Кирил Семов

български певец

Кирил Семов е български поппевец.

Кирил Семов
Роден
Кирил Семов
Починал
Стил поп
Глас баритон
Активност 19521972
Музикален издател Electrecord – Румъния, Балкантон, Baby Records
Свързани изпълнители Маргрет Николова, орк. „София“, „До-ре-ми-фа“, Магда Панайотова

БиографияРедактиране

Кирил Семов е роден на 14 септември 1932 г. в София. Жизнерадостен и артистичен, той с лекота се справя с различните стилове на забавната музика – еднакво добре интерпретира лирични балади, френски шансони или шлагери в стил суинг. Няма музикално образование, но като ученик ходи на уроци по пеене, а по-късно усъвършенства гласа си в хора на Софийската опера и на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Работил е в Ансамбъла на Трудовата повинност (1952 – 1955), хора на ДМТ „Стефан Македонски“, Ансамбъла за песни на БНР. Бил е солист на Естрадата на Българската армия, Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио и оркестър „София“. В края на 50-те участва активно в концертите в БИАД като солист на „Студио 5“ и става много популярен. През по-голямата част от своята кариера работи в артистични и циркови програми в увеселителните заведения (оркестрите на Йонко Татаров, Никола Чалъшканов, „Оптимистите“). Гостувал е с концертни програми в Русия, Румъния, Полша, Унгария, Чехия, Германия. Сред наградените песни в негово изпълнение на фестивала „Златният Орфей“ са: „Ева“ – втора награда – 1965 г., „Балада за несебърските камбани“ – специална награда – 1966 г., „Сън сънувах“ – Голямата награда „Златният Орфей“ – 1969 г. (в дует с Маргрет Николова) – и трите песни са по музика на Атанас Бояджиев. Сред популярните песни, изпълнявани от него, са и: „Синя вечер“ (м. Емил Георгиев), „Дъжд“ (м. Борис Карадимчев), „Една девойка ме попита“ (м. Димитър Вълчев). Една от последните песени, която записва, е из филмовия мюзикъл „Баща ми бояджията“ – „Песен за грозното пате“ (м. Петър Ступел).

Умира на 10 ноември 1972 година в София, на 40-годишна възраст.[1]

Приживе певецът не успява да получи международно признание от фестивалите за забавна музика, не успява да запише дългосвиреща плоча, а и престижните награди в биографията му са малко. Въпреки това остава като един от първите певци със собствен облик в българската попмузика.

През 1995 г. с помощта на фондация „Стефан Воронов“ на аудиокасета е издаден албумът „Синя вечер“ с песни в изпълнение на Кирил Семов.

ДискографияРедактиране

Малки плочи и синглиРедактиране

  • 1964 – „Mai, mai, più“ (  Electrecord – ЕDC 435)
  • 1964 – „Que Vero ● The Man I Love ● Pas D'Alcool ● Ciudo“ (  Electrecord – EDC 499)
  • 1965 – „Пее Кирил Семов“ (  Балкантон)
  • 1965 – „Кирил Семов“ (  Балкантон – ВТК 2676)
  • 1965 – „Една девойка ме попита“ (  сингъл, Балкантон – ВТВ 10093)
  • 1965 – „Кирил Семов с „До-ре-ми-фа“ (  сингъл, Балкантон – ВТВ 10104)
  • 1966 – „Кирил Семов пее песни от Емил Колев“ (  Балкантон – ВТМ 5747)
  • 1966 – „Маргрета Николова и Кирил Семов“ (  сингъл, Балкантон – ВТВ 10129)
  • 1966 – „Към Слънчевия бряг“ (дует с Маргрет Николова) (  сингъл, Балкантон – ВТВ 10136)
  • 1966 – „Маргрета Николова“/ „Кирил Семов“ (  Балкантон – 2722)
  • 1966 – „Кирил Семов“ (  Балкантон – 2695)
  • „Лъчезарна Варна“ (  сингъл, Балкантон – ВТВ 10083)
  • „Пее Кирил Семов“ (  Балкантон – ВТМ 6103)
  • 1971 – „Кирил Семов“ (  Балкантон)

Студийни албумиРедактиране

  • 1995 – „Синя вечер“ (  MC, Baby Records)
  1. Синя вечер
  2. Джаз
  3. Веселите токчета
  4. Импресия
  5. Когато сме сами
  6. Търси се билет
  7. Пирина ли бе причина
  8. Коминочистачът
  9. Сън сънувах – дует с Маргрет Николова
  10. Първата дума
  11. Лечебния сок
  12. Дончо Кихот и Станчо Панса
  13. Черен влак се композира

ФилмографияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Рупчев, Й. АБВ на попмузиката. „Музика“. С. 1988, стр. 148 – 149

Външни препраткиРедактиране