Римска република
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Вижте пояснителната страница за други значения на Римска република.
Римската република (на латински: Res Pvblica Romana) е период в развитието на Древен Рим, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканският период започва с падането на монархията през 509 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя през 27 г. пр.н.е.
Римска република Res Pvblica Romana |
|
---|---|
509 пр.Хр. – 27 пр.Хр. | |
Национален девиз Senatus Populusque Romanus Сенатът и римският народ |
|
![]() Римската република през 44 г. пр.Хр. |
|
Континент | Европа, Азия, Африка |
Столица | Рим |
Официален език | латински |
Религия | |
Форма на управление | република |
Консули | |
509 – 508 пр.Хр. | Луций Юний Брут, Луций Тарквиний Колатин (първи) |
28 – 27 пр.Хр. | Октавиан Август, Марк Випсаний Агрипа (последни) |
Законодателна власт | Римски сенат |
История | |
Установяване | 509 пр.н.е. |
Отменяне | 27 пр.н.е. |
Площ | |
Общо (50 пр.Хр.) | 1 950 000 km2 |
|
|
Римска република в Общомедия |
Държавно устройствоРедактиране
Най-висш държавен орган било народното събрание – комиция. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.
Друг важен орган бил сенатът. Преди народното събрание да разгледа даден законопроект той се одобрявал от сената, вече след като бил приет от народното събрание ставал закон, само след повторно одобрение от сената. Избраните от народното събрание магистрати се отчитали пред сената.
Властта в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите – по 4, а народните трибуни – 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите встъпвали в длъжност от 1 март и се избирали за една година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.
Преминаването на Римската република в Римска империяРедактиране
Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя:
- датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.)
- Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.)
- датата на която римския сенат дава на Октавиан титлата „Август“ (16 януари 27 пр.н.е.).Император Тит Флавий Веспасиан прокарва закон-Lex Regia di Imperia Vespasiani който по своята същност е закон за наследството. Счита се за начало на империята.
ЛитератураРедактиране
- Heinz Bellen, Von der Königszeit bis zum Übergang der Republik in den Prinzipat. Darmstadt 1995, ISBN 3-534-02726-4.
- Jochen Bleicken, Geschichte der römischen Republik. Oldenbourg, München 2004. ISBN 978-3-486-49666-6.
Външни препраткиРедактиране
- The Roman Republic and the Roman Empire
- The Late Roman Republic: The decline and fall of trust, An essay on the loss of trust in societies both ancient and modern
- The Roman Republic
- Nova Roma – Educational Organization a working historical reconstruction of the Roman Republic
- Roman Empire History
Вижте същоРедактиране
Древен Рим
| |
---|---|
Периоди | |
Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е. | |
Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е. | |
Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453 | |
Принципат Западна империя |
Доминат Източна империя |
Обикновени магистратури | |
Извънредни магистратури | |
Мандатни длъжности | |
Понтифекс |
|
Институции, римско право | |
редактиране |