Уикипедия

Орфей

Вижте пояснителната страница за други значения на Орфей.

Орфей (на старогръцки:Ὀρφεύς; на латински: Orpheus) е герой от древногръцката митология, легендарен певец, музикант, поет и пророк, основател на религиозно-философското учение орфизъм[1] и смятан от мнозина за най-великия певец и поет на древността. За гърците Орфей е основател на култови обряди на така наречените „орфически“ мистерии[2][3], които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира.

Орфей
Ὀρφεύς
митичен певец, поет, музикант
Franc Kavčič - The Lament of Orpheus.jpg
Етносгърци
Националносттраки
Семейство
БащаЕагър, Аполон
МайкаКалиопа, Клио
СъпругаЕвридика
Орфей в Общомедия

Древногръцки и други източници отбелязват тракийския произход на Орфей[4][5][6]. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживо с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей), опита му да извлече жена си Евридика от подземния свят и смъртта му от ръцете на менадите на Дионис.

Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения включително поезия, филми, опера, музика и живопис[7]. Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Съществуват 92 такива върху антични вази със сцени от основните орфически легенди.

ЕтимологияРедактиране

Има няколко предположения за етимологията на името „Орфей“. Едно от тях е, че то произлиза от хипотетичен протоиндоевропейски език от корена h₃órbʰo - „сирак, слуга, роб“ и в крайна сметка от глаголния корен h₃erbʰ - „смяна на преданост, статут, собственост“[8]. Може също така да идва от гръцкото ὄρφνη или латинското órphnē - „тъмнина“[9] или пък от гръцкото ὀρφανός, латинското orphanós - „без баща, сирак“[10]

Друга, сравнително нова теза е, че идва от старогръцката дума φάος - „светлина“[11][12].

МитологияРедактиране

ПроизходРедактиране

Има много различни версии за произхода на Орфей. Според най-разпространената версия той е син на тракийския речен царЕагър[13] и музата Калиопа[14]. Според други версии, негова майка е Полихимния или Клио, а негов баща Аполон[15][14].

Според Енциклопедията на Суда той е роден 11 поколения преди Троянската война и е живял 9 или 11 поколения[16]. Според Иродор има двама души с името Орфей, по-късният от които е аргонавт. Според Диодор той е син на Аполон или на тракийския цар Еагър, който е син на Ликург, цар на траките при Хелеспонт. Пак според Диодор Орфей е баща на Музей.

Исторически и други източнициРедактиране

 
Орфей. Древноримска подова мозайка, Регионален археологически музей, Палермо

Аристотел вярва, че Орфей никога не е съществувал, но за всички други древни писатели той е истински човек, макар да е живял в далечна древност. Повечето от тях вярват, че е живял няколко поколения преди Омир. Най-ранната литературна препратка към Орфей е фрагмент от две думи на лирическия поет от 6 век пр.н.е. Ибик: onomaklyton Orphēn („Орфей, известен с името“). Той не се споменава в Омир или Хезиод. Повечето древни източници приемат историческото му съществуване; Аристотел е изключение[17][18] Пиндар нарича Орфей „бащата на песните“[19].

Гърците от класическата епоха почитат Орфей като най-великия от всички поети и музиканти. Докато Хермес изобретява лирата, Орфей я усъвършенства. Поети като Симонид казват, че музиката и пеенето на Орфей могат да очароват птиците, рибите и дивите зверове, да уговорят дърветата и скалите да танцуват[20] и да отклонят течението на реките.

Орфей е един от шепата герои, които посещават Подземния свят и се връщат. Музиката и песента му имат власт дори над Хадес. И Еврипид, и Платон се позовават на историята за спускането му, за да вземе жена си, но не споменават нейното име, съвременен релеф (около 400 г. пр.н.е.) показва Орфей и съпругата му с Хермес. Елегичният поет Хермесианакт я нарича Агриопа и първото споменаване на нейното име в литературата е в „Плача за Бион“ (1 век пр.н.е.)[21].

Някои източници приписват на Орфей допълнителни дарове за човечеството: медицина, която по-често е под егидата на Асклепий (Ескулап) или Аполон; писане, което обикновено се приписва на Кадъм; и селско стопанство, където Орфей поема елевзинската роля на Триптолем като даващ знанията на Деметра на човечеството. Орфей е авгур и гледач; той практикува магически изкуства и астрология, основава култове към Аполон и Дионис и предписва мистериозните ритуали, запазени в орфическите текстове. Пиндар и Аполоний Родоски представят Орфей като арфист и спътник на Язон и аргонавтите.

 
Хермес, Евридика и Орфей (релеф във Вила Албани, Рим)

Страбон представя Орфей като смъртен, който живее и умира в село близо до Олимп[22].Той печели пари като музикант и „магьосник“, израз също използван от Софокъл в Едип цар, за да характеризира Тирезий като измамник с прекомерно желание за притежание. Най-често означава шарлатан и винаги има негативна конотация. Павзаний пише за неназован египтянин, който смята Орфей за магьосник. Орфей многократно се споменава от Еврипид, където откриваме за първи път намек за връзката на Орфей с Дионис и ада: той говори за него като за свързан с музите, споменава силата на неговата песен върху скали, дървета и диви зверове, шеговитата му алюзия с Циклопите, свързва го с вакханалски оргии, приписва му произхода на свещените мистерии и поставя сцената на неговата дейност сред горите на Олимп. Еврипид също говори за Орфей в пиесата си „Хипсипила“, по-точно с лемнийския епизод на аргонавтичното пътуване. Орфей там е кормчия, а по-късно пазител в Тракия на децата на Язон от Хипсипила[21].

Платон (Апология, Протагор) често се позовава на Орфей, неговите последователи и неговиte творби. Той го нарича син на Еагър, споменава го като музикант и изобретател, възхвалява чудотворната сила на неговата лира и дава версия на историята за слизането му в Хадес: боговете му показват само духа на изгубената му съпруга, защото той няма смелостта да умре, успява да влезе жив в Хадес и като допълнително наказание за малодушието си среща смъртта си от ръцете на жените[23].

Има четирима души, които са известни с името ​​Орфей: вторият Орфей е аркадец, или, според други, кикон, от тракийската Бизалтика и е по-древен от Омир и Троянската война. Третият Орфей е от Одрисий, град в Тракия, близо до река Хебрус, но Дионисий в Суида отричат съществуването му. Четвъртият Орфей е от Кротоне, процъфтява по времето на Пизистрат.

Орфей и ЕвридикаРедактиране

 
Орфей и Евридика, Жозеф Паелинк

Аполон дава на сина си Орфей лира и го учи как да свири. Според легендите лирата му има седем струни. „Нищо не може да устои на красивите мелодии на Орфей, нито врагове, нито зверове“. Орфей се влюбва в Евридика, жена с красота и изящество, за която се жени и за кратко живее щастливо. Когато обаче Хименей е призован да благослови брака, той предсказва, че тяхното съвършенство няма да продължи. Малко след това пророчество, докато Евридика се скита в гората, докато бяга или танцува, тя е ухапана от змия и умира моментално. Орфей изпява мъката си чрез лирата си и както хората, така и боговете научават за неговата скръб и тъга.

В други варианти на легендата, жена му е ухапана от змия в деня на сватбата им. Орфей се опитва да я спаси от подземното царство. По някое време той решaва да слезе в царството на мъртвите. Версията на мита на Овидий не обяснява решението му. Всеки друг смъртен би умрял, но Орфей отива там, защитен от боговете. Плава през Стикс, покрай призраците и душите на непознати хора. Очарова кучето Цербер, пазителят на царството на мъртвите. Орфей се явява пред бога на подземния свят Хадес и съпругата му Персефона. Орфей свири на лирата си, разтопявайки сърцето на самия Хадес, който казва на Орфей, че може да вземе Евридика със себе си, но при едно условие: тя ще го последва, излизайки от пещерата на подземния свят, но той не бива да я гледа, преди да напусне царството на мъртвите, в противен случай ще я загуби завинаги. Мислейки, че това е проста задача за такъв търпелив човек като него, Орфей е възхитен. Той благодари на боговете и отива да се възнесе обратно в света. Въпреки това, не чувайки стъпките на Евридика, той започва да се страхува, че боговете са го заблудили. Евридика всъщност е зад него, но като сянка. Тя трябва да се върне към светлината, за да стане отново пълноценна жена. Само на няколко крачки от изхода Орфей загубва вяра и се обръща, за да види жена си зад себе си и нейната сянка е хвърлена обратно в царството на мъртвите, този път завинаги.

Орфей се опитва да се върне в подземния свят, но човек не може да влезе два пъти в царството на Хадес приживе. Според различни версии на мита Орфей започва да пее траурна песен на лирата си, призовавайки за смърт, за да може завинаги да се съедини с Евридика.

АргонавтикаРедактиране

 
Места, където Орфей е посещавал или живял

Аргонавтика е гръцка епична поема, написана от Аполоний Родоски през 3-ти век пр.н.е. Орфей участва в това митично приключение на Язон и аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Той използва уменията си, за да помогне на своите спътници. Хирон казва на Язон, че без помощта на Орфей аргонавтите вероятно никога не биха могли да преминат безопасно през сирените - същите тези сирени, които Одисей също среща в епичната поема на Омир „Одисея“.

Сирените са митични същества, които живеят на три малки скалисти острова и пеят красиви песни, за да примамват моряците при тях, което довежда до разбиването на корабите им в скалистите брегове на островите. Когато Орфей чува гласовете им, той веднага изважда лирата си и започва да свири омайваща музика, която е по-силна и по-красива от тази на сирените, заглушавайки омагьосващите им песни. Според елинистическия елегичен поет Фанокъл от 3-ти век пр.н.е. Орфей обича младия аргонавт Калаид, „сина на Бореад, с цялото си сърце и често ходи в сенчести горички, все още пеейки за своето желание[24][25].

В орфическата Аргонавтика, написана на гръцки език, предполага се в 4-ти век, Язон играе второстепенна роля. Главният герой на тази поема е Орфей, благодарение на който аргонавтите успяват да получат златното руно[26].

СмъртРедактиране

 
„Смъртта на Орфей“, 1874 г., Емил Жан Батист Филип Бен

Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. В крайна сметка той умира от зверове, които го разкъсват, или от разярени менади. Според друга версия Зевс решава да го удари с мълния, страхувайки се, че Орфей ще разкрие тайните на подземния свят на хората.

Според късноантично резюме на изгубената пиеса на Есхил „Басариди“, Орфей към края на живота си презира поклонението на всички богове, с изключение на слънцето, което той нарича Аполон. Една ранна сутрин той отива при оракула на Дионис в планината Кушница[27], за да поздрави своя бог на разсъмване, но е разкъсан на парчета от тракийските менади, защото не почита предишния си покровител (Дионис) и е погребан в Пиерия[28]. Смъртта му е аналогична на смъртта на Пентей, който също е разкъсан от Менадите и се предполага, че култът към орфическата мистерия разглежда Орфей като паралелна фигура или дори въплъщение на Дионис[29]. И двамата правят подобни пътувания в Хадес, а Дионис-Загрей претърпя идентична смърт[30]. Павзаний пише, че Орфей е погребан в Дион и че там е срещнал смъртта си[31]. Той пише, че реката Хеликон е потънала под земята, когато жените, които убиват Орфей, отмиват изцапаните си с кръв ръце в нейните води. Други легенди твърдят, че Орфей става последовател на Дионис и разпространява своя култ по цялата земя. В тази версия на легендата се казва, че Орфей е разкъсан на парчета от жените на Тракия заради неговото невнимание към тях[32].

 
„Смъртта на Орфей“, детайл от сребърен кантарос, 420 – 410 г. пр.н.е., колекция на Васил Божков, София, България
 
Главата и лирата на Орфей, изхвърлени на бреговете в Лесбос, Гюстав Куртуа, 1875 г.

Чувствайки се отхвърлени от Орфей за това, че той взима само мъже за любовници, циконианките, последователки на Дионис, първо хвърлят пръчки и камъни, докато свири, но музиката му е толкова красива, че дори скалите и клоните отказват да го ударят. Вбесени, жените го разкъсват на парчета по време на лудостта на техните вакханически оргии[33][34]. На рисунката на Албрехт Дюрер от 1494 г. за смъртта на Орфей, базирана на оригинал, загубен от Андреа Мантеня, високо в дървото над него има надпис „Орфей, първият педераст“[35].

Главата и лирата му, все още пеейки скръбни песни, се носят по река Хебрус в морето, след което ветровете и вълните ги пренасят на остров Лесбос[36], в град Метимна. Там жителите погребват главата му и в негова чест построяват светиня близо до Антиса[37]. Там неговият оракул пророкувал, докато не е заглушен от Аполон. В допълнение към хората от Лесбос, гърците от Йония и Етолия се консултират с оракула и репутацията му се разпространява чак до Вавилон[38].

Лирата на Орфей е пренесена на небето и е поставена сред звездите. Музите също събират фрагментите от тялото му и ги погребват в под планината Олимп[39], където славеите пеят на гроба му. След като река Сис наводнява мястото, македонците отнасят костите му в Дион. Душата на Орфей се връща в подземния свят, където се събира отново с любимата си Евридика.

Друга легенда поставя гробницата му в Дион, близо до Пидна в Древна Македония. В друга версия на мита Орфей пътува до Аорнум в Теспротия, Епир до стар оракул за мъртвите. В крайна сметка Орфей се самоубива от скръбта си, като не може да намери Евридика. Други казват, че Зевс е разгневен на Орфей и праща гръмотевица, която го убива[40].

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Фол, Александър. Тракийският орфизъм. България, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1986. с. 244. (на български)
  2. ↑ Pausanias, Description of Greece, Corinth, 2.30.2
  3. ↑ Йорданова-Алексиева, М. Елински орфически свидетелства. С., 2004
  4. ↑ Fritz Graf and Sarah Iles Johnston, Ritual Texts for the Afterlife: Orpheus and the Bacchic Gold Tablets (Routledge, 2007), p. 167.
  5. ↑ Гигов, Н. А. Орфей и Тракия. С., 2006г.
  6. ↑ Фол, В. Орфей Тракиецът / Orpheus, the Thracian. С., 2008
  7. ↑ Geoffrey Miles, Classical Mythology in English Literature: A Critical Anthology (Routledge, 1999), p. 54ff.
  8. ↑ Cf. "Ὀρφανός" in: Etymological Dictionary of Greek, ed. Robert S. P. Beekes (Ph. D. 1969). First published online October 2010. Consulted online on 03/05/2018.
  9. ↑ Cobb, Noel. Archetypal Imagination, Hudson, New York: Lindisfarne Press, p. 240. ISBN 0-940262-47-9
  10. ↑ Freiert, William K. (1991). Orpheus: A Fugue on the Polis. – In: Pozzi, Dora Carlisky; Wickersham, John M. (eds), Myth and the Polis. Cornell University Press. 46, ISBN 0-8014-2473-9 
  11. ↑ Нов поглед върху името на тракиеца Орфей
  12. ↑ „Истината за Орфей“, документален филм, режисьор Стилиян Иванов, оператор Мирослав Евдосиев (2008)
  13. ↑ Книга IV 25, 2, Диодор Сицилийский,
  14. ↑ а б Имре Тренчени-Валдапфел. Орфей и Евридика // Н.Н. Трухина, А.Л. Смишляев. Христоматия по история на Древна Гърция
  15. ↑ Схолии к Аполлонию Родосскому. Аргонавтика I 23; Евстафий. К Илиаде X 442; Цец. Хилиады I 12 // Комментарий Д. О. Торшилова в кн. Гигин. Мифы. СПб, 2000. С.23
  16. ↑ Фрагменти от ранните гръцки философи. Ч.1. М., 1989. С.36
  17. ↑ Kathleen Freeman, Ancilla to the Pre-Socratic Philosophers, Harvard University Press (1948), p. 1.
  18. ↑ Aristotle. The Works of Aristotle. Т. XII – Fragments. Oxford, Clarendon Press, 1952. с. 80.
  19. ↑ Pindar, Pythian Odes, 4.176 [1]
  20. ↑ Pseudo-Apollodorus, Bibliotheke 1.3.2; Euripides, Iphigeneia at Aulis, 1212 and The Bacchae, 562; Ovid, Metamorphoses 11: "with his songs, Orpheus, the bard of Thrace, allured the trees, the savage animals, and even the insensate rocks, to follow him>"
  21. ↑ а б Freeman, Kathleen (1946). The Pre-Socratic Philosophers. Oxford: Basil Blackwell. p. 1.
  22. ↑ Strabo, Geography, Book 7, Chapter 7
  23. ↑ Smith, William (1870). Dictionary of Greek And Roman Biography And Mythology. 3. Boston: Little, Brown, and Company. p. 60. ark:/13960/t23b60t0r.
  24. ↑ Katherine Crawford. The Sexual Culture of the French Renaissance. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-76989-1. с. 28.
  25. ↑ John Block Friedman. Orpheus in the Middle Ages. Syracuse University Press, 2000-05-01. ISBN 978-0-8156-2825-5. с. 9.
  26. ↑ Грабарь-Пассек М. Античные сюжеты и формы в западноевропейской литературе. М.: Наука, 1966. — 318 с.
  27. ↑ Orpheus and Greek Religion by William Keith Guthrie and L. Alderlink, ISBN 0-691-02499-5, p. 32
  28. ↑ Wilson, N., Encyclopedia of Ancient Greece, Routledge, 2013, ISBN 113678800X, p. 702: "His grave and cult belong not to Thrace but to Pierian Macedonia, northeast of Mount Olympus, a region that the Thracians had once inhabited
  29. ↑ Classical Mythology, p. 279, Mark P. O. Morford, Robert J. Lenardon.
  30. ↑ Harvard Studies in Classical Philology, volume 88, p. 211
  31. ↑ [https://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Paus.+9.30.4 Pausanias, Description of Greece, Boeotia, 9.30.1
  32. ↑ "Orpheus" The Columbia Encyclopedia. // Посетен на 2020-09-25.
  33. ↑ Patricia Jane Johnson. Ovid Before Exile: Art and Punishment in the Metamorphoses. University of Wisconsin Press, 2008. ISBN 978-0-299-22400-4. с. 103. "by the Ciconian women."
  34. ↑ Ovid, trans. A. S. Kline (2000). Ovid: The Metamorphoses. Book XI.
  35. ↑ Heinrich Wölfflin. Drawings of Albrecht Dürer. Courier Dover Publications, 2013. ISBN 978-0-486-14090-2. с. 24–25.
  36. ↑ Carlos Parada "His head fell into the sea and was cast by the waves upon the island of Lesbos where the Lesbians buried it, and for having done this the Lesbians have the reputation of being skilled in music."
  37. ↑ Recently a cave was identified as the oracle of Orpheus nearby the modern village of Antissa; see Harissis H. V. et al. "The Spelios of Antissa; The oracle of Orpheus in Lesvos" Archaiologia kai Technes 2002; 83:68–73 (article in Greek with English abstract)
  38. ↑ William Godwin (1876). "Lives of the Necromancers". p. 46
  39. ↑ The Writing of Orpheus: Greek Myth in Cultural Context by Marcele Detienne, ISBN 0-8018-6954-4, p. 161
  40. ↑ Freeman, Kathleen (1946). The Pre-Socratic Philosophers. Oxford: Basil Blackwell. p. 3. ark:/13960/t9z088h5f.

ЛитератураРедактиране

 
Статуя на Орфей в Кърджали
  • Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991
  • Маразов, Ив., Л. Левчев, Н. Дамянов. Pазкъсаните богове. С., 2009
  • Сиракова, Й. Хипертекстуални форми на превода. Свободният превод на Блага Димитрова на Овидиевия разказ за Орфей и Евридика. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., 2010

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Орфей&oldid=11733446“.