Орфей

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Орфей.

Орфей (на гръцки: Ορφέας; на латински: Orpheus) е персонаж от древногръцката митология, легендарен тракийски певец и музикант, основал учението орфизъм и смятан за най-великия певец и поет на древността.

Хермес, Евридика и Орфей (релеф във Вила Албани, Рим)
Орфей. Археологичен музей, Палермо
Орфей и Евридика
„Смъртта на Орфей“, детайл от сребърен кантарос, 420 – 410 г. пр.н.е., колекция на Васил Божков, София, България

ИсторияРедактиране

Според Диодор той е син на Аполон или на тракийския цар Еагър, който е син на Ликург, цар на траките при Хелеспонт. Майка му е нимфата Калиопа.

Пак според Диодор Орфей е баща на Музей. Според древногръцката митология Орфей е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.

Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Известни са 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди – за смъртта на жена му нимфата Евридика, която била ухапана от змия в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.

Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс (Марица). Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.

Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира. Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики.

 
Статуя на Орфей в Кърджали
 
Места, където е живял Орфей

ФилмиРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Фол, Ал. Тракийският орфизъм. С., 1986
  • Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991
  • Йорданова-Алексиева, М. Елински орфически свидетелства. С., 2004
  • Гигов, Н. А. Орфей и Тракия. С., 2006
  • Фол, В. Орфей Тракиецът / Orpheus, the Thracian. С., 2008
  • Маразов, Ив., Л. Левчев, Н. Дамянов. Pазкъсаните богове. С., 2009
  • Сиракова, Й. Хипертекстуални форми на превода. Свободният превод на Блага Димитрова на Овидиевия разказ за Орфей и Евридика. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., 2010

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Орфей&oldid=10824705“.