Уикипедия

Илинденска организация

Илинденската организация е взаимоспомагателна и културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921-1947 година.[1][2]

Илинденска организация
Устав на Организацията
Устав на Организацията
Информация
Типблаготворителна организация
Основана16 декември 1920 година, София, България
Закрита15 юни 1947 година
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
Илинденска организация в Общомедия

История

редактиране
 
Протокол №1 на Ръководното тяло, избрано на Учредителния конгрес, 12 февруари 1923 г.
 
Поздравителна картичка на Илинденската организация
 
Идентификационна карта на члена на Илинденската организация Димитър Николов от Ресен

Създадена е от дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, които не се вливат във ВМРО на Тодор Александров след края на Първата световна война. Официално Илинденската организация е учредена на 16 декември 1920 година[3]. Обединява дружествата „Илинден“ в цяла България.

 
Делегати на Илинденската организация, България

Първото дружество е създадено в София на 3 април 1921 година с председател Крум Зографов. На 4 декември е избран управителен съвет с председател Георги Занков[4][5], секретар Георги Попхристов, касиер Славчо Пирчев и съветници Стоян Мишев и Иван Попов[6]. Според временния си устав то е взаимоспомагателна организация, независима от всякакви политически течения и партии. След софийското са основани и други дружества. До края на 1922 година в различни градове в свободна България се създават 31 дружества с общо 4300 членове.[7]

Георги Попхристов пише:

„ В непродължително време се организираха дружества в цялото царство, дето имаше бивши дейци. В скоро време организацията взе да се засилва и доста се разшири. Тя най-много въздейства да се затъпят изострените ежби между двете фракции измежду емиграцията, даже Илинденската организация със своя авторитет подпомогна да се прекратят братоубийствата и се постигне едно споразумение. Тя спомогна да се възприеме девиза – борба за независима автономна Македония. Илинденската организация изигра своята историческа роля, като помирителка между двете течения в емиграцията, тя стана причина емиграцията да си подаде ръка и да стане единна под патрона на Националния комитет. От двете страни и с взаимни отстъпки в името на Македония се постигна разбирателство. Останаха да функционират Илинденската организация на бившите дейци със своя орган и оная на благотворителните братства – Националния комитет, на чисто легални и просветно-политически начала.[8] “

От 19 до 21 януари 1923 година се провежда Първият конгрес на Илинденската организация. Тя се ръководи от управителен съвет от 7 души, от които 4 избира софийското дружество, а останалите конгресът. Членове на ръководството и са Георги Занков – председател, Славчо Абазов, Борис Стрезов и други. Пръв редактор на печатния орган на организацията – вестник „Илинден“ (1921–1926) е Арсений Йовков. Други нейни печатни издания са вестниците „20 юли“ и „Пирин“ излизали в 1923–1924 година.

Организационните дейци са преследвани и арестувани от властите на БЗНС след началото на 1923 година. На 17 април 1924 година е публикуван меморандум на организацията против водената политика на Александър Цанков, дошъл на власт след Деветоюнския преврат.[9]

През май 1924 година се провежда Втори редовен конгрес на Илинденската организация: председател е Петър Ацев, подпредседател – Георги Занков, секретар – Димитър Антонов, касиер – Славчо Абазов и членове Славчо Пирчев, Михаил Чаков и Владислав Георгиев.[10] Тодор Александров провежда няколко срещи с Петър Ацев по повод избирането на Арсений Йовков и Георги Занков в ръководното ѝ тяло. Притеснен от засилващата се комунистическа пропаганда, Тодор Александров изисква двамата да бъдат отстранени от Илинденската организация. Случващото се съвпада с опитите на крайно левите елементи да завладеят ВМРО, вследствие на които Тодор Александров е убит.[11] Като участници в заговора срещу Тодор Александров са заподозрени ръководителите на Илинденската организация.

След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година, Иван Михайлов поема фактически ръководството на ВМРО и взема радикални мерки срещу нелоялните членове на Илинденската организация.[12] След 1924 година в ръководството на организацията влизат и представители на десницата, поради което част от членовете ѝ се прехвърлят в левичарското движение. Впоследствие доста дейци на организацията стават жертва на Горноджумайските събития и последвалите ги братоубийствени борби във ВМРО.

 
Управително тяло на Илинденската организация

На конгрес на 12–13 юли 1925 година Занков и Йовков (посмъртно) са изключени от организацията. За нов председател е избран Димитър Иванов, Димитър Антонов – секретар, касиер – Славчо Абазов, Антон Янев – деловодител, членове – Владимир Георгиев и Славчо Пирчев.[13] Новото ръководство започва да издава списание „Илюстрация Илинден“ (1927–1944), начело с Петър Мърмев и Христо Шалдев.

През следващите години Илинденската организация се занимава предимно с културно-просветна дейност.

През 1932 година на Седмия редовен конгрес на Илинденската организация за председател на организацията е преизбран Кирил Христов[14]. Нейни представители са делегати на Великия македонски събор, проведен през 1933 година в Горна Джумая.

Организацията е формално разтурена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година, но реално продължава съществуването си. До март 1936 година редакцията на Илюстрация Илинден се помещава на улица „Лавеле“ 16, а след построяването на Македонския културен дом на улица „Пиротска“ № 5. Там са пренесени тържествено и останките на Гоце Делчев. През 1940 година председателят на Илинденската организация Лазар Томов подписва декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България[15].

 
Значка на Илинденската организация, притежавана от Ангел Бунгуров.

След връщането на Южна Добруджа през септември 1940 година и освобождението на по-голямата част от Вардарската Македония през април 1941 година, организацията създава и там свои дружества.

След Деветосептемврийския праврат в 1944 година издаването на „Илюстрация Илинден“ е прекратено. На 21 юли 1945 година е избрано ново ръководство: Стефан Аврамов – председател, Милан Ангелов (подпредседател), секретарите Никола Паунчев и Любен Казаски, Никола Константинов (касиер), както и двамата съветници Божин Проданов и Тома Кърчов. Ръководството е лоялно към новата отечественофронтовска власт, с изключение на Божин Проданов, който е изключен година по-късно от ръководството.[26] На 15 юни 1947 година комунистическите власти разпускат организацията.

 
Писмо от председателя на Илинденската организация Лазар Томов и секретаря Лука Джеров до министъра на вътрешните работи, в което апелира да се позволи на оцелелите илинденски ветерани да се завърнат в родните си огнища, да им бъдат отпуснати борчески пенсии, подобни на тези за шипченските опълченци, като на особено заслужили борци за българщината в Македония.
 
Препис на Декларацията на Киряк Шкуртов (1872-1965) от село Старичани, Костурско за постъпване в Илинденската организация

Вижте също

редактиране

Крупни издания на Илинденската организация

редактиране

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ „История на България - електронна енциклопедия“, ИК Труд, (Илинденска организация)
  2. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 379.
  3. ↑ виж: s:Протокол за създаване на организацията Илинден
  4. ↑ История на България по дати, Труд, София, 2008, стр. 242.
  5. ↑ Марков, Георги и колектив, Алманах на българските национални движения след 1878 г., Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005, стр.155.
  6. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  7. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 119.
  8. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  9. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928 : Очерк за войводата от Злетово и за историческите събития, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. София, Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 150.
  10. ↑ Илиндень, V, 17 юли 1925, 1
  11. ↑ Мичев, Добрин. „Как се стигна до Голготата на 31 август?“
  12. ↑ Калина Боева, „Илинденска драма“ // Архивиран от оригинала на 2006-10-22. Посетен на 2009-11-06.
  13. ↑ Илиндень, IV, 27 септемврий 1924, 8, 3; Илиндень, IV, 4 октомврий 1924, 9, 2; Илиндень, 17 юли 1925, 28, 1
  14. ↑ Седмиятъ редовенъ конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 2 (42). Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 6 - 9.
  15. ↑ Виж: s:Декларация на УС на СМКПББ, МНИ, ИО, СМОО и МЖС от 1940 година
  16. ↑ а б Присѫтствующъ. Общо годишно събрание на д-во „Илиндень“ въ Куманово // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, юний 1942. с. 10 - 11.
  17. ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
  18. ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 14.
  19. ↑ а б Съобщения // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 17.
  20. ↑ Ново дружество // Илюстрация Илиндень 2 (132). Илинденска организация, февруарий 1942. с. 15.
  21. ↑ Съобщение отъ Р. тѣло // Илюстрация Илиндень 9 (149). Илинденска организация, Ноемврий 1943. с. 7.
  22. ↑ Новоучредени Илинденски дружества // Илюстрация Илиндень XIV (5 (135). София, Издание на Илинденската Организация, май 1942. с. ІІ.
  23. ↑ Образувани нови дружества // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 17.
  24. ↑ Л-въ, Ив. Въ с. Граматиково // Илюстрация Илиндень 8 (148). Илинденска организация, октомврий 1943. с. 11.
  25. ↑ Л-въ, Ив. Новообразувано д-во въ Деде-Агачъ // Илюстрация Илиндень 8 (148). Илинденска организация, октомврий 1943. с. 14.
  26. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 381-383.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илинденска_организация&oldid=12097901“.