Джоузеф Кевин Кийгън (на английски: Kevin Keegan; роден на 14 февруари 1951 г. в Армторп, Йоркшър, Обединено кралство) е бивш английски футболист. Бил е състезател и треньор на отбора на Англия. Носител на Купата на УЕФА (1973) и Купата на европейските шампиони (КЕШ) (1977) с Ливърпул. През 1976 година е избран за футболист на годината в Англия. Двукратен носител на Златната топка за 1978 и 1979 г.

Златна топкаBallon d'Or simple.svg
Flag of England.svg Кевин Кийгън
Kevin Keegan.jpg
Лична информация
Роден
Джоузеф Кевин Кийгън
14 февруари 1951 г. (72 г.)
Ръст173 cm
Постнападател
Юношески отбори
1967 – 1968Flag of England.svg Скънторп Юнайтед
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1968 – 1971
1971 – 1977
1977 – 1980
1980 – 1982
1982 – 1984
1985
Общо:
Flag of England.svg Скънторп Юнайтед
Flag of England.svg Ливърпул
Flag of Germany.svg Хамбургер
Flag of England.svg Саутхамптън
Flag of England.svg Нюкасъл
Flag of Australia (converted).svg Блектаун Сити
124
230
90
68
78
2
592
(18)
(68)
(32)
(37)
(48)
(1)
(204)
Национален отбор
1972 – 1982Flag of England.svg Англия63(21)
Треньор
1992 – 1997
1998 – 1999
1999 – 2000
2001 – 2005
2008
Flag of England.svg Нюкасъл
Flag of England.svg Фулъм
Flag of England.svg Англия
Flag of England.svg Манчестър Сити
Flag of England.svg Нюкасъл
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Кевин Кийгън в Общомедия

Кариера като играчРедактиране

Кийгън започва кариерата си във ФК Скънторп, за които играе в 120 срещи. През 1971 г. преминава в Ливърпул за 35 000 английски лири. Вкарва гол още в първата си среща на Анфийлд. Той бързо си изгражда репутация на смел и бърз голмайстор, който обича да се врязва в защитата на скорост. През 1972 г. прави дебюта си за Англия в мач срещу Уелс.

През 1973 г. Кевин Кийгън печели първата си шампионска титла на Англия, като взима и Купата на УЕФА. Той достига нови успехи в следващите години с Ливърпул, а през 1977 г. той вдига и КЕШ. Този финал за Купата на шампионите е и последна среща за Кийгън в Ливърпул след 323 мача и 100 гола. Той преминава в Хамбургер за 500 000 лири. С германския отбор той на два пъти завоюва става Златната топка за най-добър футболист в Европа за 1978 и 1979 г., с което повтаря успеха на Йохан Кройф за спечелване на приза две поредни години. През 1980 г. с Хамбургер достига до финал за КЕШ, но губи от Нотингам, който защитава титлата си в средата на 6-годишния период на абсолютна доминация на английските отбори. След това играе по 2 години в ФК Саутхамптън и Нюкасъл Юнайтед. С националния отбор на Англия Кийгън играе на Европейското първенство през 1980 г. и на Световното първенство през 1982 г. Общо Кевин Кийгън изиграва 63 срещи за страната си и вкарва 31 гола.

Като треньор Кийгън води Нюкасъл от 1992 г. до 1997 г. Там той поставя световен рекорд като привлича Алън Шиърър за 15 милиона лири. Кийгън е начело на Фулъм през 1998 и 1999 г. След това той поема английския национален отбор, който под негово ръководство достига до финалите на Европейския шампионат през 2000 г. Същата година той преминава в Манчестър Сити и напуска отбора през 2005 г.

В музикатаРедактиране

В края на 70-те години Кийгън за кратко се изявява като певец. През 1979 г. записва песента „Head Over Heels in Love“, композирана от Крис Норман, издаден като сингъл, заедно с „Move on down“ от другата страна.[1] Записът добива популярност в Германия, където Кийгън играе по това време. През 1980 г. издава втори сингъл, озаглавен „England“, но той няма особен успех.

БъдещеРедактиране

Въпреки че обявява края на кариерата си във футбола, когато напуска Манчестър сити след сезон 2004 – 05, името на 54-годишния Кигън се свързва с треньорската длъжност във ФК Хартс в шотландското първенство. От януари 2008 г. е отново треньор на Нюкасъл.

Интересни фактиРедактиране

  • Има две дъщери
  • Получава благородническа титла през 1982 г.
  • Говори добре немски и испански езици

Комични цитатиРедактиране

  • Говорейки за Емил Хески: „Той използва своята сила и именно там е силата му, в неговата сила.“.[2]
  • „Дойдох в Нант преди две години и днес нещата не са се промени много, като изключим, че всичко е различно.“.[3]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране