Квинт Фабий Максим (консул 213 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Квинт Фабий Максим.
Квинт Фабий Максим (на латински: Quintus Fabius Maximus; † между 207 и 203 пр.н.е.) е политик на Римската република.
| Квинт Фабий Максим | |
|---|---|
| римски политик | |
 | |
| Роден |
около 249 г. пр.н.е.
|
| Починал | не по-късно от 204 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Фабии |
| Баща | Квинт Фабий Максим[1][2] |
| Майка | неизв. |
| Съпруга | неизв. |
Биография редактиране
Произлиза от фамилията Фабии. Син е на знаменития римски пълководец и държавник Квинт Фабий Максим Верукоз.
През 217 пр.н.е. е военен по време на диктатурата на баща си. По време на битката при Кана (216 пр.н.е.) той е военен трибун. През 215 пр.н.е. става едил, следващата година е претор и действа военно в Апулия. През 213 пр.н.е. е консул заедно с Тиберий Семпроний Гракх, получава провинция Апулия и сменя баща си там като главнокомандващ на тамошните римски войски.
Умира преди баща си, който държи на гроба му реч, която е издадена, но се е загубила.
Източници редактиране
- ↑ Q. Fabius (103) Q. f. Q. n. Maximus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 712 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- Ливий, Ab urbe condita libri, XXIV, 43 – 44.; XXVIII
- Валерий Максим, 4, 8, 1.
- Плутарх, Fabius 7, 7f.
- Цицерон, Cato maior de senectute 12; de natura deorum 3, 88; Tusculanae disputationes 3, 70; epistulae ad familiares 4, 6, 1; Plutarch, Fabius 1, 8 und 24, 6.
- Friedrich Münzer: Fabius 103). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VI,2, Stuttgart 1909, Sp. 1789, 1790.