Кирил Ивков

български футболист
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ивков.

Кирил Лозанов Ивков (роден на 21 юни 1946 г.) е български футболист, защитник, а впоследствие треньор по футбол. Легенда на Левски (София).

Кирил Ивков
Kiril Ivkov.jpg
Лична информация
Роден Кирил Лозанов Ивков
21 юни 1946 г.  (на 73 г.)
Перник, България
Пост Защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1962 – 1966
1966 – 1967
1967 – 1978
1978 – 1979
Металург
Миньор
Левски
Етър
?
30
293
?
(?)
(0)
(9)
(?)
Национален отбор
1966 – 1967
1968 – 1979
България до 21 г.
България
7
44
(1)
(1)
Треньор
1980 – 1982
1985 – 1986
1988 – 1989
1991 – 1992
1993
1998 – 1999
България (пом.)
Левски
Осъм (Ловеч)
Сливен
Спартак (Вн)
Етър
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Кирил Ивков в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Мексико 1968 футбол

В „А“ група има 323 мача с 9 гола – 30 мача за Миньор (Перник) и 293 мача с 9 гола за Левски. Обявен два пъти за Футболист № 1 на България през 1974 г. и 1975 г., носител и на Купата за спортсменство през 1975 г. С Левски е четирикратен шампион на България и четирикратен носител на националната купа.

Между 1968 г. и 1979 г. записва 44 мача с 1 гол за националния отбор на България. Участник на Летните олимпийски игри 1968 и на Световното първенство по футбол 1974.

БиографияРедактиране

Футболна кариераРедактиране

Родом от Перник, Ивков започва футболната си кариера в местния Металург. През 1966 г. преминава в другия градски отбор Миньор. През сезон 1966/67 записва 30 мача в „А“ група.

През лятото на 1967 г. Ивков преминава в Левски (София) и веднага се утвърждава като основен футболист. Хладнокръвен, спокоен и сигурен бранител с навременни и точни намеси. Пример за спортсменство. Остава в Левски общо 11 сезона, като има на сметката си 375 мача с 15 гола – 293 мача с 9 гола в „А“ група, 52 мача с 5 гола за националната купа и 30 мача с 1 гол в евротурнирите. С Левски става шампион на България през 1967/68, 1969/70, 1973/74 и 1976/77, както и носител на купата през 1969/70, 1970/71, 1975/76 и 1976/77. Награден с бронзов орден на труда през 1968 г. Удостоен с почетното звание „Заслужил майстор на спорта“ (1973).

На 2 октомври 1968 г. Ивков дебютира за олимпийския отбор на България в контрола срещу Гана, която е спечелена с 10:0.[1] Мачът е дни преди началото на футболния турнир от Летните олимпийски игри 1968 в Мексико. В него той участва в 5 срещи, а България достига до финала и печели сребърните медали. Ивков бележи гол при победата със 7:0 срещу Тайланд на 14 октомври. С националния отбор участва и на Световното първенство по футбол 1974 в Германия. В своята кариера общо 10 пъти извежда България с капитанската лента.

През 1978 г. Ивков преминава в Етър (Велико Търново) и става капитан на отбора.[2] Играе през сезон 1978/79, в който виолетовите завършват на 1-во място в Северната „Б“ група. През лятото на 1979 г. слага край на кариерата си на 33-годишна възраст.

Треньорска кариераРедактиране

Ивков завършва ВИФ „Георги Димитров“. През януари 1980 г., месеци след като прекратява активната си състезателна кариера, е назначен за помощник-треньор на националния отбор в щаба на Атанас Пържелов.

През сезон 1985/86 е старши треньор на Левски (София), като печели Купата на България. Водил е също Осъм (Ловеч), Сливен, Спартак (Варна), Етър (Велико Търново), кипърския Етникос и Черноморец (Бургас).

УспехиРедактиране

Като футболистРедактиране

ОтборниРедактиране

Левски (София)
България

ИндивидуалниРедактиране

Като треньорРедактиране

Левски (София)

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране