Кецкарови е голям патриотичен български род от Охрид. Членове на фамилията са видни български общественици, възрожденци, просветни дейци, революционери и търговци от Македония. Известни представители на рода са търговецът Сотир Кецкаров, общественикът и революционер Антон Кецкаров, художникът и скулптор Методи Кецкаров, офицерът от Българската армия Владимир Кецкаров, академик Владимир Топенчаров и други. Димитър Кецкаров на 19 години от Охрид служи в Нестроевата рота на 6 охридска дружина на Македоно-одринското опълчение.[1]

Кецкарови
Страна Османска империя
България
Националностбългари
Диплома от Кралската саксонска окръжна дирекция на Сотир Кецкаров (Сотер Кескари), 18 ноември 1856 г.

Сотир Кецкаров се жени за Деспина Робева от големия охридски род Робеви и по този начин сродява двете фамилии.

Кецкарови основават търговска къща в родния си град, като след това основават и чуждестранни клонове. Фамилията е сред големите производители на кожи в Охрид.[2]

Родът Кецкарови участва дейно в борбата за запазване на българщината в Охридско. След смъртта на охридския митрополит Йоанакий в 1859 година братя Кецкарови заедно с други видни охридчани предприемат енергични мерки, за да не допуснат назначаването на негово място на грък – митрополит Мелетий, но неуспешно.[3]

По-късно фамилията е разселена в Битоля, София и други.[4]

В 2005 година по случай 140 години от рождението на Антон Кецкаров и 100 години от рождението на Методи Кецкаров в Националния исторически музей в София е организирана изложба на снимки и документи „Охридският род Кецкарови“.[5][6]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Кецкаров
(1695 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюро Кецкаров
(1720 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Кецкаров
(около 1750 - 1840)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йон Кецкаров
 
 
 
Наум Кецкаров
(1795 - 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
(? — 1860)
 
 
Евтим Кецкаров
(около 1828 — 1909)
 
Параскева
Иванова Капчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Деспина Робева
(1829 — 1908)
 
Сотир Кецкаров
(? - около 1863)
 
Антон Кецкаров
(1865 - 1945)
 
Екатерина Митанова
(1869 - 1949)
 
Александра
(1873 - 1951)
 
Евтим Топенчаров
(1865 - 1953)
 
Фания Зарова
(1863 - 1884)
 
Климент Заров
(1863 - 1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Кецкаров
(1893 — 1960)
 
Методи Кецкаров
(1904 — 1981)
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344.
  2. Петров, Петър. Македония: История и политическа съдба, том. 1, Издателство „Знание“, 1994, стр. 161.
  3. Спространовъ, Евтимъ. По възражданьето въ градъ Охридъ, в: Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 625.
  4. Интервю с Владимир Кецкаров: Гордея се с делото на дядо ми.
  5. Novinar.bg Посетен на 9 февруари 2012.
  6. Охридският род Кецкарови. Каталог – изложба в Националния исторически музей, София 2005.