Кар (римски император)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Кар.

Марк Аврелий Кар (на латински: Marcus Aurelius Carus) е римски император в периода 282283 г.

Марк Аврелий Кар
48-и император на Римската империя
Antoninianus of Carus.jpg
Антониниан с изображение на Кар
Управление 282 – 283 г.
Предшественик Проб
Наследник Карин
Лични данни
Роден
Починал
283 г. (53 г.)
Пълно име Цезар Марк Аврелий Кар Август (като император)
Семейство
Потомци Карин
Нумериан
Марк Аврелий Кар в Общомедия

Традиционно често е считан за илириец, но най-вероятно всъщност произхожда от Нарбона, Галия. Получава образованието си в Рим. Преди да стане преториански префект на Проб, Кар прави кариера в Сената и армията. Много вероятно е участието му в заговор за убийството на император Проб, когото наследява почти веднага (края на 282 г.).

Скоро след възкачването си Кар обявява своите синове Карин и Нумериан за цезари и младши съимператори.[1][2] Той води победни сражения с квади и сармати по Дунав и през 283 г. продължава започнатия от предшественика му поход на изток срещу Персия. Авторитарен и енергичен ръководител, по всичко личи стремежа му да върви по пътя на императорите възстановители – Аврелиан и Проб. Зает с неотложните военни ангажименти, Кар управлява без да посети Рим, където изпраща като представител своя син и съимператор Карин.

Действията на римската армия срещу сасанидските перси на изток са много успешни. Персийската държава е временно отслабена от междуособици и атаки на степни народи, което улеснява римското нападение. Кар се изтъква като отмъстител за предишните нахлувания на персите в територията на Римската империя. При успешното настъпление на войските му в Месопотамия той приема почетната титла „Persicus Maximus“ („Персийски, най-велики“). По време на победната битка пред Ктезифон, императорът е убит от светкавица в лагера си (юли/август 283 г.)[1]; според друга версия става жертва на заговор или заболяване.

В Рим Сенатът гласува обожествяване на починалия император. След възкачването на Диоклециан и признаването му от Сената през 285 г., Кар и синовете му Карин и Нумериан са обявени за узурпатори и получават damnatio memoriae (лат. „проклятие на спомена“).

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Аврелий Виктор, Epitome de Caesaribus, посетен на 7 септември 2013
  2. а б Евтропий, Breviarium ab urbe condita, посетен на 7 септември 2013

Външни препраткиРедактиране

Римски императори
Проб
(276 – 282)
Кар
(282 – 283)
Нумериан
(283 – 284)
Карин
(283 – 285)
Римска империя