Киров
- Вижте пояснителната страница за други значения на Киров.
Киров (на руски: Киров) е град в Русия, административен център на Кировска област.[1] Населението на града през 2012 година е 478 012 души.
| Киров Киров | |
.svg)  | |
 | |
  Киров  Киров | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Кировска област |
| Район | Киров |
| Площ | 169,73 km² |
| Надм. височина | 150 m |
| Население |  475 464 души (2024) |
| Кмет | Елена Ковальова |
| Основаване | 1181 |
| Първо споменаване | 1374 г. |
| Пощенски код | 610000 – 610050 |
| Телефонен код | +7 8332 |
| МПС код | 43 |
| Часова зона | UTC+4:00 |
| Киров в Общомедия | |
География
редактиранеГрадът е разположен на р. Вятка на 896 км североизточно от столицата Москва. Населението на града е 460 000 души.
История
редактиранеКиров е основан през 1374 г. До 1781 г. градът се казва Хлинов, а от 1781 до 1934 г. носи името на реката, на която се намира – Вятка.
През 1934 г. е преименуван на Киров в памет на видния болшевик и съветски деец Сергей Киров (1886 – 1934).
През 1993 г. се провежда референдум за запазване на името или за връщане на старото име Вятка. Мнозинството от хората гласуват за запазване на името Киров.
Икономика
редактиранеВ града има развито машиностроене, металургия, лека и полиграфическа промишленост. Киров изпълнява ролята на важен транспортен възел. През него минават много шосейни и железопътни линии. През града минава Транссибирската железопътна магистрала. Има пристанище и летище.
Култура и образование
редактиранеКиров има множество музеи, театри и университети.
Музеи
редактиране- Кировски областен етнографски музей.
- Кировски областен художествен музей на името на Васнецови, един от най-старите художествени музеи в Русия, основан е през 1910 година от местните художници. Сега музея съхранява повече от петнадесет хиляди експонати и е разположен в четири сгради в центъра на града.
- Музей за авиация и космонавтика Циолковски.
- Вятска кунсткамера.
- Кировска диорама.
- Дом-музей на М.Е. Салтиков-Щедрин.
- Музей на А.С. Грин.
- Дом-музей на Н.Н. Хохряков.
- Кировска фотоизложбена зала.
- Изложбена зала на град Киров.
- Кировски планетариум.
- Вятски палеонтологически музей.[2]
Театри
редактиране- Кировски държавен куклен театър
- Кировски държавен театър на младия зрител „Театър на Спаската улица“
- Кировски драматичен театър „С. М. Киров“
Административно-териториално деление
редактиране- Ленински район
- Първомайски район
- Октомврийски район
- Нововятски район
Население
редактиранеДемогрфаско развитие на населението на град Киров за периода 1590 – 2007:
| Година | Население |
|---|---|
| 1590 | 375 |
| 1615 | 604 |
| 1678 | 889+27 |
| 1722 | 2.276 |
| 1796 | 3.300 |
| 1804 | 5.121 |
| 1897 | 25.000 |
| 1926 | 62.097 |
| 1939 | 143.558 |
| 1959 | 252.400 |
| 1979 | 389.500 |
| 1989 | 440.200 |
| 2002 | 503.043 |
| 2007 | 466.300 |
Побратимени градове
редактиране
Източници
редактиране- ↑ Горячко М.Д., Павлинов П.С. и др. Ки́ров // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 14. Кириев Александър Алексеевич - Демократична република Конго [Киреев — Конго]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-345-3. с. 751. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-12 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ Вятский палеонтологический музей, архив на оригинала от 10 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110910021138/http://ru.suminia.com/info/, посетен на 30 октомври 2015
