Кирил Шиваров
Кирил Александров Шиваров е български скулптор.[1]
| Кирил Шиваров | |
| български скулптор | |
 | |
| Роден | Кирил Александров Шиваров
|
|---|---|
| Починал | |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Художествено училище за приложни изкуства в Прага Художествена академия във Виена |
| Направление | скулптура |
| Известни творби | Лъвската фигура на паметника на връх Шипка |
| Семейство | |
| Деца | 0 |
Биография редактиране
Роден е на 15 юли 1887 г. във Варна. Баща му Александър Шиваров е варненски мебелист и дърворезбар, създал мебелите в двореца Евксиноград и иконостаса на Катедралата, а чичо му Анастас Шиваров – лютиер, печелил престижни конкурси в Европа[2].
През май 1917 г. става първият български автор[3], който открива самостоятелна скулптурна изложба в България. Учи в Художествено училище за приложни изкуства в Прага и през 1925 – 1929 г. специализира скулптура в Художествената академия във Виена[1][4] при проф. Едмунд Хелмер.
Умира на 26 март 1938 г. в София, по време на работа, при падането на капител за сградата на Съдебната палата. Кирил Шиваров няма деца. Неговият племенник, капитан Йордан Шиваров, живее във Варна.
Творчество редактиране
През 1919 г. ръководи курс по декоративна скулптура в родния си град. На 5 септември 1920 г. в бюфета на Морската градина във Варна се провежда втората му самостоятелна изложба. През 1923 г. Шиваров се завръща във Варна[5] и заедно с художника И. Радинов правят съвместна изложба. През същата година той е избран в ръководството на Дружеството на художниците в града и за председател на "Дом на изкуствата" във Варна.[6] Сред най-известните му творби във Варна са скулптурите, украсяващи Икономическия университет във Варна, Фонтанът на сирените (1928) в Морската градина, скулптурите върху сградата на Софийска банка на ул. „Преслав“, Паметника на граничаря в Морска градина (Варна), украсата на Варненски аквариум, бившите хотели „Морско око“ и „Ню Йорк“ и много други.
От 1928 г. Шиваров живее в София. От този период са много от най-известните му творби[7]:
- Статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет;
- Лъвската фигура на паметника на връх Шипка;
- Фонтанът със сирените в Морската градина в град Варна;
- Паметникът на хан Аспарух на Аспаруховия вал;
- Скулптурите, украсяващи сградите на БНБ, Народния театър „Иван Вазов“, Софийската градска библиотека, Съдебната палата, Министерството на благоустройството и др.
Съдбата на неговото творческо наследство е незавидна.[7] След смъртта на Шиваров името му потъва в забрава, част от творбите на скулптора изчезват, други се рушат.
На 29 декември 2015 г. във Варна е открит паметник на скулптора в градинката до Търговската гимназия.
Източници редактиране
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4841 – 4842.
- ↑ „Видният варненски скулптор Кирил Шиваров излиза от забвението“ (Статия, посветена на 120-годишнината от рождението на Шиваров), електронно издания Днес +, 12 декември 2007 г.
- ↑ Николай Бошев, „Скулпторът Кирил Шиваров“, в-к „Култура“, бр. 25 (2034), 26 юни 1998 г.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 8, 08 март 1923 г., стр. 2
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 20, 20 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 27, 28 март 1923 г., стр. 1
- ↑ а б Елена Владова, „Забравеният скулптор“, в-к „Дневник“, 20 декември 2007 г.