Шипка (връх)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.
Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска височина 1326 m, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов.[1][2] Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.
| Шипка | |
|---|---|
 Връх Шипка с Паметника на свободата | |
  Местоположение на картата на България Област Стара Загора | |
| Общи данни | |
| Местоположение | Област Стара Загора, България |
| Част от | Стара планина |
| Надм. височина | 1329 m |
| Обект на БТС | 93. Връх Шипка |
През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 m), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат Габровския отряд и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Свети Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят на 9-14/21-26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.
Действията започват през лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на генерал-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Гурко. Генерал-майор Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Гурко атакува от юг на Шипка. На 3 – 7/15 – 19 юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински.
Паметникът на свободата на връх Шипка е сред 100 национални туристически обекта на БТС под номер 93. Печат има на касата.
Вижте също Редактиране
Източници Редактиране
- ↑ Указ № 1454 от 30 септември 1977 г. Обн. ДВ., бр. 78 от 7 октомври 1977 г.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 243.