Национален отбор по футбол на Англия

Националният отбор по футбол на Англия представлява Англия в международните футболни състезания. Контролиран е от Футболната асоциация, управляващия футболен орган в Англия.

Англия
England national football team
Прякор(и)Трите лъва
АсоциацияФутболната асоциация
КонфедерацияУЕФА
Треньор Гарет Саутгейт
Капитан Хари Кейн
Най-много мачове Питър Шилтън (125)
Най-много голове Хари Кейн (62)
СтадионУембли
ФИФА кодENG
Домакин
Класиране
Последно4
(26 октомври 2023 г.)
[1]
Най-високо3 (август 2012 г., септември-октомври 2021 г.)
Най-ниско27 (февруари 1996 г.)
Първи мач
Шотландия 0:0 Англия
(Патрик, Шотландия; 30 ноември 1872)
Най-голяма победа
Северна Ирландия 0:13 Англия
(Белфаст, Ирландия; 18 февруари 1882)
Най-голяма загуба
Унгария 7:1 Англия
(Будапеща, Унгария; 23 май 1954)
Световно първенство по футбол
Участия16 (първо през 1950)
Най-голям успехШампион – 1966
Европейско първенство по футбол
Участия10 (първо през 1968)
Най-голям успех2 място – 2020
Национален отбор по футбол на Англия в Общомедия

Въпреки че е част от Обединеното кралство, Англия (както Шотландия, Уелс и Северна Ирландия) има отделна футболна федерация и съответно – самостоятелен национален отбор по футбол, участващ във всички големи международни турнири, освен Олимпийските игри, тъй като Международният олимпийски комитет допуска участието само на отбори на самостоятелни държави.

История редактиране

Англия и Шотландия притежават най-старите национални отбори в света. Между 1870 и 1872 г. Чарлз Алкок организира 5 международни мач между Англия и Шотландия. Първият от тях е на 5 март 1870 г. под ръководството Футболната асоциация на Англия [2]. Ответният мач, организиран от шотландците се провежда на 30 ноември 1872 г. в Патрик, Шотландия. Той се счита за първия в историята официален международен футболен мач, тъй като всеки отбор се управлява независимо от другия, за разлика от първия мач през 1870 година, когато Футболната асоциация на Англия контролирала и двата отбора. [3]

 
Организаторът на първите международни мачове Чарлз Алкок.
 
Английският отбор преди поредния мач с Шотландия в Ричмънд, 1893 г.
 
Илюстрация от първия официален международен футболен мач Шотландия – Англия на 30.11.1872 г.

През следващите 40 години се провеждат чести мачове между четирите страни от Британските острови – Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия, като те са и единствените международни участия на националния отбор на Англия в този период. През 1883 година се създава и Британският вътрешен шампионат (British Home Championship), който се провежда до 1984 година.

До 1924 година, когато е построен стадион Уембли, Англия няма стадион, на който да играе домакинските си мачове. Тя изиграва първия си мач извън Британските острови през 1908 година, въпреки че е членка на ФИФА от 1906 г. Отношенията между Футболната асоциация и ФИФА се влошават през 1928 година, когато британските нации напускат организацията, ставайки отново нейни членове през 1946 година. По тази причина Англия не участва на Световните първенства по футбол до 1950 година.

През 1946 година Уолтър Уинтърботъм става първият в историята назначен за постоянно национален треньор, въпреки че и тогава играчите в националния отбор са били избирани от комитет. Това продължава до назначаването на Алф Рамзи за национален селекционер през 1962 година.

Апогей – златни световни и бронзови европейски медали редактиране

Под ръководството на Алф Рамзи английският национален отбор постига най-големите успехи в историята си. Като домакин Англия спечелва Световното първенство през 1966. Отборът е победител в първа група след 0:0 с Уругвай,

 
Реферът Крайтляйн отстранява Раттин (№ 10, вляво) на мача Англия – Аржентина 1:0 от СП – 1966 г. Вдясно с № 10 е голмайсторът Джеф Хърст.

2:0 с Франция и 2:0 с Мексико. На четвъртфинала срещу Аржентина немският арбитър Рудолф Крайтляйн отстранява капитана на аржентинския отбор Антонио Ратин за „груби изказвания“ [4], независимо от това, че реферът не знае испански. Ратин не разбира причината за своето отстраняване поради езиковата бариера и е извънредно възмутен от решението на съдията. Бидейки убеден в преднамерено отсъждане в полза на домакините, отказва да напусне полето. За да покаже своето презрение, той сяда на червената килимена пътека [4], предназначена изключително за кралицата Елизабет II. След като избърсва ръцете си в ъгловия флаг, представляващ британското знаме, той насилствено е изгонен от терена с усилията на двама полицаи. Инцидентът заедно с други събития и емоции в мача става причина за принципно футболно противостоене между Аржентина и Англия. Освен това, в резултат на този инцидент във футбола са замислени и въведени жълти и червени картони. След като в мача Аржентина остава с човек по-малко, Джеф Хърст вкарва гол. Англия побеждава с 1:0 и се класира за полуфинал без допуснат гол в изиграните 5 срещи.

 
Съставите на финала на СП 1966 Англия – ГФР 4:2.
 
Капитанът на английския отбор Боби Мур приема световната купа от английската кралица Елизабет II след спечеления финал на стадион „Уембли“, 30.7.1966 г.

От тук нататък английският отбор навлиза във върхова форма и в последните два решаващи мача надделява над останалите най-силни противници. На полуфинала побеждава хита на шампионата Португалия, водена от Еузебио с 2:1 (голове на Боби Чарлтън), а на финала – Федерална Република Германия с 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). Джеф Хърст има най-голяма заслуга с трите си гола. Капитанът на отбора Боби Мур приема купата от английската кралица и я вдига, аплодиран от препълнения стадион „Уембли“. Важна роля за успеха изиграват вратарят Гордън Бенкс, защитниците Боби Мур и Джеки Чарлтън, халфовете Боби Чарлтън и Питърс, нападателите Джеф Хърст, Джими Грийвс и Роджър Хънт.

През 1968 г. Англия постига най-големият си успех на европейски първенства – трето място след Италия и Югославия.

Четвърти в света и в Европа редактиране

През 1970 г. на световното първенство в Мексико Англия не успява да защити титлата си. В предварителната група губи от бъдещия шампион Бразилия с 0:1, а на четвъртфинала срещу ФРГ повежда с 2:0. Считайки мача за спечелен, старши треньорът Рамзи сменя основните играчи Боби Чарлтън и Питърс. Германците изравняват резултата, а след продълженията Англия губи с 2:3 и отпада от борбата. Футболните специалисти и фенове коментират случая като най-голямата треньорска грешка на шампионата.

След 1970 г. следва период на неуспехи като Англия пропуска световните първенства през 1974 и 1978 г. и финалната фаза на европейските първенства през 1972 и 1976 г. Отборът се реабилитира донякъде с участието си на ЕП Италия'80 и преди всичко с това на СП Испания'82, където отпада в четвъртфиналната фаза (в резултат и на недостатъците на регламента) допускайки само един гол в пет изиграни мача. На СП Мексико'86 Англия достига отново четвъртфиналите, където е елиминирана от Аржентина с 1:2 (гол на Гари Линекер) – донякъде и заради скандалния първи гол на Диего Марадона. На Световното първенство през 1990, под ръководството на Боби Робсън отборът се завръща сред най-силните в света, завършвайки на четвърто място. Тогава на полуфинала е елиминиран едва след изпълнение на дузпи от бъдещия шампион ФРГ, а в мача за третото място губи от Италия с 1:2.

През 1992 г. Англия се класира за финалите на европейското първенство в Швеция. Там обаче след загуба в решаващия мач срещу домакините с 1:2 отпада още в групата. Следва още един неуспех – изненадата Норвегия и Холандия я елиминират в квалификациите за СП'94 в САЩ, като то е първото след три поредни участия, което Англия пропуска. На Европейското първенство по футбол през 1996 Англия е домакин. Там ръководеният от Тери Венейбълс отбор приключва участието си на полуфинал, с което повтаря постижението си от 1968 г. Отново Германия се оказва непреодолимото препятствие и отново както и през 1990 – след изпълнение на дузпи. Като цяло в края на 20-и и началото на 21 век националният отбор на Англия бил винаги сред най-силните футболни отбори в света, но без да успее да постигне нещо повече от четвъртфинал на голям международен турнир.

Отборът на Англия през XXI век редактиране

В периода 2001 – 2006 година начело на отбора е Свен Горан Ериксон, който е и първият чужденец, назначен за национален треньор на Англия. След отпадането на отбора на четвъртфинала на Световното първенство (СП) през 2006 г., Ериксон е заменен на поста от Стив Макларън, под ръководството на който Англия не успява да се класира за голям футболен форум за първи път от 1994 г., отпадайки в квалификациите за Европейското първенство (ЕП) по футбол през 2008 г. В началото на 2008 г. начело на отбора е назначен италианецът Фабио Капело. Под негово ръководство отборът достига осминафиналите на СП през 2010 г. в ЮАР, където отново е спрян от тима на Германия.

На ЕП'2012 в Полша и Украйна отборът достига четвъртфиналите, където е елиминиран от Италия след изпълнение на дузпи. На СП'2014 в Бразилия приключва участието си в предварителната група след разочароващо представяне.

През 2016 г. отборът е поет от треньора Гарет Саутгейт. Той изгражда силен състав, който се представя отлично на следващите големи първенства, където е един от четирите първи отбора. На СП'2018 в Русия на полуфинала отстъпва на Белгия с 0:2, капитанът Хари Кейн печели Златната обувка за голмайстор на шампионата, а защитниците Кирън Трипиър и Ашли Йънг са избрани в идеалният символичен отбор на първенството.

През 2021 г. отборът се представя много силно на ЕП'2020 със стабилна игра и серия от победи, като играе в Англия 6 от седемте мача на стадион Уембли. На осминафинала надиграва Германия с 2:0, а на четвъртфинала в РимУкрайна с 4:0. Допуска първия гол едва на полуфинала от твърдия и равностоен отбор на Дания, но обръща мача и в продълженията се налага с 2:1. На финала завършва 1:1 с Италия, а при дузпите отстъпва с 2:3.

На световното първенство през 2022 г. в Катар стартира силно с убедителна победа над Иран с 6:2.

Представяне на големите форуми редактиране

Световни първенства редактиране

Година Резултат Класиране М П Р З ГО ГД
  1930 не участва - - - - - - -
  1934 не участва - - - - - - -
  1938 не участва - - - - - - -
  1950 Групова фаза 8 3 1 0 2 2 2
  1954 1/4 финал 7 3 1 1 1 8 8
  1958 Групова фаза 11 4 0 3 1 4 5
  1962 1/4 финал 8 4 1 1 2 5 6
  1966 Шампион 1 6 5 1 0 11 3
  1970 1/4 финал 8 4 2 0 2 4 4
  1974 не се класира - - - - - - -
  1978 не се класира - - - - - - -
  1982 1/4 финал 6 5 3 2 0 6 1
  1986 1/4 финал 8 5 2 1 2 7 3
  1990 1/2 финал 4 7 3 3 1 8 6
  1994 не се класира - - - - - - -
  1998 1/8 финал 9 4 2 1 1 7 4
   2002 1/4 финал 6 5 2 2 1 6 3
  2006 1/4 финал 7 5 3 2 0 6 2
  2010 1/8 финал 13 3 1 2 0 2 1
  2014 Групова фаза 26 3 0 1 2 2 4
  2018 1/2 финал 4 7 3 1 3 12 8
  2022 1/4 финал 6 5 3 1 1 13 4
    2026 ––– - - - - - - -
Общо 16/22 1  74 32 22 20 104 68

Европейски първенства редактиране

Година Резултат Класиране М П Р З ГО ГД
  1960 не участва - - - - - - -
  1964 не участва - - - - - - -
  1968 1/2 финал 3 2 1 0 1 2 1
  1972 не се класира - - - - - - -
  1976 не се класира - - - - - - -
  1980 Групова фаза 5 3 1 1 1 3 3
  1984 не се класира - - - - - - -
  1988 Групова фаза 7 3 0 0 3 2 7
  1992 Групова фаза 7 3 0 2 1 1 2
  1996 1/2 финал 3 5 2 3 0 8 3
   2000 Групова фаза 11 3 1 0 2 5 6
  2004 1/4 финал 5 4 2 1 1 10 6
   2008 не се класира - - - - - - -
   2012 1/4 финал 5 4 2 2 0 5 3
  2016 1/8 финал 12 4 1 2 1 4 4
  2021 Финал 2 7 5 2 0 11 2
  2024 предстои - - - - - - -
   2028 --- - - - - - - -
   2032 --- - - - - - - -
Общо 11/17 1 , 2  38 15 13 10 51 37
 
Уейн Руни – пръв голмайстор с 53 гола и втори по броя на изиграните мачове за националния отбор – 120.

Почетни листи редактиране

Участия редактиране

  • До 10 декември 2022 г.
# Име Период Мача Гола
1 Питър Шилтън 1970–1990 125 0
2 Уейн Руни 2003–2018 120 53
3 Дейвид Бекъм 1996–2009 115 17
4 Стивън Джерард 2000–2014 114 21
5 Боби Мур 1962–1973 108 2
6 Ашли Коул 2001–2014 107 0
7 Боби Чарлтън 1958–1970 106 49
Франк Лампард 1999–2014 106 29
9 Били Райт 1946–1959 105 3
10 Брайън Робсън 1980–1991 90 26
11 Майкъл Оуен 1998 – 2008 89 40
12 Кени Сенсом 1979 – 1988 86 1
13 Гари Невил 1995 – 2007 85 0
14 Рей Уилкинс 1976 – 1986 84 3
15 Рио Фърдинанд 1997 – 2011 81 3
 
Питър Шилтън е рекордьор със 125 участия в националния отбор

Голмайстори редактиране

  • До 10 декември 2022 г.
# Име Период Гола Мача Гола %
1 Хари Кейн 2015– 53 80 0,66
Уейн Руни 2003–2018 53 120 0,44
3 Боби Чарлтън 1958–1970 49 106 0,46
4 Гари Линекер 1984–1992 48 80 0,60
5 Джими Грийвс 1959–1967 44 57 0,77
6 Майкъл Оуен 1998–2008 40 89 0,44
7 Нат Лофтхаус 1950–1958 30 33 0,90
Алън Шиърър 1992–2000 30 63 0,47
Том Фини 1946–1958 30 76 0,39
10 Вивиан Удуърд 1903–1911 29 23 1,26
Франк Лампард 1999–2014 29 106 0,27
12 Стив Блумър 1895 – 1907 28 23 1,22
13 Дейвид Плат 1989 – 1996 27 62 0,44
14 Брайън Робсън 1980 – 1991 26 90 0,29
15 Джеф Хърст 1965 – 1972 24 49 0,49
16 Стен Мортенсен 1947 – 1953 23 25 0,92
 
Боби Чарлтън е отбелязал 49 гола в 106 мача за националния отбор на Англия.

Състави редактиране

Състав на Европейското първенство 2021 г. редактиране

Участията в мачове, головете и възрастта на футболистите са от 7 юли 2021 г. след мача срещу Дания. [5][6][7][8]

Име Рождена дата Мач. Гол Клуб
Вратари
1   Джордан Пикфорд 7 март 1994 г. (27 г.) 37 0   Евертън
13   Арън Рамсдейл 14 май 1998 г. (23 г.) 0 0   Шефилд Юнайтед
23   Сам Джонстоун 25 март 1993 г. (28 г.) 1 0   Уест Бромич Албион
Защитници
2   Кайл Уолкър 28 юни 1990 г. (31 г.) 60 0   Манчестър Сити
3   Люк Шоу 12 юли 1995 г. (25 г.) 15 0   Манчестър Юнайтед
5   Джон Стоунс 28 май 1994 г. (на 27 г.) 48 2   Манчестър Сити
6   Хари Магуайър 5 март 1993 г. (28 г.) 36 4   Манчестър Юнайтед
12   Киран Трипиър 19 септември 1990 г. (30 г.) 32 1   Атлетико (Мадрид)
15   Тайрон Мингс 13 март 1993 г. (28 г.) 13 0   Астън Вила
16   Конор Коуди 25 февруари 1993 г. (28 г.) 5 1   Улвърхемптън
21   Бен Чилуел 21 декември 1996 г. (24 г.) 14 0   Челси
22   Бен Уайт 8 октомври 1997 г. (23 г.) 2 0   Брайтън и Хоув Албион
24   Рис Джеймс 8 декември 1999 г. (20 г.) 7 0   Челси
Полузащитници
4   Деклан Райс 14 януари 1999 г. (на 22 г.) 23 1   Уест Хям
7   Джек Грилиш 10 септември 1995 г. (на 25 г.) 15 2   Астън Вила
8   Джордан Хендерсън – 2-ри   17 юни 1990 г. (31 г.) 63 1   Ливърпул
14   Калвин Филипс 2 декември 1995 г. (25 г.) 14 0   Лийдс
19   Мейсън Маунт 10 януари 1999 г. (22 г.) 20 4   Челси
20   Фил Фоден 28 май 2000 г. (21 г.) 9 2   Манчестър Сити
25   Букайо Сака 5 септември 2001 г. (19 г.) 8 1   Арсенал
26   Джуд Белингам 29 юни 2003 г. (18 г.) 7 0   Борусия (Дортмунд)
Нападатели
9   Хари Кейн – 1-ви   28 юли 1993 г. (27 г.) 60 38   Тотнъм
10   Рахим Стърлинг 8 декември 1994 г. (26 г.) 67 17   Манчестър Сити
11   Маркус Рашфорд 31 октомври 1997 г. (23 г.) 45 12   Манчестър Юнайтед
17   Джейдън Санчо 26 ноември 1990 г. (30 г.) 21 3   Борусия (Дортмунд)
18   Доминик Калверт-Люин 16 март 1997 г. (24 г.) 11 4   Евертън

Състав на Световното първенство 2022 редактиране

Мачовете и головете са обновени на 26 септември 2022, след мача с Германия.

Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратари
1   Джордан Пикфорд 7 март 1994 г. (1994-03-07) (30 г.) 45 0   Евертън
13   Ник Поуп 19 април 1992 г. (1992-04-19) (31 г.) 10 0   Нюкясъл Юнайтед
23   Аарън Рамсдейл 14 май 1998 г. (1998-05-14) (25 г.) 3 0   Арсенал
Защитници
2   Кайл Уокър 28 май 1990 г. (1990-05-28) (33 г.) 70 0   Манчестър Сити
5   Джон Стоунс 28 май 1994 г. (1994-05-28) (29 г.) 59 3   Манчестър Сити
6   Хари Магуайър 5 март 1993 г. (1993-03-05) (31 г.) 48 7   Манчестър Юнайтед
15   Ерик Дайър 15 януари 1994 г. (1994-01-15) (30 г.) 47 3   Тотнъм Хотспър
12   Киерън Трипиър 19 септември 1990 г. (1990-09-19) (33 г.) 37 1   Нюкясъл Юнайтед
3   Люк Шоу 12 юли 1995 г. (1995-07-12) (28 г.) 23 3   Манчестър Юнайтед
18   Трент Александър-Арнолд 7 октомври 1998 г. (1998-10-07) (25 г.) 17 1   Ливърпул
16   Конър Коуди 25 февруари 1993 г. (1993-02-25) (31 г.) 10 1   Евертън
21   Бен Уайт 8 октомври 1997 г. (1997-10-08) (26 г.) 4 0   Арсенал
Полузащитници
8   Джордан Хендерсън 17 юни 1990 г. (1990-06-17) (33 г.) 70 2   Ливърпул
4   Деклан Райс 14 януари 1999 г. (1999-01-14) (25 г.) 34 2   Уест Хям Юнайтед
19   Мейсън Маунт 10 януари 1999 г. (1999-01-10) (25 г.) 32 5   Челси
14   Калвин Филипс 2 декември 1995 г. (1995-12-02) (28 г.) 23 0   Манчестър Сити
20   Фил Фодън 28 май 2000 г. (2000-05-28) (23 г.) 18 2   Манчестър Сити
22   Джуд Белингам 29 юни 2003 г. (2003-06-29) (20 г.) 17 0   Борусия Дортмунд
25   Джеймс Мадисън 13 ноември 1996 г. (1996-11-13) (27 г.) 11 5   Лестър Сити
26   Конър Галахър 6 февруари 2000 г. (2000-02-06) (24 г.) 4 0   Челси
Нападатели
19   Рахим Стърлинг 8 декември 1997 г. (1997-12-08) (26 г.) 79 19   Челси
9   Хари Кейн   28 юли 1993 г. (1993-07-28) (30 г.) 75 51   Тотнъм Хотспър
7   Джак Грийлиш 10 септември 1995 г. (1995-09-10) (28 г.) 24 1   Манчестър Сити
11   Маркъс Рашфорд 31 октомври 1997 г. (1997-10-31) (26 г.) 16 1   Манчестър Юнайтед
17   Букайо Сака 5 септември 2001 г. (2001-09-05) (22 г.) 20 4   Арсенал
24   Калъм Уилсън 27 февруари 1992 г. (1992-02-27) (32 г.) 4 1   Нюкясъл Юнайтед

Идеалният отбор за всички времена редактиране

Най-успешните английски футболисти на всеки пост в историята формират следния състав:

1 – Гордън Бенкс,
2 – Гари Невил, 3 – Джон Тери, 5 – Боби Мур, 4 – Ашли Коул,
7 – Дейвид Бекъм, 6 – Стивън Джерард, 8 – Франк Лампард,
9 – Хари Кейн, 10 – Боби Чарлтън, 11 – Уейн Руни.

Треньори редактиране

  • До 26 септември 2022 г.
Треньор Период Мача Победи Равни Загуби Победи %
  Уолтър Уинтърботъм 1946–1962 139 78 33 28 56,1
  Алф Рамзи  СП,  ЕП 1962–1974 113 69 27 17 61,1
  Джо Мърсър 1974 7 3 3 1 42,9
  Дон Реви 1974–1977 29 14 8 7 48,3
  Рон Грийнууд 1977–1982 55 33 12 10 60,0
  Боби Робсън 1982–1990 95 47 30 18 49,5
  Греъм Тейлър 1990–1993 38 18 13 7 47,4
  Тери Венейбълс  ЕП 1994–1996 23 11 11 1 47,8
  Глен Ходъл 1996–1999 28 17 6 5 60,7
  Хауърд Уилкинсън 1999–2000 2 0 1 1 0
  Кевин Кийгън 1999–2000 18 7 7 4 38,9
  Питър Тейлър 2000 1 0 0 1 0
  Свен-Йоран Ериксон 2001–2006 67 40 17 10 59,7
  Стив Макларън 2006–2007 18 9 4 5 50,0
  Фабио Капело 2008–2012 42 28 8 6 66,7
  Стюърт Пиърс 2012 1 0 0 1 0
  Рой Ходжсън 2012–2016 56 33 15 8 58,9
  Самуел Елардайс 2016 1 1 0 0 100
  Гарет Саутгейт  ЕП 2016– 76 46 17 13 60,5
 
Сър Алф Рамзи, световен шампион 1966 г. и бронзов медалист от ЕП 1968 г.
 
Сегашният треньор Гарет Саутгейт, европейски вицешампион 2021 г.
 
Тери Венейбълс (като футболист, в средата), треньор на отбора бронзов медалист от ЕП 1996 г.


България – Англия редактиране

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
05.05.1956   София Кв. ОИ   България 2:0   Англия Не
12.05.1956   Лондон Кв. ОИ   Англия 3:3   България Не
07.06.1962   Сантяго де Чиле Св. п-во   Англия 0:0   България Да
11.12.1968   Лондон, Уембли Контрола   Англия 1:1   България Да
01.06.1974   София Контрола   България 0:1   Англия Да
06.06.1979   София Кв. Ев. п-во   България 0:3   Англия Да
22.11.1979   Лондон Кв. Ев. п-во   Англия 2:0   България Да
27.03.1996   Лондон Контрола   Англия 1:0   България Да
10.10.1998   Лондон Кв. Ев. п-во   Англия 0:0   България Да
09.06.1999   София Кв. Ев. п-во   България 1:1   Англия Да
03.09.2010   Лондон Кв. Ев. п-во   Англия 4:0   България Да
02.09.2011   София Кв. Ев. п-во   България 0:3   Англия Да
07.09.2019   Лондон Кв. Ев. п-во   Англия 4:0   България Да
14.10.2019   София Кв. Ев. п-во   България 0:6   Англия Да

Любопитно редактиране

Георги Аспарухов е третият българин (и последен) вкарал гол на Англия на Уембли (след Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения през 1956 г.)

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. FIFA/Coca-Cola World Ranking, ФИФА
  2. When and where was the first football match held? // The Times of India, 16 януари 2005. Архивиран от оригинала на 2 юни 2012. (на английски)
  3. England Football Online – England National Football Team Match No. 1, посетен на 20.02.2009
  4. а б Великие сборные: Аргентина, Коллектив авторов, книга, том 9(45), 2009. Приложение к еженедельнику „Футбол“, стр. 14, 31 страницы, тираж 75 000.
  5. Lucas, Jim. Euro 2020: Trent Alexander-Arnold named in England's 26-man squad // BBC Sport, 1 June 2021. Посетен на 1 June 2021.
  6. Crichley, Mark. England Euro 2020 squad announcement LIVE: Gareth Southgate reveals final 26-man selection // The Independent, 1 June 2021. Посетен на 1 June 2021.
  7. Euro 2020: Ben White called up as replacement for Trent Alexander-Arnold in England squad // BBC Sport. Посетен на 2021-06-07.
  8. Dean Henderson out of England squad injured and Aaron Ramsdale called in // The Guardian. Посетен на 2021-06-15.