Дьорд Лукач

унгарски философ

Дьорд Бернхард Лукач фон Шегедин (на унгарски: Georg Bernhard Lukács von Szegedin (или Георг Лукач) 13 април 1885 – 4 юни 1971) е унгарски марксистки философ, естетик, литературен историк и критик. Той е един от основателите на Западния марксизъм, интерпретативна традиция, която се отклонява от ортодоксалния марксистки идеологически възглед на СССР. Лукач развива теорията за реификацията и допринася за марксистката теория с развитието на теория на Карл Маркс за класовото съзнание. Той е един от философите на ленинизма и развива идеологически и организирано прагматичните революционни практики на Ленин във формалната философия на авангардната партийна революция.

Дьорд Лукач
György Lukács
унгарски философ
Роден
Дьорд Бернхард Лукач фон Шегедин
Починал
4 юни 1971 г. (86 г.)
ПогребанКерепеши, Будапеща, Унгария
Учил вХумболтов университет на Берлин
Будапещенски университет
Философия
РегионЗападна философия
ШколаНеокантианство (в началото)
Западен марксизъм (в края)
ИнтересиСоциална теория, Политическа философия, Политика, Литературна теория, Естетика
ИдеиКласово съзнание, реификация, жанра на трагедията като етическа категория[1]
Повлиян
Повлиял
Дьорд Лукач в Общомедия
Лукач през 1919 г.

Като литературен критик Лукач е особено влиятелен, защото развива теоретически реализма и романа като литературен жанр. През 1919 г. той е назначен за министър на културата на Унгария в краткотрайно управлявалото правителство на Унгарската съветска република (март-август 1919).[2]

Лукач е описван като виден марксистки интелектуалец от сталинистката ера. Оценката на наследството му е трудна, защото Лукач е описван като подкрепящ сталинизма като въплъщение на марксисткото мислене и в същото време е радетел за завръщане към предсталинисткия марксизъм.[3]

В спомен за срещата си с него Джордж Стайнър си спомня: „Това беше през 1957, една лоша година, и в Будапеща навсякъде се виждаха следите от куршумите. Години преди това Лукач бе писал: „Човекът на изкуството е отговорен до края на света за това, което е писал.“ Казах му, че това не може да го вярва наистина, а той ми отговори: „У Моцарт няма и една четвъртинка нота, която би могла да се използва за нечовешки или реакционни цели.“ Това беше повратният момент за мен.“[4]

Произведения

редактиране
На български език
  • Литературни портрети, Изд. Народна култура, 1988
  • Хаос и форми, Изд. Наука и изкуство, 1989
На английски език

Източници

редактиране
  1. European writers, Volume 1, Scribner, 1983, p. 1258.
  2. Benét’s Reader's Encyclopedia, Third Edition (1987) p. 588.
  3. Leszek Kołakowski ([1981], 2008), Main Currents of Marxism, Vol. 3: The Breakdown, W. W. Norton & Company, Ch VII: György Lukács: Reason in the Service of Dogma, W.W. Norton & Co
  4. Музика и политика[неработеща препратка], в-к Култура.

Външни препратки

редактиране