Катрин Ан Портър

американска журналистка, поетеса и писателка

Катрин Ан Портър (на английски: Katherine Anne Porter) е американска журналистка, политическа активистка, поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма и документалистика.[1][2][3][4][5][6][7]

Катрин Ан Портър
Katherine Anne Porter
РоденаКали Ръсел Портър
15 май 1890 г.
Починала18 септември 1980 г. (90 г.)
Професияписател, поет, журналист
Националност САЩ
Активен период1920 – 1977
Жанрдрама, документалистика
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Корабът на глупаците”
„Счупеното огледало“
Награди„Пулицър“Пулицър“ (1965)
Национална награда за книга (1965)
СъпругДжон Кунц (1906 – 1915)
Ърнест Сток (1926 – 1927)
Юджийн Пресли (1930 – 1938)
Албърт Ърскин (1938 – 1942)
Уебсайтkaportersociety.org
Катрин Ан Портър в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Биография и творчество редактиране

Катрин Ан Портър, с рождено име Кали Ръсел Портър, е родена на 15 май 1890 г. в Индиън Крийк, Тексас, САЩ.[2] Тя е четвъртото от петте деца на Харисън Портър и Алис Джоунс. Майка ѝ е учителка, и умира при при раждането на последното си дете, когато Катрин е двегодишна. Баща ѝ не може да осигури прехраната на семейството и затова четири от от оцелелите деца са дадени на различни роднини, като основно отраства в Кайл, Тексас, при баба си.[5] След смъртта на баба ѝ, семейството живее в няколко града в Тексас и Луизиана.[3] Учи в безплатни училища и само за една година през 1904 г. учи частно методистко училище в Сан Антонио. На 16-годишна възраст, за да избяга от семейството, се омъжва за алкохолизирания син на богат земевладелец и напуска училище. Заради постоянния тормоз се разделят през 1914 г., официално с развод през 2015 г., като тогава променя името си на Катрин Ан.[3][5]

През 1915 г. се разболява от туберкулоза, накрая се оказва бронхит, и прекарва следващите две години в санаториуми, където решава да стане писателка.[5] През 1917 г. тя започва да пише като журналист на свободна практика за чикагския Fort Worth Critic театрална критика и коментари на текущи събития.[4] През 1918 г. пише за Rocky Mountain News в Денвър, а през същата година е в тежко състояние по време на грипната пандемия от 1918 г. След излекуването си косата ѝ побелява напълно и остава такава до края на живота ѝ. Преживаванията ѝ от този период са отразени в нейната трилогия от кратки романи Pale Horse, Pale Rider (1939), за който получава първия годишен златен медал за литература през 1940 г. от Дружеството на библиотеките на Нюйоркския университет.[3][5]

През 1919 г. се премества в Гринуич Вилидж в Ню Йорк и се препитава като писател в сянка, пише детски приказки и прави реклами за филмова компания.[5] През 1920 г. отива да работи за списание El Heraldo de Mexico в Мексико, където се запознава с членове на мексиканското ляво движение, включително Диего Ривера. В периода между 1920 и 1930 г. пътува между Мексико и Ню Йорк и започва да публикува кратки разкази и есета. Първият ѝ разказ„Мария Консепсион“ е публикуван през 1922 г. в списание The Century.[3][5][7] През 1930 г. е издадена първата ѝ книга, сборникът с разкази „Цъфтящият Юда и други истории“, описващ истории предимно от селските райони на Северна Америка. Разширено издание на сборника публикувано през 1935 г. получава високо одобрение от критиката и я прави известна.[1][2][4]

През 1926 г. Портър се жени за Ърнест Сток и живее за кратко в Кънектикът, преди да се разведе с него през 1927 г. През 30-те години тя прекарва няколко години в Европа, през които продължава да публикува разкази. Омъжва се през 1930 г. за писателя Юджийн Пресли, с който се развежда през 1938 г. след завръщането си в САЩ.[5] Същата година се омъжва за аспиранта Албърт Ърскин, 20-години по-млад, с който се развежда през 1942 г.[6]

През 1943 г. става избран член на Националния институт за изкуства и литература и е писател-резидент в няколко колежи и университети, включително Чикагския университет, Мичиганския университет и Вирджинския университет. В периода 1948 – 1958 г. преподава в Станфордския университет (1947 – 1949), Мичиганския университет (1953 – 1954), Вашингтонския и Лийски университет (1959) и Тексаския университет в Остин, където нейният нетрадиционен начин на преподаване я прави популярна сред студентите.[3] През 1959 г. Фондация „Форд“ ѝ дава стипендия от 26 000 долара за две години. През 50-те и 60-те години на XX век тя участва в телевизионни и радио програми обсъждащи литературата (като тази на Ребека Уест и Вирджиния Улф), а някои от нейните разкази са адаптирани в радиодрами.[5][6]

През 1962 г. е публикуван романът ѝ „Корабът на глупаците“. Той описва пътуване с кораба „Вера“ от Веракрус (Мексико) до Бремерхафен на испански работници, немски емигранти и туристи от различни националности през 1931 г. Романът става бестселър и ѝ осигурява финансова стабилност.[1][3] През 1965 г. е екранизиран от Стенли Крамър в едноименния филм с участието на Вивиен Лий, Симон Синьоре, Хосе Ферер, Лий Марвин, Оскар Вернер и Джордж Сегал.[7]

През 1964 г. е издаден сборникът ѝ с разкази „Счупеното огледало“. Той получава през 1965 г. награда „Пулицър“ за художествена литература и Националната награда за книга на САЩ. През същата година тя е назначена за член на Американската академия за изкуства и литература.[1][4][7]

През 1977 г. е издадена книгата ѝ „Безкрайната грешка“, който е история за известния процес и екзекуцията на Сако и Ванцети, срещу което тя протестира 50 години по-рано.[1][4]

През 1977 г. получава няколко инвалидизиращи инсулта, от които не се възстановява. Катрин Ан Портър умира на 18 септември 1980 г. в Силвър Спринг, Мериленд. Прахът ѝ е погребан в гробището в родния ѝ град Индиън Крийк.[4][5]

През 2006 г. пощите на САЩ издават пощенска марка в нейна чест. Къщата в Кайл, Тексас, в която е живяла през детството си, е възстановена и е превърната в музей, в който се помещава и Литературния център „Катрин Ан Портър“.[3]

 
Къщата музей „Катрин Ан Портър“ в Кайл, Тексас, през 2009 г.

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • Pale Horse, Pale Rider: Three Short Novels (1939) [1][2][3]
  • Ship of Fools (1962)

Сборници редактиране

  • Flowering Judas and Other Stories (1930) – 6 разказа[1][2][3]
  • Leaning Tower and Other Stories (1944)
  • Old Order (1955)
  • The Collected Short Stories (1964) – награда Пулицър” и национална награда за книга
    Счупеното огледало : Разкази, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Елмира Великова
  • Uncollected Early Prose of Katherine Anne Porter (1993) – поезия
  • Katherine Anne Porter's Poetry (1996) – поезия

Новели и разкази редактиране

  • The Cracked Looking-Glass (1932)[1]
  • Hacienda (1934)[6]
  • Noon Wine (1937)
  • Downward Path to Wisdom (1939)
  • The Flower of Flowers (1950)
  • A Wreath for the Gamekeeper (1959)
  • Gracious Greatness (1964)

Документалистика редактиране

  • Outline of Mexican popular arts and crafts (1922)[1][2][3]
  • Eudora Welty (1941)
  • The Days Before (1952) – есета, статии и рецензии
  • Gertrude Stein, a self-portrait (1953)
  • The Never-Ending Wrong (1977)
  • Katherine Anne Porter: Conversations (1987)
  • The Collected Essays and Occasional Writings of Katherine Anne Porter (1990)
  • Letters of Katherine Anne Porter (1990)

Екранизации редактиране

  • 1952 Rebound – тв сериал, 1 епизод
  • 1956 Climax! – тв сериал
  • 1961 Camera Three – тв сериал, 1 епизод
  • 1964 The Wednesday Play – тв сериал, 1 епизод
  • 1965 Ship of Fools
  • 1966 ABC Stage 67 – тв сериал, 1 епизод
  • 1980 The Jilting of Granny Weatherall – тв филм
  • 1985 American Playhouse – тв сериал, 1 епизод
  • 1986 American Masters – тв сериал, 1 епизод
  • 1987 The Fig Tree – тв филм
  • 1990 The Circus – тв филм
  • 2010 The Martyr

Книги за нея редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Katherine Anne Porter в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​