Катя Воденичарова

българска детска писателка

Катя Воденичарова е българска детска писателка, авторка на детска проза, театрални пиеси, текстове на детски песни.

Катя Воденичарова
българска детска писателка
Родена
Починала

Националност българка
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

БиографияРедактиране

Катя Райкова Воденичарова[1] е родена на 13 септември 1926 година в София.[2] Завършва Класическия отдел на Втора девическа гимназия и висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Български език и литература“.[3]

Работи 33 години в БНР – редакция „Детско-юношески предавания“ (19 години) и редакция „Хумор, сатира и забава“ (14 години).[3][2] С нейното име са свързани популярни детски радиопредавания, като „Бате Райко Многознайко“, „Хоп Троп и Художникът Почти Вълшебник“, „Приказки за Радослав“, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“, „Тромбата на Вили“.

Пише и на здравна тематика. През 1954 година пише книгата „Работата на Български червен кръст“ в съавторство с В. Войнова. През 1963 година излиза сборникът от художествени и научни четива „Разкази за здравето“ в съавторство с Васил Стоицев. През 1993 г., заедно с художника Теню Пиндарев, се включват в кръга съмишленици на списание „Социална медицина“ и двамата стават автори на множество къси трагикомични разкази и злободневни карикатури. През 2008 година Научното дружество по социална медицина издава книжка, събрала 22 разказа на Катя Воденичарова и 33 карикатури на Теню Пиндарев, под заглавие „Случки и смешки за разни болежки“, която получава награда на Националния литературен конкурс на медицинска тема за творби на автори немедици.[4]

ТворчествоРедактиране

Катя Воденичарова е автор на:

  • 8 радиопиеси
  • 6 куклени пиеси
  • 8 театрални пиеси
    • „Една чанта мечти“
    • 1960: „Внезапна проверка“
    • 1982: „Момчето, от което вдигнаха ръце“
    • 1986: „Два картофа и шише лимонада“
    • 1987: „Приказка за еди-кой си“
  • 8 телевизионни пиеси и филми
  • Над 10 книги – повести и разкази:
    • 1962: „В първи клас“
    • 1964: „Янка, бабино момиче“
    • 1965: „Момче-юначе“
    • 1970: „Приказка за Радослав“
    • 1967: „Хоп Троп“
    • 1971: „Артистът от нашата улица“
    • 1979: „Един метър над земята“
    • 1988: „Чочко тръгва по света“
    • 1996: „Ела, Мони, изяж ме!“
    • 2007: „Следвай ме, бабо!“, ИК „Жанет 45“
    • 2008: „Случки и смешки за разни болежки“
    • 2008: „Торта на патерица“, ИК „Жанет 45“
    • 2015: „Весели случки с внуци и внучки“, ИК „Български писател“[5]

НаградиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Показалец на имена на лица и колективни органи, Уебсайт на Народна библиотека
  2. а б На 90 години писателката Катя Воденичарова е непоправима оптимистка, Интервю на Петя Александрова, в. „Дума“, 3 декември 2016
  3. а б в г Справочник на изданията » Автори » Катя Воденичарова, уебсайт на издателство Жанет 45
  4. а б в Катя Воденичарова на 90 години, от Редколегията на сп. „Социална медицина“
  5. Катя Райкова Воденичарова, Своден каталог на НАБИС