Квинт Фабий Максим Ебурн

Вижте пояснителната страница за други личности с името Квинт Фабий Максим.

Квинт Фабий Максим Ебурн (на латински: Quintus Fabius Maximus Eburnus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Квинт Фабий Максим Ебурн
Q. Fabius Q.Serviliani.f.Q.n. Maximus Eburnus
римски политик
Роден
Починал
предполага се II век пр.н.е.
Семейство
РодФабии
БащаКвинт Фабий Максим Сервилиан
Майканеизв.

Биография

редактиране

Вероятно е син на Квинт Фабий Максим Сервилиан (консул 142 пр.н.е., осиновен от Квинт Фабий Максим Емилиан).

През 132 пр.н.е. Квинт Ебурн e квестор при консула Публий Рупилий в Сицилия. 127 пр.н.е. e магистър на Монетния двор.[1] През 119 пр.н.е. става претор.

През 116 пр.н.е., въпреки че кандидат е фаворитът Марк Емилий Скавър, Фабий е избран за консул заедно с Гай Лициний Гета.[2] През 115 – 114 е проконсул в Македония и през 108 пр.н.е. става цензор със съ-консула си Гета. Понеже осъжда на смърт за „неморалност“ сина на Гней Помпей Страбон (консул 89 пр.н.е.), Фабий е даден на съд и осъден от него и през 104 пр.н.е. напуска Рим. Живее в изгнание в Нуцерия.[3]

Литература

редактиране

Източници

редактиране
  1. Цицерон, de oratore 1, 121.
  2. Цицерон, pro L. Murena 36.
  3. Валерий Максим, 6, 1, 5; Орозий 5, 16, 8; Цицерон, pro L. Balbo 28.