Уикипедия

Люк Галоус

Андрю „Дрю“ Ханкинсън (роден на 22 декември 1983)[8] е американски кечист (професионален борец).

Люк Галоус
Снимка на Люк Галоус
Галоус през февруари 2016 г.
РоденАндрю Ханкинсън
Къмбърланд, Мериленд, САЩ[1]
Живее вМонро, Джорджия, САЩ
СъпругаАмжър О'Нийл
(от 14 май 2014)
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена		Големият Ел Джей a.k.a. Супер Фестъс[4]
Големият Екс Ел Джи[5]
Дийкън Девил[6]
D.O.C./Д.Н.Х.[7]
Док Галоус[8]
Дориан Девил[6]
Фестъс[6]
Фестъс Далтън[6]
Откачения Дийкън[6]
Имитатора на Кейн[6]
Исая Каш[9]
Джони 99[10]
Джъстис Далтън[6]
Кийт Хансън[1]
Люк Галоус[11]
Маскираният Убиец[6]
Убиецът на новото хилядолетие
Височина2,03 м[3]
Тегло132 кг[2]
Обявява се отЧикаго, Илинойс
Треньор(и)Бил ДеМот
Deep South Wrestling
Дебют22 януари 2005 г.
Люк Галоус в Общомедия

Работи с WWE под името Люк (Бесилото) Галоус,[2] където е бивш Отборен шампион на Първична сила, заедно с Карл Андерсън. В първото си участие в компанията е познат като Фестъс. Вероятно е най-добре познат с работата си в New Japan Pro Wrestling под името Док Галоус, бил се е също в TNA, където е част от злата формация „Аса и Осмици“, познат под името D.O.C./Д.Н.Х. (Director of Chaos/Директор на хаоса).

Ханкинсън също е познат с появите си като имитатор на Кейн, и като отпорен партньор на Джеси, докато е част от отбора Джеси и Фестъс на Разбиване. След няколко месеца, той играе ролята на пазител и „последовател“ на Си Ем Пънк и неговото Straight edge общество, бие се като пречистен, войнствен, като „истинската самоличност“ на героя Фестъс, известен като Люк Галоус.

Професионална кеч кариера редактиране

Начална кариера (2005) редактиране

Ханкинсън започна кариерата си в Западна Вирджиния в Mason Dixon Wrestling и в Пенсилвания в World Star Wrestling Federation (AWA/World Star Wrestling), Summit Wrestling Association of Southern Pennsylvania, и Мерилендските компании National Wrestling League и Eastern Wrestling All xndndnnce,[12] wrestling as Dorian Deville, and for West Virginia's Championship Pro Wrestling as the masked wrestler, Dargon.

World Wrestling Entertainment редактиране

Deep South Wrestling (2005 – 2007) редактиране

През април 2005, въпреки че не стигна до финалните десет участници в $1 000 000 Достатъчно издръжлив, той подписа с договор с World Wrestling Entertainment (WWE) и беше преместен в тяхната развиващата се територия Deep South Wrestling (DSW).

Ханкинсън се би в DSW като Дийсън Девил, преди да го смени на Откачения Дийкън, получавайки героя на побъркан, кечист с бой по лицето кечист, който излизаше на ринга с паяк на име Уилоу и понякога му говореше.[6] Той се сприятели с Палмър Канън и с неговия следващ съотборник Далип Сайн, помагайки на Канън да получи собствеността на DSW и атакува враговете му, но Палмър и Сайн предадоха Дийкън и му откраднаха паяка. Тогава той сформира отбор с говорителя и кечиста Бил ДеМот, който враждуваше с Гимини. Отборът се доказа като формация, но Дийкън изостави ДеМот по време на мач, коствайки му да бъде пребиван, докато другите кечисти нему помогнаха. После беше обявено, че Куинтин Майкълс е взел Уилоу и го използваше, за да изнудва Дийкън, но по-късно той си върна паяка, получавайки свободата си.[13]

На 29 май 2006, Ханкинсън дебютира на Първична сила като имитатор на Кейн; носейки старите дрехи и маска на Кейн, той направи задушаващо тръшване на Кейн по време на мача му срещу Шелтън Бенджамин за Интерконтиненталната титла. Впоследствие, Ханкинсън продължи да атакува истинския Кейн по време или след мачовете му. Те най-накрая се биха на pay-per-view турнира Отмъщение, където Ханкинсън спечели, използвайки старите ключови ходове на Кейн. Вечер по-късно обаче сюжета приключи, когато истинския Кейн атакува имитатора, махна му маската, и го изхвърли от сградата.

Ханкинсън се завърна в Deep South Wrestling, докато участваше в живи събития на Разбиване!. През август, той беше включен в сюжет с Бег Лейди, която беше негова придружителка, в която той беше влюбен. Въпреки че той често беше разсейван от нея, тя често му помагаше да печели мачове. През октомври, Дийкън и Бег Лейди сформираха съюз с Главните братя (Брайън и Брет) срещу Градският побой (Ерик Перез, Сони Сиаки, Афа младши и Джи-Рила), когато техния пазител Джи-Рила се сблъска с Бег Лейди. През декември 2006, Дийкън победи Джи-Рила, коствайки на останалите от Градския побой да му обърнат гръб и да го пребият.[13] Тогава Дийкън помогна на Джи-Рила и сформираха отбор, помагайки му за отмъщението му срещу Градският побой и по-късно враждувайки с Отбор Елит (Дерик Нейкирк и Майк Нокс) за Отборните титли на DSW. Обаче, през март 2007 Дийкън беше пребит със стоманени столове от Нейкирк и Нокс, нуждаейки се от закарване в болницата от Джи-Рила. Там Джи-Рил без да иска седна на Уилоу, убивайки паяка и изпращайки притежателя му в нервен срив.[6]

През март 2015, Дивон Никълсън описа инцидент от 2006, в който Бил ДеМот беше включен, докато беше главния треньор на развиващата се територия на WWE, Deep South Wrestling. Никълсън описа инцидент, където Ханкинсън беше чисто гол на ринга за дълго време и правейки stinkface на Матю Кардона и Мелиса Коутс, докато ДеМот им слагаше понички с желе на лицата им. Кечистите се съгласиха да направят това (докато други ги насърчаваха), за да се измъкнат от нормалната тренировка на този ден.[14][15][16][17][18][19][20] ДеМот спори с мнението, че това е била негова идея, твърдейки че другите треньори са я предложили, защото са искали да прескочат сесията.[21][22]

Съотборник с Джеси (2007 – 2009) редактиране

 
Дрю Ханкинсън в образа на Фестъс

На 11 май 2007, в епизод на Разбиване!, беше пуснато видео, в което Ханкинсън беше променен с „Фестъс Далтън“ като част от отбор, използващ образа на южняци, заедно с развиващ се талант на WWE Рей Горди.[23] На 2 юни 2007 обаче беше съобщено, че WWE е прекратила образа на „Далтън Бойс“. Обяснението, за това, защо не са се появили на Разбиване беше, защото са се били загубили. Ханкинсън и Горди, всъщност бяха преместени в OVW, където Ханкинсън смени името си на „Джъстис Далтън“.

Ханкинсън беше преименуван на „Фестъс“, докато Горди смени името си на „Джеси“, и на 29 юни 2007 в епизод на Разбиване!, видеа за Джеси и Фестъс започнаха да се пускат. За седмици, Джеси беше представен за устата на отбора, който беше възхитен от партньора си. Ханкинсън обаче игра образ на умствено изостанал и нереагиращ. Въпреки че Фестъс беше глупав, Джеси продължаваше да твърди, че Фестъс емоционално и физически неудържими гигант. На 7 септември 2007 на Разбиване!, имаше сегмент, където Джеси и Фестъс, сега всъщност в зала, вместо студио. На 5 октомври, Ханкинсън спечели дебютния си мач на Разбиване! с Джеси.[24] Когато началния гонг би, личността на Фестъс се промени на много фокусиран и ядосан участник, в сравнение с ролята на умствено изостанал, който той играеше.[24] Когато гонга би за последен път, Фестъс си върна другата самоличност.[24] На 21 декември на Разбиване!, Фестъс победи Дюс в Коледен мач, в който и двамата трябва да носят костюми на Дядо Коледа.[25] На 25 януари Разбиване!, Джеси обясни, че са отсъствали от телевизията, защото Фестъс е ходел на лекари, заради неговите „проблеми“.[26]

През 2008, преди гонга да бие, Джеси обясни, че Фестъс се е променил. Обаче, Фестъс не се промени и продължи да бъде реше и чудовищен след като първия гонг бие. На 21 март Разбиване, Джеси и Фестъс имаха шанс да се бият срещу Джон Морисън и Миз за Отборните титли, но Морисън и Миз ги запазиха.[27] Фестъс получи първата си загуба, когато се би срещу Световния шампион в тежка категория Гробаря на 11 април на Разбиване!, след като припадна от Портата на ада.[28]

На 15 април 2009, Фестъс беше преместен в Първична сила по време на Жребията за 2009, и беше отделен от Джеси, който остана в Разбиване.[29]

Стрейт Едж Обществото (2009 – 2010) редактиране

 
Люк Галоус (дясно), заедно с другите членове от Стрейт Едж Обществото Серина (ляво) и Си Ем Пънк (център)

След тримесечно отсъствие от телевизията, Ханкинсън се завърна на 27ноември 2009 на Разбиване!, променен на злия образ на име „Люк Галоус“, биейки се с нови дрехи, брадичка, обръсната глава, загубил значителна част от теглото си. След като придружи Си Ем Пънк към ринга за мача му срещу Мат Харди, Пънк обясни, че Галоус е всъщност истинската самоличност на Фестъс и твърдеше, че семейството и приятелите на Галоус, са позволили проблемите му с алкохола, което е довело до състоянието на Фестъс, преди да твърдеше, че Галоус е бил причистен, след като Пънк му е показал стрейт едж начина на живот.[30] На 11 декември Разбиване!, Галоус направи своя ре-дебют на ринга като Пънк победи Харди и Ар Труф, след като Галоус тушира Харди след новия си финален ход, Дванайсетата стъпка.[31] На 8 януари 2010 на епизод на Разбиване, Галоус победи Харди в неговия индивидуален ре-дебют на ринга.[32] На следващата седмица, Галоус и Пънк победи Мат Харди и Великият Кали, Династията Харт, и Крайм Тайм в отборен мач фатална четворка и станаха новите главни претенденти за Обединените отборни титли на WWE.

На 10 февруари 2010 на Първична сила, Стрейт Едж Обществото беше елиминирано в Отборния елиминационен мач Тройна заплаха между тях, Миз и Грамадата, и DX за Обединените отбори титли. Миз и Грамадата станаха новите Обединени шампиони. На КечМания 26 Люк Галоус се би в тъмен мач кралска битка между 30 души, започващ КечМания, който беше спечелен от Йоши Тацу. На 13 април на WWE NXT, той предизвика новобранеца на Си Ем Пънк Дарън Йънг с условието, че ако Дарън загуби, ще придаде косата си на Пънк и ще я обръсне до кожа. Галоус беше близо до спечелване на срещата, докато Йънг не направи превъртане и спечели, след което Пънк показа подкрепа, а Галоус изглеждаше нещастен. На Екстремни правила, по време на мача за косата на Пънк срещу Рей Мистерио, Галоус и Серина помагаха на Пънк, докато не бяха изгонени от ринга.

 
Ханкинсън през август 2009

На 2 юли на записи на Разбиване, след мача между Люк Галоус и Кейн, охранително видео от Пънк на Серина, която беше заснета, фокато пие в бар, на деня на атаката на Гробаря, доказвайки невинността на Стрейт Едж Обществото, за да спаси Пънк. Серина молеше за прошка от Пънк, дори когато той ѝ каза, да не го прави, но Стрейт Едж Обществото просто я изостави. На следващата седмица обаче на Серина ѝ беше простено от Пънк за действията си, като се прегърнаха, но Галоус не го одобри. На следващата седмица Галоус трябваше да се бие с Грамадата, но даде мач на Маскирания от Обществото, който беше разобличен като Джоуи Мъркюри по време на мача. На 3 септември на Разбиване, Галоус и Пънк се биха срещу Грамадата в мач с хандикап, в който Галоус и Пънк загубиха. След мача Пънк направи Тръшване за лека нощ на Галоус.

На 16 септември на Суперзвезди, преди мача му срещу Ем Ви Пи, Галоус обяви, че вече не е част от Обществото, провъзгласен като сам за себе си. Галоус загуби мача. На 21 септември на записи на Разбиване, Галоус започна да става добър след като провокира Си Ем Пънк в сегмент зад кулисите, заявявайки, че след като го победи щял да изпие една бира, но загуби мача му срещу Пънк, по-късно същата вечер.

Галоус, се официално добър, победи Ванс Арчър на 4 ноември на Суперзвезди.[33] Последната му ТВ поява беше сегмент зад кулисите, в който Кейн търсеше баща си, на 19 ноември на Разбиване. Ханкинсън беше освободен от договорът му с WWE на същия ден, заедно с други звезди.[34]

Независими компании (2010 – 2016) редактиране

Ханкинсън се би на 3 декември 2010 като „Кийт Хансън“, за събитие на Inoki Genome Federation (IGF), където победи Хищникът.[35] На 29 ннуари 2011, загуби от Бившия екстремист Томи Дриймър, в хардкор мач на събитие на National Wrestling Superstars (NWS) в Ню Джъси. На 25 март 2011, Ханкинсън, работеше като Галоус, направи поява на японската компания Apache Pro-Wrestling Army, побеждавайки Макото Хаши.[36] На 29 май 2011, Галоус дебютира на NWA Rampage в Уорнър Робинс, Джорджия. Галоус победи бившата звезда от Ring of Honor и TNA чрез дисквалификация, след като групата на Рейв, Джими Рейв Доказаните, се намеси. Впоследствие отборен мач между 8 души, се проведе, в който Галоус партнираше на Кайл Матюс, Джей Род, и Франки Валънтайн и победиха Рейв, Сал Ринауро, Чип Дей и Кори Холис. На 5 юни Галоус се върна на NWA Rampage и загуби от Световния шампион в тежка категория Бул Бачанан. През август 2011, Ханкинсън и Клиф Коптън пътуваха, за да се бият в Нигерия. Беше победен от Великия мощен Ути от Нигерия, който взе титлата му.[37]

Ханкинсън се появи на шампионското представително турне на World Wrestling Fan Xperience (WWFX) в Манила, Филипини на 4 февруари 2012, където се би под името Люк Галоу (използвайки образа на Обществото) и загуби от Райно.[11] Той също се появи на Кечрана в Джорджтаун, Гвиана. На 6 октомври 2012, той беше победен от Скот Щайнер на първото шоу на House of Hardcore.[38] На 22 септември 2012 Люк Галоус дебютира в Dynamite Championship Wrestling на тяхното Ежегодно събитие против Рака на гърдата. Той спечели Световните отборни титли на American Pro Wrestling Alliance през 2012 с Нъкс, но по-късно бяха освободени от титлите, след като останаха неактивни, на 1 март 2013. От 3 до 13 юни 2012, Ханкинсън, като Люк Галоус, се би в турне на японската компания Pro Wrestling Noah, по време на който често партнираше на Боби Фиш и Родерик Стронг.[39][40][41] Той се появи на Pro Wrestling Syndicate на 18 май 2013, заедно с Нъкс и Ди'Лоу Браун.[42] Ханкинсън направи последната си независима поява на 16 януари като Люк Галоус, когато не успя да победи Крис Хелмс в мач Фатална четворка за Титлата с бокс на WrestleMerica.[43]

На 6 май 2015, Global Force Wrestling (GFW) обявява Галоус като част от техния ростър.[44] Галоус и Карл Андерсън оглавяват първото шоу на GFW на 12 юни, побеждавайки Новите небесни тела (Дъстин и Джъстин) в отборен мач.[45]

Total Nonstop Action Wrestling (2011 – 2013) редактиране

 
D.O.C., представител на Аса и Осмици, заедно с Дивон.

На 14 юни 2011 г., Ханкинсън се бие в тъмен пробен мач за Total Nonstop Action Wrestling (TNA), в който той е победен от Гънър.[46] През декември 2011 г., Ханкинсън участва в Индийския проект на TNA, Ring Ka King, под името „Разбойникът“ Исая Каш.[9][47] На 21 юни 2012 г., Ханкинсън се бие в друг тъмен пробен мач за TNA.[48]

Ханкинсън започва да работи в живи събития на TNA като маскиран кечист от формацията Аса и Осмици през септември 2012 г.[49] На 4 септември, Ханкинсън твърди, че е подписал договор с компанията.[50] Ханкинсън е разобличен като член на Аса и Осмици на 1 ноември в епизод на Impact Wrestling.[51] На следващата седмица, Ханкинсън, известен като D.O.C./Д.Н.Х., Director of Chaos/Директора на хаоса, е съотборник на друг член на групата, Дивон в отборен мач, където са победени от Кърт Енгъл и Стинг чрез дисквалификация. След като му е наредено, ако иска да бъде в Аса и Осмици, D.O.C. тръшва Стинг през маса, преди да го пребие с боен чук.[52] DOC прави своя TNA pay-per-view дебют три дни по-късно на Turning Point (2012), побеждавайки Джоузеф Парк в индивидуален мач.[53]

На 9 декември на Final Resolution (2012), D.O.C. партнира на Дивон и двама маскирани члена на Аса и Осмици, но губят от Кърт Енгъл, Джарет Бишоф, Самоа Джо, и Уес Бриско.[54] На 13 януари 2013 г., на Genesis (2013), D.O.C. е победен от Стинг в индивидуален мач.[55] На 7 февруари на Impact Wrestling, D.O.C. и Дивон са победени от Були Рей и Стинг в мач с маси.[56] На 10 март на Lockdown (2013), Аса и Осмици, включващ D.O.C., Дивон, Джарет Бишоф, Нъкс и Мистър Андерсън са победени от Отбор TNA, включващ Ерик Йънг, Джеймс Сторм, Магнус, Самоа Джо и Стинг в Убийствен мач в затвор.[57] На 13 юни на Impact Wrestling, D.O.C. участва в мач кралска битка Аса и Осмици за участие в Прославните серии за 2013, но е елиминиран от Мистър Андерсън, след като той отказва да се елиминира сам. На 11 юли на Impact, D.O.C. губи своя облог за да стане Заместник водач на Аса и Осмици, когато Нъкс дава определящия глас за Мистър Андерсън, отвращавайки D.O.C.[58] На 12 юли, договора на Ханкинсън изтича. Четири дни по-късно, е официално обявено, че той и TNA са се разделили. Неговото отсъствие е обяснено пред кадър, че е обърнал якето си наопаки, след като губи облога за Заместник водач срещу Мистър Андерсън.[59]

New Japan Pro Wrestling (2013 – 2016) редактиране

 
Галоус през юни 2014

На 11 ноември 2013 г., New Japan Pro Wrestling обявява Ханкинсън като участник в Световната отборна купа за 2013, където ще участва с Карл Андерсън като част от Клуб Куршум.[8] Галоус прави своя New Japan дебют на 23 ноември, когато той и Андерсън побеждават Буши и Кота Ибуши в не-турнирен мач, където Галоус тушира Буши за победата.[60] В състезателния етап на турнира, който е от 24 ноември до 7 декември, Галоус и Андерсън завършват с резултат от четири победи и две загуби, печелейки в техния блок и стигайки до полуфиналите.[61][62] На 8 декември Галоус и Андерсън първо побеждават Джи Би Ейч (Тоджи Макабе и Томоаки Хонма) в полуфиналите и Тенкози (Хиройоши Тензан и Сатоши Коджима) във финалите и спечелват Световната отборна лига за 2013, получавайки шанс за Отборните титли на IWGP.[63][64] Галоус се завръща в New Japan на 4 януари 2014 г., на Кеч Кралство 8 в Tokyo Dome, където той и Андерсън и побеждават Кей И Ес (Дейви Бой Смит, младши и Ланс Арчър), ставайки новите Отборни шампиони на IWGP.[65][66]

Галоус и Андерсън правят своята първа защита на 9 февруари на Ново начало в Хирошима, побеждавайки Кей И Ес в реванша.[67][68] Втората им защита е на 6 април на Нашествена атака 2014, когато победиха Хируки Гото и Кацуйори Шибата.[69][70] Трета защита на титлите на Галоус и Андерсън се провежда само седем дни по-късно, по време на пътя по Тайван на New Japan, където побеждават Гото и Капитан Тайван.[71] На 17 май, Галоус и Андерсън правят четвъртата си успешна защита срещу Братята Бриско (Джей и марк) на съ-продуцираното от NJPW и Ring of Honor (ROH) събитие, Война на светове, в Ню Йорк Сити.[72] На 21 юни на Властване 6.21, Галоус и Андерсън правят пета защита срещу Асо до Крал (Хироши Танахаши и Тоджи Макабе).[73][74] От 21 юли до 8 август, Галоус участва в G1 Climax за 2014, където завършва девети от единадесет в неговия блок с резултат от четири победи и шест загуби.[75][76] На 21 септември на Унищожение в Кобе, Галоус и Андерсън правят шеста защита срещу Йоши-Хаши.[77][78] През декември, Галоус и Андерсън стигат до финалите на Световната отборна лига за 2014, след като печелят техния блок с пет победи и две загуби.[79] На 7 декември, Галоус и Андерсън са победени във финала на турнира от Хируки Гото и Кацуйори Шибата.[80] Едногодишния период на Галоус и Андерсън като Отборни шампиони на IWGP приключва на 4 януари 2015 г., на Кеч Кралство 9 в Tokyo Dome, където са победени от Гото и Шибата.[81][82]

Галоус и Андерсън печелят титлите обратно на 11 февруари на Ново начало в Осака.[83][84] Загубват титлите от Кралството (Мат Тейвън и Майкъл Бенет) на 5 април на Нешествена атака 2015.[85][86] Те спечелват титлите отново от Кралството на 5 юли на Властване 7.5 в Осака-джо Хол.[87][88] От 20 юли до 14 август, Галоус участва в G1 Climax за 2015,[89] където завършва своя блок с резултат от три победи и девет загуби.[90] На 4 януари 2016 г., Кеч Кралство 10 в Tokyo Dome, Галоус и Андерсън загубват Отборните титли на IWGP от Тоджи Макабе и Томоаки Хонма.[91] Часове след събитието, е съобщено, че Галоус и Андерсън са дали предизвестие на NJPW на сутринта на 4 януари, обявявайки, че напускат компанията заради WWE.[92][93] Собственика на TNA твърди, че Галоус се е съгласил да се завърне в компанията, заедно с Андерсън и Ей Джей Стайлс, преди триото да спрат да комуникират с TNA на Коледните празници.[94] Въпреки че не са под договор,[95] е очаквано, че Галоус ще участва в уредени дати през февруари.[92] На 14 февруари на Ново начало в Ниигала, Галоус и Андерсън получават шанс за Отборните титли на IWGP, но отново са победени от Макабе и Хонма.[96] На 20 февруари, Галоус и Андерсън се бият в последния си NJPW мач, където са съотборници на другите членове от Клуб Куршум Бед Лък Фейл и Тама Тонга, губейки от Боби Фиш, Хируки Гото, Кацуйори Шибата и Кайл О'Райли в отборен мач между осем души.[97]

Завръщане в WWE (2016 – 2019) редактиране

  Вижте също: Клубът

Андерсън и Галоус са зад кулисите на 4 април по време на епизод на Първична сила.[98] На следващата седмица на Първична сила, Андерсън и Галоус (Галоус се завръща с бившето си име от WWE, Люк Галоус) правят своя дебют, атакувайки Братя Усо след тяхната победа над Отхвърлени от Обществото, преди да бъдат изгонени от няколко съдии. На 18 април в епизод на Raw, Андерсън и Галоус атакуват Роман Рейнс, след като говори с Ей Джей Стайлс. На следващата седмица на Първична сила, Андерсън и Галоус правят своя дебют на ринга, побеждавайки Усо. По време на това, Андерсън и Галоус помагат на Стайлс с враждата му с Рейнс, докато Стайлс отначало не иска помощта им, до 2 май на Първична сила, когато Стайлс е съотборник на Андерсън и Галоус, започвайки да бъдат познати като Клубът, побеждавайки Рейнс и Усо. На 9 май в епизод на Първична сила Клубът се бият срещу Усо и Рейнс в Отборен елиминационен мач между шестима, където Андерсън и Галоус са елиминирани, преди да атакуват Рейнс със стоманен стол, коствайки им дисквалификация. На 16 май, след като Люк Галоус и Карл Адерсън губят от Усо и Рейнс, наричайки се „Кръвните роднини“ се сбиват, където Стайлс най-накрая поваля Рейнс със стол и му прави Сблъсъкът на стиловете на Стоманения стол, докато Андерсън и Галоус му се смеят. На Екстремни правила Клубът отново се намесва за да помогне на Стайлс да спечели, но Усо се намесват, преди да бъдат пребити от Андерсън и Галоус, на които им са направени Юмруците на Супермен от Рейнс, който печели мача. На следващата вечер на Първична сила Стайлс казва, че иска да разформирова Клубът, споменавайки, че това не е Япония, Галоус и Андерсън оставят Ей Джей Стайлс кратко след като Кевин Оуенс побеждава Стайлс и се квалифицира за Мача със стълби за Договорът в куфарчето. На следващата седмица на Първична сила Джон Сина се завръща и Стайлс го приветства обратно, но Галоус и Андерсън ги прекъсват и скоро изглежда, че Стайлс и Сина ще се бият с Галоус и Андерсън, обаче тогава Стайлс атакува Сина, ставайки лош, връщайки Клубът отново и пребиват Сина.

Личен живот редактиране

Ханкинсън е женен за професионалната кечистка Амбър О'Нийл от май 2014.[99]

В кеча редактиране

 
Галоус и Карл Андерсън правят Убиецът на магии на Тоджи Макабе
  • Финални ходове
    • Като Док Галоус
      • Gallows Pole[3] / Hangman's Noose[75] (Chokebomb,[100][101] понякога от горното въже)[102]
    • Като Люк Галоус
      • Gallows Pole[103] / 12th Step[31] (Reverse full nelson slam – 2009 – 2010, или Chokebomb – 2016 – )
    • Като D.O.C.
      • Задушаващо тръшване[104]
    • Като Кийт Хансън
      • Blockbuster ([Fireman's carry facebuster)[35]
    • Като Фестъс
    • Като Откачения Дийкън
      • Deacon Bomb (Chokebomb)[109]
      • Deacon Death Drop (Lifting reverse DDT)[110]
      • Spider Lock (Cobra clutch)[13]
      • Spinning side slam[6]
  • Ключови ходове
  • С Карл Андерсън
    • Отборни финални ходове
    • Double-team signature moves
      • Boot of Doom (Fireman's carry lift (Галоус) и front dropkick (Андерсън) комбинация)[41][42][43][44]
  • С Джеси
    • Отборни финални ходове
      • Aided diving shoulder block[115]
  • Мениджъри
  • Прякори
    • „Колосът, хранещ се с царевица“[6]
    • „Пречистеният последовател“[32]
    • „Безгрешният пазител“[116]
    • „Разбойникът“[9]
    • „Моторист султанът“[117]
  • Входни песни
    • „Biscuits & Gravy“ на Джим Джонстън[118] (WWE; 2007 – 2009; използвана, докато е в отбор с Джеси)
    • „This Fire Burns“ на Killswitch Engage (WWE; 2009 – 2010; използвана като част от Стрейт Едж Обществото)
    • „Massacre“ на Джим Джонстън[119] (WWE; 2009 – 2010)
    • „St. Anger“ на Metallica[1] (IGF; 2010 – 2011)
    • „Deadman's Hand (Instrumental)“ на Дейл Оливър (TNA; 8 ноември 2012 – 11 юли 2013)[120]
    • „Bad Company“ на Five Finger Death Punch (Независими компании; 30 август 2013 – 11 април 2016)
    • „Last Chance Saloon“ на Deviant and Naive Ted[121] (NJPW/независими компании/ROH; 23 ноември 2013 – 2014; използвана като част от Клуб Куршум)
    • „Shot'Em“ на [Q]Brick[122] (NJPW; 2014 – 2016 използвана като част от Клуб Куршум)
    • „Baz“ на Yonosuke Kitamura (NJPW; 2014 – 2016)[123][124]
    • „Omen in the Sky“ на CFO$ (WWE; от 25 април 2016 г.; използвана, докато е в отбор с Карл Андерсън)

Шампионски титли и отличия редактиране

 
Галоус е трикратен Отборен шампион на IWGP
  • American Pro Wrestling Alliance
    • Световен отборен шампион на APWA (1 път) – с Нъкс[125]
  • National Wrestling Alliance
  • Южняшки отборен шампион на NWA (1 път) – с Айсбърг[126]
  • National Wrestling League
    • Шампион в тежка категория на NWL (1 път) [1][127]
  • New Japan Pro Wrestling
  • Rampage Pro Wrestling
    • Шампион в тежка категория на RPW (1 път)[128]
  • Pro Wrestling Illustrated
    • PWI го класира като #69 от топ 500 индивидуални кечисти в PWI 500 през 2013[129]
  • River City Wrestling
    • Отборен шампион на RCW (1 път) – с Нъкс[130]
  • Vanguard Championship Wrestling
    • Шампион в тежка категория на VCW (1 път)
  • Wrestling Observer Newsletter
    • Най-лош образ (2012, 2013) Аса и Осмици[131][132]
  • WWE

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г Keith Hanson // Inoki Genome Federation. Архивиран от оригинала на 2012-11-15. Посетен на 18 юли 2012. (на японски)
  2. ↑ а б WWE Bio // WWE. Посетен на 22 май 2016.
  3. ↑ а б ドク・ギャローズ // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 3 януари 2014. (на японски)
  4. ↑ Alvarez, Bryan. Sat update: UFC tonight, Survivor Series notes, Michaels accident, more releases, Tiffany talks, etc // Wrestling Observer Newsletter. 20 ноември 2010. Посетен на 21 ноември 2010.
  5. ↑ Roster // House of Hardcore. Архивиран от оригинала на 2012-12-27. Посетен на 7 октомври 2012.
  6. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Festus Profile // Online World of Wrestling. Архивиран от оригинала на 2010-01-14. Посетен на 18 октомври 2008.
  7. ↑ D.O.C. // Total Nonstop Action Wrestling. Архивиран от оригинала на 2016-05-01. Посетен на 25 април 2016.
  8. ↑ а б в 『ワールドタッグ』出場チーム決定!! 内藤＆ソンブラ! コンウェイ＆ダンも参戦! アンダーソンは"新顔"ドク・ギャローズとタッグ結成!! // New Japan Pro Wrestling, 11 ноември 2013. Посетен на 11 ноември 2013. (на японски)
  9. ↑ а б в Kapur, Bob. Matt Morgan wins Ring ka King Championship // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 6 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 6 февруари 2012.
  10. ↑ Meltzer, Dave. October 24 Wrestling Observer Newsletter: 2011 Hall of Fame issue, GSP down, Bound for Glory and Bobby Roode, Hogan vs. Sting, giant issue. 24 октомври 2011. с. 37. Jeff Katz’s Wrestling Revolution Project taped its first season in Los Angeles this past week. [...] Among the best matches were Hyde vs. Lord of War, Hyde vs. Killshot and Cornerstone vs. Johnny 99 (Luke Gallows).
  11. ↑ а б Caldwell, James. Video – John Morrison reveals post-WWE handle, added to int'l tour // Pro Wrestling Torch. Посетен на 6 януари 2012.
  12. ↑ Eastern Wrestling Alliance ~ Alumni // ewamaryland.com. Архивиран от оригинала на 2009-12-31. Посетен на 2016-06-04.
  13. ↑ а б в Deep South Wrestling Results 2006 // Online World of Wrestling. Посетен на 25 януари 2016.
  14. ↑ Harris, Keith. Head WWE trainer Bill DeMott attacked on Twitter by former trainee Kevin Matthews // Cageside Seats, 9 декември 2012. Посетен на 12 април 2015.
  15. ↑ Giri, Raj. Independent Wrestler Tells Gross Bill DeMott Story Involving Zack Ryder And Female Wrestler (Video) // WrestlingInc.com, 7 март 2015. Посетен на 12 април 2015.
  16. ↑ Paglino, Nick. Independent Wrestler Tells Bizarre Story of What Bill DeMott Once Made Zack Ryder & Luke Галоус Do During Training // Wrestle Zone, 7 март 2015. Посетен на 12 април 2015.
  17. ↑ An Indy Wrestler Reveals A Bizarre Story On Bill DeMott In WWE Developmental – Video Inside // eWrestlingNews.com, 7 март 2015. Посетен на 12 април 2015.
  18. ↑ VIDEO: Indy Wrestler Details A Bizarre Bill DeMott Incident // ProWrestling.com, 7 март 2015. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 12 април 2015.
  19. ↑ Lugo, Johnny. WWE News: Latest On Bill DeMott Controversies, Another Gross Story Surfaces // Wrestling News Depot, 12 март 2015. Архивиран от оригинала. Посетен на 12 април 2015.
  20. ↑ Lee, Joseph. Independent Wrestler Tells Story About Bizarre Thing Bill DeMott Made Wrestlers Do // 411MANIA, 7 март 2015. Посетен на 12 април 2015.
  21. ↑ Alba, Jon. Bill DeMott Has Taken to Twitter to Respond to Allegations // Wrestling Rumours, 13 март 2015. Архивиран от оригинала на 2015-03-17. Посетен на 12 април 2015.
  22. ↑ Luke Gallows absent // Wrestling Revealed, 3 март 2015. Архивиран от оригинала. Посетен на 12 април 2015.
  23. ↑ Starr, Noah. In with the new // World Wrestling Entertainment, 11 май 2007. Посетен на 18 октомври 2008.
  24. ↑ а б в Dee, Louie. Locked in // WWE, 5 октомври 2007. Посетен на 18 октомври 2008.
  25. ↑ Lennie DiFino. Saint Nick slugfest // World Wrestling Entertainment, 21 декември 2007. Посетен на 9 януари 2009.
  26. ↑ Passero, Mitch. On their way to Madison Square Garden // World Wrestling Entertainment, 25 януари 2008. Посетен на 18 октомври 2008.
  27. ↑ Passero, Mitch. Full Moon Con-Chair-To // World Wrestling Entertainment, 21 март 2008. Посетен на 18 октомври 2008.
  28. ↑ Passero, Mitch. Peace, Coldslop and The Deadman’s way // World Wrestling Entertainment, 11 април 2008. Посетен на 18 октомври 2008.
  29. ↑ 2009 WWE Supplemental Draft results // World Wrestling Entertainment, 15 април 2009. Посетен на 15 април 2009.
  30. ↑ WWE Bio // World Wrestling Entertainment. Архивиран от оригинала на 8 февруари 2010. Посетен на 27 ноември 2009.
  31. ↑ а б в Luke Gallows and CM Punk vs. R-Truth and Matt Hardy
  32. ↑ а б Stunned contenders // WWE, 8 януари 2010. Посетен на 11 август 2012.
  33. ↑ Murphy, Ryan. Soaring to new heights // World Wrestling Entertainment, 4 ноември 2010. Посетен на 4 ноември 2010.
  34. ↑ WWE Superstars released // World Wrestling Entertainment, 19 ноември 2010. Посетен на 19 ноември 2010.
  35. ↑ а б Inoki Bom-Ba-Ye2010 // Inoki Genome Federation. Архивиран от оригинала на 2011-08-10. Посетен на 18 юли 2012. (на японски)
  36. ↑ 2011年3月25日(金) // Apache Pro-Wrestling Army. Архивиран от оригинала на 2013-02-18. Посетен на 1 август 2012. (на японски)
  37. ↑ Power Uti Vs Super Festus (Drew Hankinson) // YouTube. 23 февруари 2014.
  38. ↑ а б Johnson, Mike. Complete House of Hardcore live coverage: Dreamer, Edge, Bucks, London, Kendrick, Carlito, and many more // Pro Wrestling Insider, 6 октомври 2012. Посетен на 14 октомври 2012.
  39. ↑ а б 2012年6月3日(日) // Pro Wrestling Noah. Посетен на 1 август 2012. (на японски)
  40. ↑ а б 2012年6月9日(土) // Pro Wrestling Noah. Посетен на 1 август 2012. (на японски)
  41. ↑ а б 2012年6月13日(水) // Pro Wrestling Noah. Посетен на 1 август 2012. (на японски)
  42. ↑ а б Pro Wrestling Syndicate: The Empire State strikes back // Архивиран от оригинала на 2013-05-02. Посетен на 28 април 2013.
  43. ↑ а б Cagematch. Посетен на 1 януари 2016. (на английски)
  44. ↑ а б Johnson, Mike. Live notes from GFW press conference // Pro Wrestling Insider. 6 май 2015. Посетен на 6 май 2015.
  45. ↑ Show results – 6/12 GFW in Jackson, Tenn.: First-ever Global Force Wrestling show features Bullet Club main event, more (w/Photos) // Pro Wrestling Torch. 12 юни 2015. Посетен на 23 юни 2015.
  46. ↑ TNA News: Impact Spoilers 6/23, backstage news & notes from Tuesday's TV taping, top match for Destination X // Pro Wrestling Torch, 14 юни 2011. Посетен на 15 юни 2011.
  47. ↑ Martin, Adam. Names confirmed for TNA's India TV project // WrestleView. 13 декември 2011. Посетен на 20 декември 2011.
  48. ↑ Martin, Adam. Former WWE star gets tryout at 6/21 Impact taping // WrestleView, 22 юни 2012. Посетен на 22 юни 2012.
  49. ↑ Johnson, Mike. Kurt Angle injured, TNA TV title update and lots more TNA news // Pro Wrestling Insider. 3 септември 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  50. ↑ Thomas, Jeremy. Luke Gallows Signs With TNA // 411Mania. 4 септември 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  51. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact results 11/1: Ongoing „virtual-time“ coverage of live Impact – Open Fight Night // Pro Wrestling Torch, 1 ноември 2012. Посетен на 1 ноември 2012.
  52. ↑ Caldwell, James. Caldwell's TNA Impact results 11/8: Complete „virtual-time“ coverage of live Impact – final PPV hype, Ladder War conclusion // Pro Wrestling Torch, 8 ноември 2012. Посетен на 8 ноември 2012.
  53. ↑ Caldwell's TNA Turning Point PPV Results 11/11: Complete „virtual-time“ coverage of Hardy-Aries, top titles at-stake
  54. ↑ Caldwell's TNA Final Resolution PPV Results 12/9: Complete „virtual-time“ coverage of Hardy vs. Roode in the main event, Aries vs. Bully
  55. ↑ Caldwell's TNA Genesis PPV Results 1/13: Complete „virtual-time“ coverage of live PPV – Hardy defends TNA Title against two foes, two title matches, #1 contender matches
  56. ↑ Caldwell's TNA Impact Results 2/7: Complete „virtual-time“ coverage of Impact in the U.K. – Tag Title change, Sting & Bully main event, Aces & Eights lose again, Nash weighs in
  57. ↑ Caldwell's TNA Lockdown PPV Results 3/10: Live, in-person coverage from San Antonio – Hardy vs. Ray TNA Title match, Lethal Lockdown, more
  58. ↑ Aces and Eights elect A New Club Vice President – 11 юли 2013 // YouTube. 11 юли 2013.
  59. ↑ The Aces And Eight Lose A Member, Another TNA Departure // Pro Wrestling Insider. Посетен на 17 юли 2013.
  60. ↑ World Tag League 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 23 ноември 2013. (на японски)
  61. ↑ World Tag League 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 7 декември 2013. (на японски)
  62. ↑ World Tag League 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 7 декември 2013. (на японски)
  63. ↑ а б World Tag League 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 8 декември 2013. (на японски)
  64. ↑ Namako, Jason. 12/8 NJPW Results: Nagoya, Japan (Tag League finals) // WrestleView, 9 декември 2013. Посетен на 9 декември 2013.
  65. ↑ а б バディファイトPresents Wrestle Kingdom 8 in 東京ドーム // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 4 януари 2014. (на японски)
  66. ↑ Caldwell, James. Caldwell's NJPW Tokyo Dome results 1/4: Complete „virtual-time“ coverage of New Japan's biggest show of the year – four title changes, former WWE/TNA stars featured, more // Pro Wrestling Torch. 4 април 2014. Посетен на 4 януари 2014.
  67. ↑ The New Beginning in Hiroshima // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 9 февруари 2014. (на японски)
  68. ↑ Caldwell, James. NJPW News: Titles defended at Sunday's „New Beginning“ show – IWGP IC Title, IWGP Tag Titles, NWA World Title // Pro Wrestling Torch. 9 февруари 2014. Посетен на 9 февруари 2014.
  69. ↑ Invasion Attack 2014 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 6 април 2014. (на японски)
  70. ↑ Caldwell, James. Caldwell's NJPW PPV results 4/6: Complete „virtual-time“ coverage of „Invasion Attack 2014“ – Nakamura regains IC Title, A.J. Styles big angle, new NWA tag champions, more // Pro Wrestling Torch. 6 април 2014. Посетен на 6 април 2014.
  71. ↑ Wrestling World 2014 in 台湾 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 13 април 2014. (на японски)
  72. ↑ Caldwell, James. Caldwell's ROH iPPV results 5/17: Complete „virtual-time“ coverage of War of the Worlds – ROH Title & IWGP Title main events, new ROH tag champs, Steen vs. Nakamura, more // Pro Wrestling Torch. 17 май 2014. Посетен на 17 май 2014.
  73. ↑ Dominion 6.21 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 21 юни 2014. (на японски)
  74. ↑ Caldwell, James. NJPW news: Key results from Saturday's „Dominion“ PPV featuring U.S. stars in top title matches // Pro Wrestling Torch. 21 юни 2014. Посетен на 21 юни 2014.
  75. ↑ а б バディファイトPresents G1 Climax 24 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 8 август 2014. (на японски)
  76. ↑ Namako, Jason. 8/8 NJPW G-1 Climax Day 11 recap (Okada/Suzuki) // Wrestleview. 8 август 2014. Посетен на 8 август 2014.
  77. ↑ Destruction in Kobe // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 21 септември 2014. (на японски)
  78. ↑ Caldwell, James. Caldwell's New Japan PPV results 9/21: Complete live coverage of „Destruction in Kobe“ – Nakamura regains IC Title, Tanahashi vs. Shibata, A.J. Styles, new Jr. Hvt. champion, more // Pro Wrestling Torch. 21 септември 2014. Посетен на 21 септември 2014.
  79. ↑ World Tag League 2014 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 5 декември 2014. (на японски)
  80. ↑ World Tag League 2014 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 7 декември 2014. (на японски)
  81. ↑ Wrestle Kingdom 9 in 東京ドーム // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 4 януари 2015. (на японски)
  82. ↑ Caldwell, James. Caldwell's NJPW Tokyo Dome show results 1/4: Complete „virtual-time“ coverage of live Wrestle Kingdom PPV – Tanahashi vs. Okada, Bullet Club, Nakamura, Jim Ross, more // Pro Wrestling Torch. 4 януари 2015. Посетен на 4 януари 2015.
  83. ↑ а б The New Beginning in Osaka // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 11 февруари 2015. (на японски)
  84. ↑ Caldwell, James. NJPW news: Bullet Club takes top titles at „New Beginning“ – Styles new IWGP World Champ, other title changes // Pro Wrestling Torch. 11 февруари 2015. Посетен на 11 февруари 2015.
  85. ↑ Invasion Attack 2015 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 5 април 2015. (на японски)
  86. ↑ Show results – 4/5 NJPW „Invasion Attack“ in Tokyo, Japan: A.J. Styles defends IWGP World Title in main event, ROH tag teams win both Tag Titles, Bullet Club in action, more // Pro Wrestling Torch. 5 април 2015. Посетен на 5 април 2015.
  87. ↑ а б Dominion 7.5 in Osaka-jo Hall // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 5 юли 2015. (на японски)
  88. ↑ Meltzer, Dave. New Japan Dominion live coverage from Osaka Jo Hall – Styles vs. Okada for IWGP title, Nakamura vs. Goto for IC title and notes on biggest event since the Tokyo Dome, plus all G-1 main events // Wrestling Observer Newsletter. 4 юли 2015. Посетен на 5 юли 2015.
  89. ↑ Sempervive, Mike. The Big Audio Nightmare's Guide to the annual New Japan G1 Climax // Wrestling Observer Newsletter. 18 юли 2015. Посетен на 14 август 2015.
  90. ↑ バディファイトPresents G1 Climax 25 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 14 август 2015. (на японски)
  91. ↑ Wrestle Kingdom 10 in 東京ドーム // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 4 януари 2016. (на японски)
  92. ↑ а б Rose, Bryan. NJPW stars Nakamura, AJ Styles, Luke Gallows and Karl Андерсън headed to WWE // Wrestling Observer Newsletter. 4 януари 2016. Посетен на 4 януари 2016.
  93. ↑ Caldwell, James. PWTorch Report – Four big names leaving New Japan, heading to WWE // Pro Wrestling Torch. 4 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-01-05. Посетен на 4 януари 2016.
  94. ↑ TNA releases details on A.J. Styles talks – insight on how this played out // Pro Wrestling Torch. 22 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-01-28. Посетен на 23 януари 2016.
  95. ↑ Johnson, Mike. Bullet Club/Nakamura-WWE update // Pro Wrestling Insider. 5 януари 2016. Посетен на 6 януари 2016.
  96. ↑ The New Beginning in Niigata // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 14 февруари 2016. (на японски)
  97. ↑ Honor Rising:Japan 2016 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 20 февруари 2016. (на японски)
  98. ↑ 411mania.com
  99. ↑ News/Rumors // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, 14 май 2014. Архивиран от оригинала на 2009-08-09. Посетен на 16 май 2014.
  100. ↑ NEW JAPAN PRO WRESTLING PRIMER: EVERYTHING YOU NEED TO BE PREPARED FOR TONIGHT'S PPV By Matthew Macklin
  101. ↑ World Tag League 2013 // New Japan Pro Wrestling. Посетен на 23 ноември 2013. (на японски)
  102. ↑ Rose, Bryan. NJPW G1 Climax Tournament 8 – 11 full report: Tanahashi vs. Makabe, Styles vs. Fale // Wrestling Observer Newsletter. 11 август 2015. Посетен на 11 август 2015.
  103. ↑ а б в г Parks, Greg. Parks' WWE SmackDown Report 1/8: Ongoing „virtual time“ coverage of the show, including Batista vs. Rey Mysterio for a shot at the World Title // Pro Wrestling Torch, 8 януари 2010. Посетен на 13 януари 2010.
  104. ↑ TNA NEWS: Impact SPOILERS 6/13 & in-person report on last Thursday's Impact – crowd reactions, ringside perspective sitting behind the announcers, more
  105. ↑ Cassidy, Haslett. WWE SmackDown! 4 април 2008 Results // Wrestling 101, 5 април 2008. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 14 февруари 2016.
  106. ↑ а б Keller, Wade. Keller's WWE SmackDown Report 7/4: Edge-Vickie break-up, Matt Hardy defends U.S. Title, Jeff Hardy vs. Morrison, Triple H on Lounge // Pro Wrestling Torch, 8 юни 2008. Посетен на 29 септември 2010.
  107. ↑ Tedesco, Mike. Smackdown Results – 10/10/08 - Spokane, WA // WrestleView, 11 октомври 2008. Посетен на 13 януари 2010.
  108. ↑ а б Rivers, Chris. 10/5 WWE Smackdown review by Rivers: Rey Mysterio vs. Great Khali, Noble vs. Wang Yang // Pro Wrestling Torch, 6 октомври 2007. Посетен на 13 януари 2010.
  109. ↑ Csonka, Larry. 411’s Deep South Wrestling Report 04.13.07 // 411Mania, 14 април 2007. Посетен на 27 май 2014.
  110. ↑ Luke Gallows // Gerweck. Архивиран от оригинала на 2008-03-14. Посетен на 19 март 2008.
  111. ↑ а б в Parks, Greg. Park's WWE SmackDown Report 3/5: Ongoing „virtual time“ coverage of the show, including Edge vs. Big Show // Pro Wrestling Torch, 5 март 2010. Посетен на 29 септември 2010.
  112. ↑ а б в г Trionfo, Richard. WWE SUPERSTARS REPORT: ARE SANTINO AND TAMINA A COUPLE?; NO TAG TITLE MATCH YET FOR SUNDAY; LUKE HAS HIS FIRST POST-SES MATCH // PWInsider, 16 септември 2010. Посетен на 29 септември 2010.
  113. ↑ Valdez, Vince. 8/15 WWE Smackdown: Valdez's „alt perspective“ report of final SummerSlam hype (debut) // Pro Wrestling Torch, 15 август 2008. Посетен на 29 септември 2010.
  114. ↑ а б Trionfo, Richard. SMACKDOWN REPORT: CM PUNK ON NEXT WEEK, REMATCH AT SURVIVOR SERIES ANNOUNCED // PWInsider, 4 ноември 2007. Посетен на 29 септември 2010.
  115. ↑ Lowie, David. 10/13 WWE in Brussels, Belgium: Batista vs. Rey vs. Khali, MVP vs. Hardy, Punk vs. Morrison // Pro Wrestling Torch, 14 октомври 2007. Посетен на 13 януари 2010.
  116. ↑ Stepping Over the Limit // WWE, 21 май 2010. Посетен на 11 август 2012.
  117. ↑ Drew Hankinson Twitter
  118. ↑ WWE: The Music, vol. 8 (Audio CD) // Sony BMG. Архивиран от оригинала на 2009-01-09. Посетен на 18 октомври 2008.
  119. ↑ Massacre (Legal Title) // BMI. Архивиран от оригинала на 2016-01-13. Посетен на 9 юли 2009.
  120. ↑ deadman-s-hand-instrumental-aces-and-eights.aspx // Total Nonstop Action Wrestling. Посетен на 27 декември 2012.
  121. ↑ Last Chance Saloon (Bullet Club Theme) // DeviantandNaiveTed.Bandcamp.com. 14 февруари 2014. Посетен на 19 февруари 2014.
  122. ↑ [Q]Brick. "Shot'Em" Bullet Club 2nd Theme // SoundCloud, 22 май 2014. Посетен на 10 ноември 2014.
  123. ↑ 待望の第3弾! 12月10日（水）発売「NJPWグレイテストミュージックIII」の収録内容が遂に決定!! // New Japan Pro Wrestling. 11 ноември 2014. Посетен на 11 ноември 2014. (на японски)
  124. ↑ Kitamura, Yonosuke. Prowrestle theme music list // RMLabel. Посетен на 7 юли 2015. (на японски)
  125. ↑ APWA World Tag Team Championship history
  126. ↑ New NWA Southern tag team champions Luke... – The No Pain Train Iceberg – Facebook // facebook.com.
  127. ↑ Tsakiries, Phil. NWL Heavyweight Championship history // Solie. Посетен на 21 юни 2008.
  128. ↑ RPW Heavyweight Championship « Titel-Datenbank « CAGEMATCH // Cagematch.de. Посетен на 17 юли 2013.
  129. ↑ Pro Wrestling Illustrated (PWI) 500 for 2013 // The Internet Wrestling Database. Посетен на 22 август 2013.
  130. ↑ RCW Tag Team Championship history // Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 2016-06-04.
  131. ↑ Meltzer, Dave. The 2012 Wrestling Observer Newsletter Annual Awards Issue // Wrestling Observer Newsletter. Campbell, California, 23 януари 2013.
  132. ↑ Meltzer, Dave. Jan 27 2014 Wrestling Observer Newsletter: 2013 Annual awards issue, best in the world in numerous categories, plus all the news in pro-wrestling and MMA over the past week and more // Wrestling Observer Newsletter. Campbell, California, 27 януари 2014. с. 35.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Люк_Галоус&oldid=12127344“.