Карл Манхайм
Карл Манхайм (на немски: Karl Mannheim; на унгарски: Mannheim Károly) е влиятелен германски и британски социолог от първата половина на XX век.
Карл Манхайм Karl Mannheim | |
германски и британски социолог | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Великобритания |
Учил в | Хайделбергски университет Будапещенски университет |
Научна дейност | |
Област | Социология |
Работил в | Хайделбергски университет Гьоте университет Франкфурт на Майн Лондонско училище по икономика Лондонски университет |
Видни студенти | Норберт Елиас Франц Нойман |
Повлиян | Едмунд Хусерл Дьорд Лукач Карл Маркс Макс Вебер |
Повлиял | Чарлз Райт Милс |
Семейство | |
Съпруга | Юлишка Каролине Ланг |
Карл Манхайм в Общомедия |
Той е представител на класическата социология, считан е за основател на направлението социология на познанието.
Биография
редактиранеМанхайм е роден на 27 март 1893 г. в Будапеща, Австро-Унгарската империя, в заможно еврейско семейство.
Отрано се запознава с Дьорд Лукач и влиза в кръга на лявонастроени интелектуалци, предимно от еврейски произход. Преподава в педагогическо училище. След краткото просъществуване на т.нар. Унгарска съветска република напуска родината си завинаги.
През 1919 г. се установява в Германия. С подкрепата на А. Вебер и Е. Ледерер се хабилитира като хоноруван (приват) доцент със социологическо изследване върху германския консерватизъм от XIX в. Преподава в Хайделбергския университет от 1926 до 1930 г. и в Университета във Франкфурт на Майн от 1930 до 1933 г.
С идването на нацизма на власт през 1933 г. е принуден да емигрира в Англия, където остава до края на живота си. Чете лекции по социология в Лондонското училище по икономика ив Лондонския университет (1933 – 1945). Професор е по философия и социология на образованието в университетския Институт по образование (1945 - 1947).
Приноси
редактиранеВ социологическото наследство на Карл Манхайм особено значими са неговите приноси към социологията на познанието. Основният му труд „Идеология и утопия“ (на немски: Ideologie und Utopie) излиза през 1929 г.
- „Утопия е само онази трансцендентна ориентация, която като преминава в действие, частично или напълно, взривява съществуващия в дадения момент ред на нещата.“
- „Утопия е такова съзнание, което не се намира в съответствие с обкръжаващото го битие.“
- „Идеологията е вид утопия, но тя не взривява действителността, а я утвърждава.“
- „Идеологията никога не достига напълно реализация на своето съдържание, то се изкривява и видоизменя.“
- „Хората имат познания за света и желания, но техният генезис е обществен.“
Библиография
редактиране- в оригинал
- Die Strukturanalyse der Erkenntnistheorie, Berlin, 1922
- Ideologie und Utopie, Bonn, 1929
- Die Gegenwartsaufgaben der Soziologie, Tübingen, 1932
- Mensch und Gesellschaft im Zeitalter des Umbaus, Leiden, 1935
- Diagnosis of our Time, London, 1943
- в превод на български език
- „Студии по социология на културата“[1]пр. от англ. Е. Рафи; предг. Б. Търнър, София, ИК „Златорог“, 2002, 352 с. ISBN 954-437-106-0
- „Рационални и ирационални елементи в съвременното общество“, сб. „Извори на социологията“, сс. 227-47
- „Душа и култура“, сб. „Идеи в културологията“, т. 2, София, СУ, сс. 499-516
Бележки
редактиране- ↑ Включва „Проблемът за интелигенцията“.