Робеви
Робеви или Робевци (понякога фамилията традиционно за местния говор е назовавана Робе) е голям патриотичен български род от Охрид. Членове на фамилията са видни български общественици, възрожденци, просветни дейци, лекари и търговци от Македония.
| Робеви | |
| Страна |  Османска империя България |
|---|---|
| Националност | българи |
.jpg)
Според охридчанина Михаил Огнянов родът е наследник на аристократичния род Гропа (Ропа) от XIV век, но сведения за него има само от XVIII век.[1]
Търговската къща „Робеви“ е основана в Охрид в 1792 година от Стефан Христов Робев (около 1735 - 1814). След смъртта му в Охрид в 1814 година синовете му Ангел (1785 - 1861) и Анастас (1789 – 1869) разширяват фирмата, откриват клон в Битоля през 50-те години и търгуват с Виена и Лайпциг. Битолският клон постепенно се превръща в централен. В 1855 година е открит клон във Виена – „Братя Робеви и синове“.
Бизнесът се разраства още повече при следващото поколение Робеви – синовете на Ангел Константин (1818 - 1900), Наум (1833, Охрид - 11 май 1863, Виена), Евтим (1835, Охрид - 26 юни 1863, Виена) и Стефан (14 юли 1842, Охрид - 1880, Виена) и на Анастас Йоаким (1820, Охрид - август 1878, Битоля), Димитър (1822 - 1890), Никола (1831 – 1906). В 1863 година фирмата е преименувана на „Анастас Робев и синове“, а в 1869 година – на „Синове Анастас Робеви“. Представителства са открити в Лайпциг, Белград, Триест, Сараево, Цариград, Банат, Босна, Албания. Търговията на фирмата е с кожи и кожарски изделия, платове, зърнени храни и други и е с Будапеща, Берлин, Хамбург, Манчестър, Лондон, Марсилия, Лион и с много градове в българските земи. Дейността на фирмата е особено активна през 70-те години. Робеви са акционери в много европейски банки. В края на 60-те и началото на 70-те години в съдружие с Димитър Биолчев откупуват данъци в Прилепска каза.[2]
Фирмата започва да запада след 1878 година – в 1881 година е затворен виенският клон, а след 1890 година битолската централа се занимава предимно с вътрешна търговия.
Робеви са едни от най-видните водачи на българската църковна и просветна борба в Югозападна Македония.[3][4]
По-късно фамилията е разселена в Битоля, София и други.
Част от архивите им се съхраняват във фонд №27 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[5]
| Стефан Робев (1750 - 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Робев (1785 - 1861) | Анастас Робев (1789 - 1869) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Робев (1818 - 1900) | Наум Робев (1833 - 1863) | Евтим Робев (1835 - 1863) | Стефан Робев (1842 - 1880) | Димитър Робев (1822 - 1880) | Никола Робев (1831 - 1906) | Мария Радева (1858 - ?) | Деспина Робева (1829 — 1908) | Сотир Кецкаров (? — около 1863) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев | Апасия Робева | Ангел Робев (1868 - 1948) | Иван Робев (1853 - 1908) | Константин Робев (1871 - 1946) | Антон Робев (1875 - 1947) | Владимир Робев (1879 - 1971) | Виктория Христович | Михаил Христович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Алексиев (1892 - 1975) | Хариклия Алексиева | Константин Робев (1901 - ?) | Теодосий Робев (1903 - 1996) | Димитър Робев (1890 - 1907) | Константин Робев (1897 - 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 29.
- ↑ Янева, Светла. Българи - откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX век, София, Нов български университет, 2011, с. 131-132, 164-165, 386-387.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788 – 789.
- ↑ Бакалов, Георги. История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Издателство Знание, София, 2004, стр. 470.
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.