Киконите (на гръцки: Κίκονες) са тракийско племе, което е обитавало в края на II и началото на I хил. пр. Хр. района между реките Места и Марица, с център град Исмар, разположен в подножието на планината Исмар, на южния бряг на Тракия. Воини от племето са споменати във 2 песен на Илиада като участници в Троянската война на страната на троянците, предвождани от Евфем.

В Одисея, Одисей и неговите сподвижници превземат Исмар, разграбват съкровищата, поробват много кикони, опожаряват града и вземат жените им. Оцелелите извикват на помощ многобройни кикони от съседни селища, които отблъскват пришълците. Според Омир, киконите били храбри и се биели много добре, както на бойни колесници, така и пеша.[1] В същия пасаж се разказва за срещата на Одисей с киконския цар и жрец на Аполон – Марон.

Киконите са споменати и в поемата Метаморфози на Овидий. В книга 10, в историята на Орфей и Евридика, Овидий пише „После, с шафранен плащ облечен, по въздушната бездна отново отлетя Хименей, към бреговете на отдалечените кикони, там не за добро го призовава гласа на Орфей“.[2]

Според изследователи киконите са били известни със златодобива си, който се е предавал като наследствен занаят[3].

Източници редактиране

  1. Одисея, IX, 40-65
  2. Метаморфози X, 1-3
  3. Българска изложба на най-старото европейско злато гостува на Виена от понеделник, статия в Дневник от 4 март 2017