Ким Йо чонг

севернокорейски политик

Ким Йо чонг (на корейски: 김여정) е севернокорейски политик. Тя е най-малката дъщеря на върховния лидер Ким Чен Ир и сестра на Ким Чен Ун. Заместник-член е на Политбюро и заместник-директор на Департамента за пропаганда и агитация на Корейската работническа партия.

Ким Йо чонг
김여정
севернокорейски политик
Kim Yo-jong at Blue House.jpg
Ким Йо чонг през 2018 г.
Родена

Религия атеизъм
Образование Университет Ким Ир Сен[1]
Партия Корейска работническа партия
Семейство
Баща Ким Чен Ир
Братя/сестри Ким Чжон Чул
Ким Чен Нам
Ким Чен Ун
Подпис Signature of Kim Yo-jong.svg
Ким Йо чонг в Общомедия

БиографияРедактиране

Родена е на 26 септември 1988 г. в Пхенян, Северна Корея.[2][3] През 1996 – 2000 г., с брат си Ким Чен Ун, учи в Швейцария.[4] След завръщането си в Северна Корея се предполага, че е завършила Военния университет „Ким Ир Сен“ в Пхенян.[3]

Първата ѝ публична изява е на конгрес на Корейската работническа партия през 2010 г.[5] Спомената е за първи път на 9 март 2014 г., когато придружава брат си Ким Чен Ун при гласуване на Велико народно събрание. Тогава е определена за висш служител в Централния комитет на Корейската комунистическа партия.[6]

 
Ким Йо чонг заедно с президента на Южна Корея Мун Дже-Ин и вицепрезидента на САЩ Майк Пенс по време на церемонията по откриване на Зимните олимпийски игри 2018 в Пьонгчанг.

През октомври 2014 г. се предполага, че е поела държавните функции, докато Ким Чен Ун е на лечение.[7] През ноември 2014 г. е съобщено, че заема длъжността заместник-директор на Департамента за пропаганда и агитация на Корейската работническа партия.[8] В документи от юли 2015 г. се вижда, че изпълнява ролята на фактически ръководител.[9][10] Заема длъжността на заместник-министър.[11] Често придружава Ким Чен Ун по време на негови визити.[12]

 
Ким Йо чонг говори в Дома на мира, април 2018 г.

Твърди се, че оказва съществено влияние за формиране на култа на личността на Ким Чен Ун по модела на дядо му Ким Ир Сен.[4] През 2017 г. е съобщено, че тя организира всички големи публични събития в Северна Корея. Твърди се, че тя насърчава брат си да се представя като „човек от народа“.[13][14]

През януари 2017 г. Министерство на финансите на САЩ я включена в списъка на хора, нарушаващи човешките права в Северна Корея.[15] През 2017 г. става заместник-член на Политбюро на Корейската работническа партия, което я прави втората жена на такава длъжност.[16][17]

На 9 февруари 2018 г. участва в откриването на Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг, Южна Корея. Това е първото посещение на член на династията Ким, който посещава Южна Корея след Корейската война.[18] На следващия ден участва в среща с южнокорейския президент Мун Дже-Ин като специален пратеник на върховния лидер Ким Чен Ун и предава писмо от него.[19] През 2018 г. е част от екипа на брат си по време на срещата му с Доналд Тръмп в Сингапур[20], а също така и на срещата в Ханой през 2019 г.[21]

През 2019 г. е избрана за депутат в Парламента на Северна Корея.[22] Отстранена е за кратко, но през 2020 г. е възстановена.[23] Според слухове за влошеното здравословно състояние на Ким Чен Ун, Ким Йо чонг е смятана за негов наследник.[24]

ИзточнициРедактиране

  1. www.nkleadershipwatch.org.
  2. {{{title}}}. // MK News. 27 December 2018. Посетен на 4 January 2019.
  3. а б Kim Yo Jong. // North Korea Leadership Watch, 6 May 2016. Посетен на 18 December 2013.
  4. а б North Korea’s New Propagandist?. // 38 North. 14 August 2015. Посетен на 9 October 2017.
  5. KJI Youngest Daughter Working as Events Manager for KJU?. // North Korea Leadership Watch. South Korea, 22 July 2013.
  6. Kim Jong Un Visits Kim Il Sung University of Politics and Takes Part in Election of Deputy to SPA. // North Korea (site in Japan), Korean Central News Agency, 9 March 2014.
  7. Silva, Cristina. Has Kim Yo-Jong Taken Over For Kim Jong Un? Sister Assumes North Korea State Duties While Brother Undergoes Medical Treatment. // International Business Times. 2 October 2014. Посетен на 3 October 2014.
  8. North Korea's 'princess' moves closer to center of power. // 29 November 2014. Архивиран от оригинала на 26 November 2015.
  9. Kim Jong-un's sister promoted to run 'idolisation projects' in North Korea. // The Guardian. UK, 24 July 2015.
  10. Lee Sang Yong. Kim Yo Jong in de facto power of PAD. // Daily NK. 20 July 2015. Посетен на 28 May 2018.
  11. The Chosun Ilbo (English Edition): Daily News from Korea – Kim Jong-un's Sister to Have Baby in May. // Chosun Ilbo. 30 April 2014. Посетен на 30 April 2014.
  12. N. Korea's Kim Jong-un executed 15 top officials: S. Korea spy agency. // Yahoo! News. 29 April 2015. Посетен на 29 April 2015.
  13. Sherwell, Phillip. Sister helps Kim strut his stuff as key missile test looms. // The Times, 8 January 2017. Посетен на 15 February 2017.
  14. McCurry, Justin. Meet Kim Yo-jong, the sister who is the brains behind Kim Jong-un's image. // The Guardian. 9 October 2017. Посетен на 8 January 2018.
  15. U.S. blacklists North Korean officials over rights abuses. // Reuters. 11 January 2017. Посетен на 9 October 2017.
  16. Kim Jong Un praises nuclear program, promotes sister to center of power. // Reuters, 8 October 2017.
  17. Gale, Alastair. Behind the Rapid Rise of Kim Jong Un’s Younger Sister. // Wall Street Journal. 9 February 2018. Посетен на 10 February 2018.
  18. Haas, Benjamin. US vice-president skips Olympics dinner in snub to North Korea officials. // the Guardian. 9 February 2018. Посетен на 9 February 2018.
  19. South Korean president invited to North Korea. // koreatimes. 10 February 2018. Посетен на 11 February 2018.
  20. www.channelnewsasia.com
  21. Kim Jong Un sister's first official remarks hint at higher status. // Al Jazeera. 3 March 2020. Посетен на 13 April 2020.
  22. North Korea election: Surprise as leader Kim Jong-un 'not on ballot. // BBC News. Посетен на 13 March 2019.
  23. (3rd LD) N.K. leader holds politburo meeting to discuss anti-virus measures. // Yonhap. Посетен на 13 April 2020.
  24. David Brennan. Who is Kim Jong Un's Sister? North Korea Leader's Reported Health Problems Push Kim Yo Jong Into Focus. // Newsweek. Посетен на 21 April 2020.