // Online World of Wrestling. Архивиран от оригинала на 2010-01-25. Посетен на 12 февруари 2010.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Oliver, Greg. Getting to know the unknown 'Machine Gun' Karl Anderson // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 30 януари 2013. Посетен на 19 септември 2013.
  3. ↑ а б в г д е ж з и "ザ・マシンガン"カール・アンダーソン // New Japan Pro Wrestling. Архивиран от оригинала на 30 януари 2016. Посетен на 4 юли 2013. (на японски)
  4. ↑ а б в г д Karl Anderson // Cagematch. Посетен на 20 юни 2010.
  5. ↑ Meltzer, Dave. October 24 Wrestling Observer Newsletter: 2011 Hall of Fame issue, GSP down, Bound for Glory and Bobby Roode, Hogan vs. Sting, giant issue. 24 октомври 2011. с. 37. Jeff Katz's Wrestling Revolution Project taped its first season in Los Angeles this past week. [...] Kenny Omega, known as Scott Carpenter, was the star, with strong matches against Chris Masters (Known as Concrete) and Killshot (Karl Anderson).
  6. ↑ Machine Gun Anderson History // Machinegunanderson.com. Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2016-06-05.
  7. ↑ а б Q and A with Machine Gun Karl Anderson (Part 1) // Culture Crossfire. 24 юли 2014. Посетен на 25 юли 2014.
  8. ↑ AWS Five Year Anniversary // Cagematch. Посетен на 9 декември 2012.
  9. ↑ EWF Fallout 2 // Cagematch. Посетен на 9 декември 2012.
  10. ↑ EWF Gold Standard // Cagematch. Посетен на 9 декември 2012.
  11. ↑ NWA Wrestling Showcase – Episode 8 // Cagematch. Посетен на 9 декември 2012.
  12. ↑ All Star Weekend V – Night 1 // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 9 декември 2012.
  13. ↑ Giant-Size Annual #4 // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 9 декември 2012.
  14. ↑ The High Cost Of Doing Business // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 9 декември 2012.
  15. ↑ а б ¡Dia De Los Dangerous! // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 9 декември 2012.
  16. ↑ Express Written Consent // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 9 декември 2012.
  17. ↑ Speed of Sound // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 9 декември 2012.
  18. ↑ Guerre Sans Frontières // Pro Wrestling Guerrilla. Посетен на 9 декември 2012.
  19. ↑ Vetter, Chris. DVD Review: ROH „Survival of the Fittest“ (10–19–07), w/Strong, Hero, Aries, Castagnoli, Romero // Pro Wrestling Torch. 24 януари 2008. Посетен на 16 ноември 2013.
  20. ↑ Karesh, Jon. 10/21 ROH in San Francisco, Ca.: McGuinness vs. Jay Briscoe, Danielson vs. Aries // Pro Wrestling Torch. 23 октомври 2007. Посетен на 16 ноември 2013.
  21. ↑ Radican, Sean. Radican's ROH „Supercard of Honor VII“ iPPV blog 4/5 – Steen defends vs. Jay Briscoe, ROH vs. S.C.U.M. Ten Man Tag // Pro Wrestling Torch. 5 април 2013. Посетен на 6 април 2013.
  22. ↑ Gee Schoon Tong, Chris. Show results – 4/6 ROH TV taping spoilers: Results & News from Saturday's TV taping post-iPPV // Pro Wrestling Torch. 7 април 2013. Посетен на 7 април 2013.
  23. ↑ Caldwell, James. ROH News: New ROH tag champions, Results from Night 1 of ROH Title tournament // Pro Wrestling Torch. 28 юли 2013. Посетен на 28 юли 2013.
  24. ↑ Caldwell, James. Show results – 8/17 ROH in New York City: New ROH tag champions, ROH Title tournament continues, Homicide returns with a friend, more // Pro Wrestling Torch. 18 август 2013. Посетен на 18 август 2013.
  25. ↑ NJPW Circuit 2008 New Japan Cup ~Who Is The Highest~ – Tag 1 // CageMatch.net, 9 март 2008. Посетен на 13 февруари 2010.
  26. ↑ а б в Puroresu Central profile // Puroresu Central. Посетен на 20 юни 2010.
  27. ↑ а б G-1 Climax Tag Team League 2009 // ProWrestlingHistory.com, 17 октомври – 1 ноември 2009. Посетен на 13 февруари 2010.
  28. ↑ NJPW Destruction 2009 // Cagematch. Посетен на 20 юни 2010. (на немски)
  29. ↑ (Results) New Japan, 4/4/10 & SUPER J TAG TOURNAMENT lineup // Strong Style Spirit, 4 април 2010. Архивиран от оригинала на 2012-02-27. Посетен на 20 юни 2010.
  30. ↑ News & lineups, including 5/3 full card! // Strong Style Spirit, 5 април 2010. Архивиран от оригинала на 2012-02-27. Посетен на 20 юни 2010.
  31. ↑ а б в (Results) New Japan „DOMINION 6.19“, 6/19 // Strong Style Spirit, 19 юни 2010. Архивиран от оригинала на 2012-03-12. Посетен на 19 юни 2010.
  32. ↑ (Results) New Japan, 7/19/10 // Strong Style Spirit. 19 юли 2010. Архивиран от оригинала на 2012-03-12. Посетен на 20 юли 2010.
  33. ↑ (Results) New Japan, 11/6/10 // Strong Style Spirit. 6 ноември 2010. Посетен на 7 ноември 2010.[неработеща препратка]
  34. ↑ (Results) New Japan, 11/7/10 // Strong Style Spirit. 7 ноември 2010. Посетен на 7 ноември 2010.[неработеща препратка]
  35. ↑ レッスルキングダムⅤ ｉｎ 東京ドーム // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 4 януари 2011. (на японски)
  36. ↑ Gerweck, Steve. 1/4 TNA-NJPW Results: Tokyo, Japan // Wrestleview. 4 януари 2011. Посетен на 4 януари 2011.
  37. ↑ レスリングどんたく 2011 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 3 май 2011. (на японски)
  38. ↑ а б Dominion 6.18 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 18 юни 2011. (на японски)
  39. ↑ Caldwell, James. NJPW News: Results from Dominion PPV Saturday – MVP's first IWGP IC Title defense, TNA wrestler appears, key title change // Pro Wrestling Torch. 18 юни 2011. Посетен на 19 юни 2011.
  40. ↑ New Japan Soul 2011 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 3 юли 2011. (на японски)
  41. ↑ а б Bad Intentions bypass Morishima & Yoshie in GHC Tag defense // Strong Style Spirit. 23 юли 2011. Посетен на 23 юли 2011.[неработеща препратка]
  42. ↑ NOAHful Halloween Night // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2017-08-25. Посетен на 4 ноември 2011.
  43. ↑ (Results) New Japan 10/30/11 + 10/29 Camp Zama // Strong Style Spirit. 30 октомври 2011. Посетен на 4 ноември 2011.[неработеща препратка]
  44. ↑ (Results) New Japan, 11/4/11 // Strong Style Spirit. 4 ноември 2011. Посетен на 4 ноември 2011.
  45. ↑ G1 Tag League 2011 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 6 ноември 2011. (на японски)
  46. ↑ а б Power Struggle // New Japan Pro Wrestling. Архивиран от оригинала на 2011-11-14. Посетен на 12 ноември 2011. (на японски)
  47. ↑ NJPW 40th anniversary Tour. レッスルキングダムⅥ in 東京ドーム // New Japan Pro Wrestling. Архивиран от оригинала на 2012-01-08. Посетен на 4 януари 2012. (на японски)
  48. ↑ Great Voyage 2012 in Osaka // Pro Wrestling Noah. Архивиран от оригинала на 2012-03-29. Посетен на 22 януари 2012. (на японски)
  49. ↑ Tedesco, Mike. Spoiler: Identity of new WWE wrestler // Wrestleview. 20 март 2012. Посетен на 20 март 2012.
  50. ↑ NJPW 40th anniversary Tour New Japan Cup 2012 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 8 април 2012. (на японски)
  51. ↑ NJPW 40th anniversary Tour New Japan Cup 2012 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 8 април 2012. (на японски)
  52. ↑ NJPW 40th anniversary Tour New Japan Cup 2012 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 8 април 2012. (на японски)
  53. ↑ NJPW 40th anniversary レスリングどんたく 2012 // New Japan Pro Wrestling. 3 май 2012. Посетен на 3 май 2012. (на японски)
  54. ↑ а б カードファイト!! ヴァンガード Presents NJPW 40th anniversary Tour G1 Climax 22 ～The One And Only～ // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 12 август 2012. (на японски)
  55. ↑ NJPW 40ｔｈ anniversary King of Pro-Wrestling // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 8 октомври 2012. (на японски)
  56. ↑ Namako, Jason. 10/8 NJPW iPPV Results: Tokyo, Japan // Wrestleview. 8 октомври 2012. Посетен на 8 октомври 2012.
  57. ↑ NJPW 40th anniversary Power Struggle // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 11 ноември 2012. (на японски)
  58. ↑ Namako, Jason. 11/11 NJPW iPPV Results: Osaka, Japan // Wrestleview. 12 ноември 2012. Посетен на 13 ноември 2012.
  59. ↑ NEVER // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 19 ноември 2012. (на японски)
  60. ↑ NEVER // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 19 ноември 2012. (на японски)
  61. ↑ 11月20日(火)開幕!!　『World Tag League 2012』の対戦カード決定!!　TDC大会、愛知大会には桜庭＆柴田が特別参戦！ // New Japan Pro Wrestling. 16 ноември 2012. Посетен на 1 декември 2012. (на японски)
  62. ↑ NJPW 40ｔｈ anniversary Tour World Tag League 2012 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 1 декември 2012. (на японски)
  63. ↑ NJPW 40ｔｈ anniversary Tour World Tag League 2012 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 1 декември 2012. (на японски)
  64. ↑ а б NJPW 40ｔｈ anniversary Tour World Tag League 2012 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 2 декември 2012. (на японски)
  65. ↑ Wrestle Kingdom 7 ～Evolution～ in 東京ドーム // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 4 януари 2013. (на японски)
  66. ↑ Show Results – 1/4 New Japan Tokyo Dome Show: Former WWE stars in undercard matches, Tanahashi vs. Okada, did any titles change hands? // Pro Wrestling Torch. 4 януари 2013. Посетен на 4 януари 2013.
  67. ↑ The New Beginning // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 10 февруари 2013. (на японски)
  68. ↑ New Japan Cup 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 11 март 2013. (на японски)
  69. ↑ Meltzer, Dave. Mon. update: Notes on tonight's Raw, Who was flown in, New Japan Cup and Smith scores biggest career win, Hogan lawsuit, Impact, SummerSlam tickets, Dino Bravo, End of U.S. TV's greatest villain, Nash does TV shoot, Marathon of movies from past wrsetler // Wrestling Observer Newsletter. 11 март 2013. Посетен на 12 март 2013. (на японски)
  70. ↑ New Japan Cup 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 17 март 2013. (на японски)
  71. ↑ レスリングどんたく 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 3 май 2013. (на японски)
  72. ↑ 「イッツ・リィィィアル!! 」なんとアンダーソン、トンガとも合体!!　デヴィットが外国人軍団"Bullet Club"結成!! // New Japan Pro Wrestling. 3 май 2013. Посетен на 3 май 2013. (на японски)
  73. ↑ Show results – 5/3 NJPW Dontaku PPV: U.S. stars lose titles or title matches, Okada's first IWGP Title defense, more // Pro Wrestling Torch. 4 май 2013. Посетен на 4 май 2013.
  74. ↑ ブ『G1 Climax 23』出場メンバー発表!! 飯伏幸太、石井智宏が初出場!! 柴田勝頼が9年ぶりエントリー!! // New Japan Pro Wrestling. 5 юли 2013. Посетен на 11 август 2013. (на японски)
  75. ↑ ブシモ Presents G1 Climax 23 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 11 август 2013. (на японски)
  76. ↑ Caldwell, James. Live results – New Japan's G1 Climax Finals 8/11: Caldwell's complete coverage of Sunday's event featuring Naito vs. Tanahashi, Shelton, Hoyt, Bulldog, Jr., Devitt, more // Pro Wrestling Torch. 11 август 2013. Посетен на 11 август 2013.
  77. ↑ オカダに敗れた棚橋「さらばだ、IWGP！」丸藤を撃破した中邑に鈴木が「俺と闘え！たぎるぜ」永田と桜庭が合体してグレイシー狩りへ // Battle News. 15 октомври 2013. Посетен на 15 октомври 2013. (на японски)
  78. ↑ Power Struggle // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 9 ноември 2013. (на японски)
  79. ↑ World Tag League 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 8 декември 2013. (на японски)
  80. ↑ World Tag League 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 8 декември 2013. (на японски)
  81. ↑ а б World Tag League 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 8 декември 2013. (на японски)
  82. ↑ Namako, Jason. 12/8 NJPW Results: Nagoya, Japan (Tag League finals) // Wrestleview. 9 декември 2013. Посетен на 9 декември 2013.
  83. ↑ а б バディファイトPresents Wrestle Kingdom 8 in 東京ドーム // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 4 януари 2014. (на японски)
  84. ↑ Caldwell, James. Caldwell's NJPW Tokyo Dome results 1/4: Complete „virtual-time“ coverage of New Japan's biggest show of the year – four title changes, former WWE/TNA stars featured, more // Pro Wrestling Torch. 4 януари 2014. Посетен на 4 януари 2014.
  85. ↑ The New Beginning in Hiroshima // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 9 февруари 2014. (на японски)
  86. ↑ Caldwell, James. NJPW News: Titles defended at Sunday's „New Beginning“ show – IWGP IC Title, IWGP Tag Titles, NWA World Title // Pro Wrestling Torch. 9 февруари 2014. Посетен на 9 февруари 2014.
  87. ↑ Invasion Attack 2014 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 6 април 2014. (на японски)
  88. ↑ Caldwell, James. Caldwell's NJPW PPV results 4/6: Complete „virtual-time“ coverage of „Invasion Attack 2014“ – Nakamura regains IC Title, A.J. Styles big angle, new NWA tag champions, more // Pro Wrestling Torch. 6 април 2014. Посетен на 6 април 2014.
  89. ↑ 5月度のスマホサイトは、いま一番悪いヤツら"Bullet Club"が完全ジャック!!　アンダーソンの心中は? // New Japan Pro Wrestling. 30 април 2014. Посетен на 1 май 2014. (на японски)
  90. ↑ Wrestling World 2014 in 台湾 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 13 април 2014. (на японски)
  91. ↑ Caldwell, James. Caldwell's ROH iPPV results 5/17: Complete „virtual-time“ coverage of War of the Worlds – ROH Title & IWGP Title main events, new ROH tag champs, Steen vs. Nakamura, more // Pro Wrestling Torch. 17 май 2014. Посетен на 17 май 2014.
  92. ↑ Dominion 6.21 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 21 юни 2014. (на японски)
  93. ↑ Caldwell, James. NJPW news: Key results from Saturday's „Dominion“ PPV featuring U.S. stars in top title matches // Pro Wrestling Torch. 21 юни 2014. Посетен на 21 юни 2014.
  94. ↑ バディファイトPresents G1 Climax 24 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 8 август 2014. (на японски)
  95. ↑ Namako, Jason. 8/8 NJPW G-1 Climax Day 11 recap (Okada/Suzuki) // Wrestleview. 8 август 2014. Посетен на 8 август 2014.
  96. ↑ Destruction in Kobe // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 21 септември 2014. (на японски)
  97. ↑ Caldwell, James. Caldwell's New Japan PPV results 9/21: Complete live coverage of „Destruction in Kobe“ – Nakamura regains IC Title, Tanahashi vs. Shibata, A.J. Styles, new Jr. Hvt. champion, more // Pro Wrestling Torch. 21 септември 2014. Посетен на 21 септември 2014.
  98. ↑ Destruction in Okayama // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 23 септември 2014. (на японски)
  99. ↑ World Tag League 2014 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 5 декември 2014. (на японски)
  100. ↑ World Tag League 2014 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 7 декември 2014. (на японски)
  101. ↑ Wrestle Kingdom 9 in 東京ドーム // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 4 януари 2015. (на японски)
  102. ↑ Caldwell, James. Caldwell's NJPW Tokyo Dome show results 1/4: Complete „virtual-time“ coverage of live Wrestle Kingdom PPV – Tanahashi vs. Okada, Bullet Club, Nakamura, Jim Ross, more // Pro Wrestling Torch. 4 януари 2015. Посетен на 4 януари 2015.
  103. ↑ а б The New Beginning in Osaka // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 11 февруари 2015. (на японски)
  104. ↑ Caldwell, James. NJPW news: Bullet Club takes top titles at „New Beginning“ – Styles new IWGP World Champ, other title changes // Pro Wrestling Torch. 11 февруари 2015. Посетен на 11 февруари 2015.
  105. ↑ Invasion Attack 2015 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 5 април 2015. (на японски)
  106. ↑ Show results – 4/5 NJPW „Invasion Attack“ in Tokyo, Japan: A.J. Styles defends IWGP World Title in main event, ROH tag teams win both Tag Titles, Bullet Club in action, more // Pro Wrestling Torch. 5 април 2015. Посетен на 5 април 2015.
  107. ↑ а б Dominion 7.5 in Osaka-jo Hall // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 5 юли 2015. (на японски)
  108. ↑ Meltzer, Dave. New Japan Dominion live coverage from Osaka Jo Hall – Styles vs. Okada for IWGP title, Nakamura vs. Goto for IC title and notes on biggest event since the Tokyo Dome, plus all G-1 main events // Wrestling Observer Newsletter. 4 юли 2015. Посетен на 5 юли 2015.
  109. ↑ Sempervive, Mike. The Big Audio Nightmare's Guide to the annual New Japan G1 Climax // Wrestling Observer Newsletter. 18 юли 2015. Посетен на 15 август 2015.
  110. ↑ バディファイトPresents G1 Climax 25 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 15 август 2015. (на японски)
  111. ↑ 中邑が１・４ドームＩＣ戦の挑戦者を公募 // Tokyo Sports. 24 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 2015-10-29. Посетен на 7 ноември 2015. (на японски)
  112. ↑ Meltzer, Dave. NJPW Power Struggle live results 2015: Shinsuke Nakamura vs. Karl Anderson for IC title // Wrestling Observer Newsletter. 6 ноември 2015. Посетен на 7 ноември 2015.
  113. ↑ Wrestle Kingdom 10 in 東京ドーム // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 4 януари 2016. (на японски)
  114. ↑ Rose, Bryan. NJPW stars Nakamura, AJ Styles, Luke Gallows and Karl Андерсън headed to WWE // Wrestling Observer Newsletter. 4 януари 2016. Посетен на 4 януари 2016.
  115. ↑ Caldwell, James. PWTorch Report – Four big names leaving New Japan, heading to WWE // Pro Wrestling Torch. 4 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-01-05. Посетен на 4 януари 2016.
  116. ↑ Johnson, Mike. Bullet Club/Nakamura-WWE update // Pro Wrestling Insider. 5 януари 2016. Посетен на 6 януари 2016.
  117. ↑ Daily Update: Styles, Nakamura, Bullet Club to WWE, Rousey to host SNL // Wrestling Observer Newsletter. 5 януари 2016. Посетен на 6 януари 2016.
  118. ↑ The New Beginning in Niigata // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 14 февруари 2016. (на японски)
  119. ↑ アンダーソンもＷＷＥ移籍　きょう２０日が新日ラストマッチ // Tokyo Sports. 20 февруари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-05-27. Посетен на 20 февруари 2016. (на японски)
  120. ↑ Honor Rising:Japan 2016 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 20 февруари 2016. (на японски)
  121. ↑ Johnson, Mike. Live notes from GFW press conference // Pro Wrestling Insider. 6 май 2015. Посетен на 6 май 2015.
  122. ↑ Show results – 6/12 GFW in Jackson, Tenn.: First-ever Global Force Wrestling show features Bullet Club main event, more (w/Photos) // Pro Wrestling Torch. 12 юни 2015. Посетен на 23 юни 2015.
  123. ↑ 411mania.com
  124. ↑ Karl Anderson // Twitter. Посетен на 3 май 2016. Professional Wrestler. Have 3 sons with a #hotasianwife
  125. ↑ Circuit2008 New Japan Brave // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 26 януари 2014. (на японски)
  126. ↑ а б в г д е ж з и Karl Anderson // Puroresu Spirit. WordPress. Посетен на 11 април 2014.
  127. ↑ NJPW 40th anniversary Tour Road to Destruction // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 11 ноември 2012. (на японски)
  128. ↑ NJPW 40ｔｈ anniversary King of Pro-Wrestling // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 11 ноември 2012. (на японски)
  129. ↑ Clingman, Ryan. New Japan and Diamond Ring house show reports // Wrestling Observer Newsletter. 9 ноември 2012. Посетен на 12 ноември 2014.
  130. ↑ Namako, Jason. ROH on Sinclair Results – 5/4/13 (Richards vs. O'Reilly) // Wrestleview. 4 май 2013. Посетен на 12 ноември 2014.
  131. ↑ Namako, Jason. 8/1 NJPW G-1 Climax Day 7 recap (Nakamura/Ishii) // Wrestleview. 3 август 2014. Посетен на 12 ноември 2014.
  132. ↑ Namako, Jason. 8/6 NJPW G-1 Climax Day 10 recap (Nakamura/Gallows) // Wrestleview. 7 август 2014. Посетен на 12 ноември 2014.
  133. ↑ 新日本・携帯サイトの"着うた"で、アンダーソンの新入場曲! ベンジャミンの入場曲を8月3日（金）配信!!　真壁独占インタビューも掲載!! // New Japan Pro Wrestling. 31 юли 2012. Посетен на 31 юли 2012. (на японски)
  134. ↑ а б Themes // Cagematch. Посетен на 16 ноември 2013.
  135. ↑ 好評を博したテーマ曲CD第2弾「NJPWグレイテストミュージックII」が10月9日発売！闘魂Shopで予約受付中!! // New Japan Pro Wrestling. 18 септември 2013. Посетен на 19 септември 2013. (на японски)
  136. ↑ Last Chance Saloon (Bullet Club Theme) // DeviantandNaiveTed.Bandcamp.com. 14 февруари 2014. Посетен на 19 февруари 2014.
  137. ↑ [Q]Brick. "Shot'Em" Bullet Club 2nd Theme // SoundCloud, 22 май 2014. Посетен на 10 ноември 2014.
  138. ↑ Kitamura, Yonosuke. Prowrestle theme music list // RMLabel. Посетен на 7 юли 2015. (на японски)
  139. ↑ Gallows & Anderson – Omen In The Sky (Official Theme) // WWE Music Group. YouTube, 25 април 2016. Посетен на 25 април 2016.
  140. ↑ EWF American Championship history // Архивиран от оригинала на 2010-02-12. Посетен на 2016-06-05.
  141. ↑ National Wrestling Alliance World Tag Team Title // Wrestling-Titles.com. Посетен на 3 май 2014.
  142. ↑ NWA Heartland States Heavyweight Championship
  143. ↑ NWA British Commonwealth Heavyweight Championship
  144. ↑ IWGP Tag Team Championship history
  145. ↑ Pro Wrestling Illustrated (PWI) 500 for 2012 // The Internet Wrestling Database. Посетен на 24 юни 2015.
  146. ↑ British Commonwealth Mid-Heavyweight title history // Solie's Title Histories. Посетен на 1 януари 2012.
  147. ↑ Meltzer, Dave. Jan 30 Wrestling Observer Newsletter: Gigantic year-end awards issue, best and worst in all categories plus UFC on FX 1, death of Savannah Jack, ratings, tons and tons of news // Wrestling Observer Newsletter. Campbell, CA, 30 януари 2012.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карл_Андерсън&oldid=12120144“.