Римска република

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Римска република.

Римската република (на латински: Res Pvblica Romana) е период в развитието на Древен Рим, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканският период започва с падането на монархията през 509 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя през 27 г. пр.н.е.

Римска република
Res Pvblica Romana
509 пр.Хр. – 27 пр.Хр.
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален девиз
Senatus Populusque Romanus
Сенатът и римският народ
Римската република през 44 г. пр.Хр.
Римската република през 44 г. пр.Хр.
Континент Европа, Азия, Африка
Столица Рим
Официален език латински
Религия
Форма на управление република
Консули
509 – 508 пр.Хр. Луций Юний Брут, Луций Тарквиний Колатин (първи)
28 – 27 пр.Хр. Октавиан Август, Марк Випсаний Агрипа (последни)
Законодателна власт Римски сенат
История
Установяване 509 пр.н.е.
Отменяне 27 пр.н.е.
Площ
Общо (50 пр.Хр.) 1 950 000 km2
Предшественик
Римско царство Римско царство
Наследник
Римска империя Римска империя
Римска република в Общомедия

Държавно устройствоРедактиране

Най-висш държавен орган било народното събрание – комиция. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.

Друг важен орган бил сенатът. Преди народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от сената, вече след като бил приет от народното събрание, ставал закон само след повторно одобрение от сената. Избраните от народното събрание магистрати се отчитали пред сената.

Властта в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите – по 4, а народните трибуни – 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите встъпвали в длъжност от 1 март и се избирали за една година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.

ИсторияРедактиране

ОсноваванеРедактиране

След основаването си Рим е управляван от монарси. Те са избирани от членовете на сената и управляват до смъртта си. Последният римски монарх е Тарквиний Горди[1] и според традицийте е изгонен от Рим и изпратен в изганине през 509 пр.н.е.

След това сенатът се съгласява да отмени монархията. Повечето от правомощията на монарха са прехвърлени на двамата консули, избирани всяка година. Всеки един от консулите има правото да наложи вето над решението на другия. В случаи на злоупотреба с власт, консулите носят съдебна отговорност и могат да бъдат съдени след края на мандата си.

Повечето съвременни историци описват тези събития като квази-митологичното описание на бунт в семейството на Тарквиний, а не възстание сред населението.

Териториално разширениеРедактиране

Според традиционната историография, Тарквиний прави няколко опита да си върне трона, но всички завършват с провал.

Първите републикански войни са такива на териториално разширение, но и на защита. Те целят да защитят Рим от съседните градове и нации и да остановят римско присъствие в региона. Първоначално, съседните на Рим градове са или латински градове и села или сабински племена. Рим постепенно побеждава и градовете под контрола на етруските и тези обявили независимост. В края на този първоначален период на военна експанзия, Рим подсигурява позицията си и неутрализира заплахата от блиските апенински племена.

Келтско нападение на ИталияРедактиране

До 390 пр.н.е няколко галски племена нападат Италия от север[2]. Римляните осъзнават заплахата, когато галското племе, Сенони напада два етруски града в бизост до римската сфера на влияние. Римляните и галите се срещат в битката при река Алия. Галите, водени от Брен побеждават петнайсет-хилядната римска армия и преследват оцелелите до Рим. Градът е превзет а галите напускат или след ответен удар или след като им е платено.

Римска експанзия в Италия (387-272 пр.н.е)Редактиране

Между 343 и 341 пр.н.е Рим печели две битки срещу съседните самнитските племена, но не успява да консолидира завоеванията си, заради избухналата война с бивши латински съюзници.

В Латинските войни, Рим побеждава латинската коалиция в битките при Везувий и Трифанум. Латинците се предават и минават под римско владение.

Втората самнитска война започва през 327 пр.н.е и след като първоначално двете страни са равностойни, римляните започват да доминират през 314 г. пр.н.е. и предлагат все по неизгодни условия за примирие. Войната приключва след победата на римляните в битката при Бовианум. През следващата година, Рим анексира повечето от територията на самнитите и започва да установява колоний. През 298 г.пр.н.е., самнитите вдигат въстание и побеждават една от римските армии. След този успех те създават коалиция с няколко от бившите врагове на Рим.

В битката при Популония през 282 г. пр.н.е, Рим окончателно побеждава последните етруски в региона.

Пирова войнаРедактиране

В края на 3 век пр.н.е, Рим вече е основната сила в Италия, но все още не се е сблъсквал с доминантните военни сили в Средиземноморието: Картаген и гръцките царства. През 282 г. пр.н.е. няколко римски военни кораба влизат в залива на Таранто, нарушавайки споразумението между републиката и гръцкия град, забраняващо римските военни кораби в залива. В отговор няколко от корабите са потопени от местните демократи, които се страхуват, че Рим може да подкрепи местната олигархия както при други гръцки градове. Римският конвой, изпратен да разследва случилото се, е обиден от гърците и скоро е обявена война. Изправени пред безнадеждна ситуация, тарантините искат военна помощ от Пир[3], кралят на Античен Епир. Братовчед на Александър Велики, той се опитва да построи империя в западното Средиземноморие и вижда Таранто като перфектната възможност за това.

Заедно с 25 хиляди воиници и 20 бойни слона, Пир пристига в Италия през 280 пр.н.е. Римският консул, изпратен на среща с него, отхвърля предложението на Пир и разчита на по-многобройната римска армия за да се справи с нашествието. Въпреки това римляните губят в битката при Хераклея[4], след като конете от кавалерията са изплашени от бойните слонове на Пир, който на свой ред губи голяма част от армията си. След битката Пир се отправя към Рим, но не успява да превземе нито един град по пътя си натам. Изправен пред възможноста да бъде обграден от две римски армий, той се оттегля обратно в Таранто. След като римляните отхърлят оферта за примирие, двете страни се срещат отново в битката при Аскулум. В първите два дни, нито една от страните не надделява. След като Пир лично се впуска в боя, битката е спечелена с цената на големи поражения. Следваща битка между Пир и римската армия e при Беневентум. Този път римляните печелят, пленявайки осем от противниковите слонове. След битката, Пир напуска Италия и по-късно след смъртта му в битката при Аргос срещу Антигон II Гонат, Таранто се предава. След тази победа, Рим вече владее целия италиански полуостров и си създава международна военна репутация.

Търговия и икономикаРедактиране

Икономиката на републиката е базирана на земеделието[5]. Основната част от фермерите обработват малки площи, а богатите земевладелци наемат много селяни и използват роби. Основните посеви са типичните за Средиземноморието: пшеница, грозде и маслини. Основният износ е на зехтин и вино. Фермерите можели да дарят остатъка от реколтата си в замяна на данъчни опрощения. Тази система позволява на управляващите да добият популярност сред населението, чрез безплатни дажби на зърно. Излишната реколта помага и за изхранването на легионите без да добавя излишна тежест върху хазната.

Нуждата от сигурни доставки на зърно е един от важните фактори при експанзията и завоюването на чужди територии[6]. Сред най-плодородните провинции са Египет, Сицилия и Тунис в северна Африка. Тези провинции са от ключова важност при обработването и доставките на зърно до Рим.

Занятите също имат важна роля. В градовете има работилници и малки магазини, където майсторите продават своите изделия.

Докато производството и транспорта на храна доминират търговската индустрия се развива и голяма търговска мрежа за стоки от всички краища на Европа, Азия и Африка.

Просперитетът на империята и нейните граждани създава нужда от луксозни стоки и екзотичен внос. Китайска коприна, памук и подправки от Индия, слонова кост и диви животни от Африка, голямо количество метали от Испания и Британия, кехлибар от Германия и роби от всички краища на света пристигат в Рим.

Производството на нехранителни стоки е сравнително незначително в сравнение със земеделието. Най голямата индустрия в Древен Рим е минното дело, което осигурява материал за огромните строителни проекти, а също и метали за производството на инструменти и оръжия. Гърция и северна Италия са основните центрове за добив на мрамор, докато големи количества сребро и злато са добивани в Испания. Британия е центърът за добив на желязо, олово и калай.

ЛитератураРедактиране

  • Heinz Bellen, Von der Königszeit bis zum Übergang der Republik in den Prinzipat. Darmstadt 1995, ISBN 3-534-02726-4.
  • Jochen Bleicken, Geschichte der römischen Republik. Oldenbourg, München 2004. ISBN 978-3-486-49666-6.

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Tarquin. // britannica.com. Посетен на 11 август 2021.
  2. Gallic Invasions of Italy. // heritage-history.com. Посетен на 11 август 2021.
  3. Pyrrhic War (280–275 BC). // storiespreschool.com. Посетен на 11 август 2021.
  4. BATTLE OF HERACLEA (HERACLEA BATTLEFIELD). // thecompletepilgrim.com, 7 декември 2015. Посетен на 11 август 2021.
  5. The Roman Economy. // xunta.gal. Посетен на 13 август 2021.
  6. Ancient Roman Economy. // unrv.com. Посетен на 13 август 2021.
Древен Рим


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране