Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Римска република.

Римската република (на латински: Res Pvblica Romana) е период в развитието на Древен Рим, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканският период започва с падането на монархията през 509 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя през 27 г. пр.н.е..

Римска република
Res Pvblica Romana
509 пр.Хр. – 27 пр.Хр.
      
Герб
Герб
Национален девиз
Senatus Populusque Romanus
Сенатът и римският народ
Римската република през 44 г. пр.Хр.
Римската република през 44 г. пр.Хр.
Континент Европа, Азия, Африка
Столица Рим
Eзици
Официални латински
Религия
Форма на управление република
Консули
509 – 508 пр.Хр. Луций Юний Брут, Луций Тарквиний Колатин (първи)
28 – 27 пр.Хр. Октавиан Август, Марк Випсаний Агрипа (последни)
Законодателна власт Римски сенат
История
Установяване 509 пр.н.е.
Отменяне 27 пр.н.е.
Площ
Общо (50 пр.Хр.) 1 950 000 km2
Предшественик
Римско царство Римско царство
Наследник
Римска империя Римска империя
Римска република в Общомедия

Държавно устройствоРедактиране

Най-висш държавен орган било народното събрание – комиции. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.

Друг важен орган бил Сенатът. Преди Народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от Сената, вече след като бил приет от Народното събрание, ставал закон, само след повторно одобрение от Сената. Избраните от Народното събрание магистрати се отчитали пред Сената.

Властта в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне от 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите – по 4, а народните трибуни – 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите встъпвали в длъжност от 1 март и се избирали за една година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.

Преминаването на Римската република в Римска империяРедактиране

Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя:

  1. датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.)
  2. Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.)
  3. датата на която римския Сенат дава на Октавиан титлата „Август“ (16 януари 27 пр.н.е.).

ЛитератураРедактиране

  • Heinz Bellen, Von der Königszeit bis zum Übergang der Republik in den Prinzipat. Darmstadt 1995, ISBN 3-534-02726-4.
  • Jochen Bleicken, Geschichte der römischen Republik. Oldenbourg, München 2004. ISBN 978-3-486-49666-6.

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране