Кирил Трайчев Настев в български духовник, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Кирил Трайчев
български духовник
Роден

Биография редактиране

Роден е във Велес. Става игумен на манастира „Свети Димитър“.[1] През 1902 година е покръстен във ВМОРО от войводата Никола Дечев. На 19 август 1903 година заедно с велешките учители Антон Димов и Михаил Шуманов организира саботиране на железопътната линия и прерязване на телеграфни стълбове край Згрополци. Застава начело на чета, съставена от Христо Зайков, Тане Зулумчето, Дане Мишев, Гьошо Поппавлов, Иван Попов, Диме Гочев, Христо Поппавлев, Диме Камчев от Скачанци, Лазар Трайчев и Христо Димов от Гърнчище.

След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание остава неразкрит и живее легално във Велес.

Прехвърля се в Свободна България, където е енорийски свещеник в Нови пазар и същевременно е председател и подпредседател на Новопазарското македонско благотворително братство.[2]

Дочаква освобождението на Вардарска Македония през 1941 година[3] и от 9 септември същата година е в настоятелството на Велешкото дружество на Илинденската организация.[4]

Бележки редактиране

  1. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
  2. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 532 – 534.
  3. Трайчевъ, Кир. Свещеникъ Кирилъ Трайчевъ // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 14 - 15.
  4. Съобщения // Илюстрация Илиндень 9 (129). Илинденска организация, Ноемврий 1941. с. 14.